Водещи новиниСъдби

Архимандрит Георгий: „Смъртта не е страшна, за мен се бориха ангели и се радвам, че живея втори живот“

„КАКВО ПРИКЛЮЧЕНИЕ ИМАХ СЪС СМЪРТТА! ВИДЯХ Я ОТБЛИЗО, НО СЕ ВЪРНАХ. ЩЕ КАЖЕ ЧОВЕК, ЧЕ ПОНЕЖЕ СЪМ СВЕЩЕНИК, МИ Е БИЛО ЛЕСНО ДА СЕ СРЕЩНА СЪС САТАНАТА и да не му се дам. Истината е, че за мен се бориха ангели, затова съм още на земята“, казва архимандрит Георгий, докато много бавно преминава през двора на храма „Рождество на Пресвета Богородица“ в Павликени, където служи вече 17 г. Заради това „приключение със смъртта“ напоследък той е настроен малко по-философски, признава, че животът му изглежда вече „по-другояче“ и че всеки ден е благодарен за това, че смъртта го е пуснала.

 

ЕДНА ГОДИНА ПО-РАНО

 

„Понякога си мисля, че живея във филм, и тук е моментът да се появи надпис: „Една година по-рано“. Долу-горе толкова мина, откакто започнах да живея втори живот“, въздиша отец Георгий и признава, че е жив благодарение на много лекари от Павликени и Велико Търново. Знае имената на всички и постоянно иска да ги повтаря, но най-често повтаря името на д-р Сибила Маринова. Тя го поела, когато линейката го докарала в търновската болница, и нейните очи били последните, които той видял, преди да изпадне в кома.

„Да не бързам, че то за къде ли сме се разбързали. Аз си имам разни болежки, заради които всяка година за по една седмица влизам в болницата в Павликени. Тук за мен се грижат д-р Хубанова, д-р Кръстева и д-р Стоеви, които са много мило семейство. Тя ми лекува диабета, той ми пази сърцето. Като ме приемат в болницата, махат от мен това-онова, освобождават тялото ми от разни лошотии. Обаче миналата пролет нещата се оказаха много сериозни. Влязох в болницата с белодробна и сърдечна недостатъчност. Оказа се, че съм хванал сънна апнея и още нещо, дето не го разбрах“, разказва отец Георгий. После за миг зарязва необяснимите за него самия медицински термини и признава, че в болницата се чувствал важен, защото сестрите все се навъртали около него. Питали за Бога, за религията, за църквата. Искали да узнаят разни библейски тайнства. Докато един ден покрай него не се завъртяла негова позната, която работела в болницата като санитарка. „Мисля че състоянието ми хич не й вдъхна надежда. Само я чух да казва, че това, дето постоянно спя, не е никак на добре. Тя ме пита как съм, но аз все не успявах да й отговоря. И после си спомням голямата суматоха и накрая – нищо, бяло петно“, връща се назад отец Георгий.

Когато дошъл на себе си, разбрал, че въпросната жена хукнала да търси из болницата неговия верен и дългогодишен приятел – хирурга д-р Иван Манчев. Заварила го в операционния блок да обсъжда пациенти с колегата си д-р Хари Йосифов и без много да мисли, заявила: „Твоят приятел Жоро Сотиров умря“.

„Почти нищо не помня от остатъка на този ден. Аз сигурно вече съм пътувал за отвъдното. Видях, че д-р Манчев влезе в стаята. Събра колегите си, после не помня как се озовах в линейката, която той извикал от Търново. Отец Герасим, който служи с мен в храма, ми разказва, че докторът вдигнал олелия до Бога и че линейката стигнала до Търново за 15 минути. А там ме пое д-р Сибила Маринова и директно се озовах в интензивното. Нейните очи само помня и после съм изпаднал в кома“, разказва отец Георгий. Няколко месеца след като излязъл от болницата, пратил на д-р Маринова икона на св. Лука с послание за благодарност.

 

„ПРИКЛЮЧЕНИЕТО“ И СЛЕД ТОВА

 

КОЛКО ВРЕМЕ ОСТАНАЛ В КОМА, ОТЕЦ ГЕОРГИЙ НЕ ПОМНИ. Освен че изгубил представа за времето, когато се събудил, той разбрал, че е забравил и да ходи, затова му се наложило наново да се учи как се стъпва по земята. „Когато дойдох на себе си, видях тръби пред очите си. Не можех да мръдна. Мърдах само едната си китка и май така разбраха, че съм буден. После докторите ми казаха, че съм изпаднал в кома, защото в тялото ми имало огромно количество въглероден диоксид. Моят бил два пъти над нормата. Мислех си… сигурно заради това съм видял, каквото видях, докато ме нямаше на земята. Не съм минавал през светъл тунел или поне не помня това. Обаче помня Сатаната, който ми се яви чрез неговите ехидни. Бяха три и не става дума за онези симпатични таралежи с дълги човки, а за змиите, описани в Библията. Те са силно отровни и са едни от най-опасните животни в животинското царство. Символ са на всяко зло и аз ги видях като човеци. Те от време на време ме призоваваха и се хилеха срещу мен. Но точно тогава се намесваха трите ангела, които ме пазеха през цялото време. Двата бяха бели, по средата им имаше един, облечен в червени дрехи“, разказва отец Георгий.

Събудил се с усещането, че останал кожа и кости, и жаден. Сестрата до него само му намокрила устните и чак когато извадили всички маркучи от него, му позволили да пие вода. „Дадоха ми едно шишенце и ми казаха – по една глътка през половин час. Аз исках да го изям това шише, толкова бях жаден. Обаче бях оцелял и се опитвах да слушам докторите“, признава отец Георгий, който започнал да живее втория си живот в Първо вътрешно в търновската болница, където дълго време се учил отново да ходи.

„ДА, ПОСТОЯННО СЕ ПИТАМ ЗАЩО НА МЕН СЕ СЛУЧИ ТОВА И СИ МИСЛЯ, ЧЕ Е, ЗА ДА СЕ НАУЧА ДА СЪМ ОЩЕ ПО-СМИРЕН. Другото, което вече знам и непрекъснато повтарям и на себе си, и на близките си, които са покрай мен – не отлагай нищо. Ако искаш да направиш нещо – сега. Ако искаш да кажеш на някого нещо – веднага го кажи. Когато се събудих, всички деца и внуци се събраха при мен да ми кажат, че ме обичат. От целия свят получавах обаждания да ме питат как съм. Вече знам, че има кой да ме оплаче, когато си отида“, въздиша отец Георгий.

Сега той ходи с помощта на бастун, защото краката не го държат. Трудно му е да стои прав, а когато седне, му е трудно да се изправи. Нощем спи с помощта на апарат, който му подава кислород. Но въпреки това посреща и изпраща хора в храма.

„Смъртта на е страшна, когато си призован от Бога. И когато имаш такива достолепни ангели като моите да те пазят. Нищо не те боли, чувстваш се лек и въздушен, но все пак сега съм щастлив, че съм жив“, признава свещеникът, когото цяла България познава като солиста на търновската оперета Георги Сотиров.

Георги Сотиров се превърна в отец Георгий преди 25 г., когато театрите освободиха поостарелите си актьори. Малко преди да се пенсионира, прочутият певец завърши богословие във ВТУ и започна да пее първо в Къпиновския манастир, а след това и в павликенската църква „Рождество на Пресвета Богородица“, където е и до днес.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *