1335 четения

Йордан Райков стана първият търновец, избран за младежки посланик на НАТО

Третокурсникът във ВТУ беше сред поканените официални лица при встъпването в длъжност на посланика на САЩ у нас Херо Мустафа

 

ТОЙ Е ПЪРВИЯТ МЛАДЕЖКИ ПОСЛАНИК НА НАТО ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, ЧЛЕН Е НА МЛАДЕЖКИ ЕКИП „ЕВРОПА“, където също е единственият представител на университета, участва в клуб „Традиция“, защото историята не просто му е хоби, а и негова бъдеща професия. Снимал се е във филма на Максим Генчев „Дякон Левски“, макар и като един от многото, чиито имена ги няма накрая в субтитрите. Изучава българските гайтани, свири на гайда и играе народни танци в „Търновска царица“. Понякога му се случва да прави лудории, но все пак той е едва в началото на 20-те си години. Казва се Йордан Райков, третокурсник е в специалността „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

„Дали искам да бъда учител, когато завърша ВТУ? Ако ме беше попитала преди два – три месеца, не съм сигурен, че бих отговорил – да, искам. Но сега, след като практиката ми в училище приключи, по-скоро казвам – защо не? Харесва ми да правя това, а мисля, че и учениците ме харесаха“, признава Йордан. И как няма да го харесат, той е само 4 – 5 години по-голям от момичетата и момчетата, на които преподавал. „Но въпреки това аз бях строг, когато това се налагаше. Особено когато усетя, че някой се опитва да надхитри другите, да избяга от отговорност, да мами системата. В такива моменти нямам никакви притеснения да напиша и слаба оценка дори“, категоричен е Йордан.

В Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ във Велико Търново при ученици от 11 и 12 клас и при своята бивша учителка по история Бистра Стефанова е изкарал стажа си младият посланик на НАТО. Йордан е възпитаник на тази елитна професионална гимназия в старата столица, затова и методистите му в университета го насочили към нея, когато дошло времето за задължителната му практика.

„Класната стая е умален модел на обществото ни и това си личи не само в часовете и по активността на децата, а и в домашните работи, които те предават. Там се виждат всички, които знаят, тези, които се стараят, тарикатите, тийнейджърите, които имат свое мнение, амбициозните деца. Класът е като огледало, в което се оглеждат възрастните“, казва Йордан, на когото се наложило буквално да скочи в дълбокото още в първите му седмици като учител. Заради пандемията и наложената социална изолация Йордан не просто преподавал, а водил часовете си онлайн, което си беше предизвикателство дори и за учителите със сериозен опит зад гърба си.

МОЖЕ БИ ЗАРАДИ НАТРУПАНИТЕ МУ ВЕЧЕ УМЕНИЯ ДА ОБЩУВА С УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ ЙОРДАН СЕ СПРАВИЛ БЛЕСТЯЩО В РОЛЯТА СИ НА УЧИТЕЛ. Преди да се върне в Гимназията по туризъм вече като преподавател, той е имал поредица от неформални срещи с тийнейджъри в търновските училища и със свои колеги в университета като младежки посланик на НАТО в България. Станал такъв през 2018 г. след спечелен конкурс на Атлантическия клуб и Министерството на външните работи. Всички, които искали да станат посланици, трябвало да напишат есе, да направят клип или постер за ролята и значението на организацията за самите тях. Йордан избрал да напише есе и така станал първият и единствен младежки посланик на НАТО от ВТУ. И от извънстоличен вуз въобще, защото всички останали негови колеги учат във висши училища в София. Освен това младите българи са и първите младежки посланици на НАТО въобще в света и в историята на организацията. И като такива те участват в събития и организират срещи с други млади българи, пред които говорят за смисъла на НАТО. Така Йордан е бил сред поканените официални лица при встъпването в длъжност на новия посланик на САЩ у нас Херо Мустафа и е слушал на живо първата й реч в България. Бил е и участник в тържеството по повод 70 г. на НАТО.

„От ученическите ми години е този интерес към НАТО и европейските институции. Не ми е безразлично в какъв свят живея и искам да зная повече за Европа. Освен това като историк зная, че България винаги е била в Европа, а и европейската принадлежност не е просто географско понятие. Много преди да влезем в ЕС, ние сме били европейци и доказателството за това е Велико Търново – градът, в който културата и духовността винаги са били на европейско ниво“, категоричен е Йордан, който в момента е и член на Младежки тим – Европа, и пак е единственият представител на ВТУ в тази общност. Тя съществува от 10 г. и през нея са преминали вече около 200 младежи. „И като младежки посланик, и като член на младежкия тим, мога да бъда такъв, докато аз самият искам. Членството ми не приключва, няма мандатност, зависи само от моето желание и от моята активност да работя и да разказвам на ученици и студенти за смисъла на ЕС и на НАТО. И в двата случая оставаме като едно голямо семейство“, казва Йордан.

КОГАТО НЕ СЕ ЗАНИМАВА С ТЕЗИ ТОЛКОВА СЕРИОЗНИ И ОТГОВОРНИ ВЪПРОСИ, ЙОРДАН Е ЗАЕТ С ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ. Той е член на търновския клуб на националното дружество „Традиция“ и често участва във възстановки, фестивали и празници, пременен или като войник, или като хайдутин, или надява ризница и броня. Бил едва в 7 клас, когато неговите родители го завели на Шипка, за да гледа тържествата там. И точно там за първи път Йордан видял членовете на „Традиция“ и останал омагьосан. Веднага поискал да го запишат в клуба, но родителите му казали, че това ще стане само ако той се справи с отличие с националното си външно оценяване. Йордан се справил блестящо и станал част от „Традиция“.

Възраждането е най-интересното време от родната история, в което Йордан обича да се потапя. Казва, че точно тази епоха е оформила голяма част от съвременните възгледи на обществото ни. А и тогава са се родили и живели някои от най-важните личности за нашето съвремие, които са вдъхновение за Йордан.

Бил в 11 клас, когато се запалил по народните танци, и решил да опита да научи стъпките. Оказало се, че много го бива, и сега е един от танцьорите в прочутата формация „Търновска царица“. Приятелите му, които добре познават неговите страсти и лудости, преди три години му подарили гайда, като преди това го записали на уроци. Казали му, че май това е едно от малкото неща, които той не е опитвал, и така го провокирали да започне да свири. А междувременно Йордан проучва историята и тънкостите на терзийството като занаят и най-вече на родните гайтани. Чете всичко за тях и разказва на майка си, която шие гайтаните като картина, казва Йордан и признава, че от малък обича да рисува. Може би заради това носиите са му интересни. А и той е един от петимата българи, които притежават оригинална везана риза, изработена от Валентин Калайджиев. „Ризата е уникална, защото той я направи с автентични шевици от 17 век. При това тези шевици са били характерни за Вонеща вода, където някога са ги обличали само за празници и не са позволявали да бъдат снимани. Получих я като подарък от него и много се гордея“, казва Йордан.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *