Спорт

Столетник гостува на „Ивайло” навръх 62-рата годишнина на стадиона

Деян Чаушев си припомни славните дни на строителството

Един от строителите на стадион „Ивайло” го посети в деня, в който съоръжението навърши 62 години от откриването си. В неделя столетникът Деян Чаушев стъпи отново на пистата и зеления килим.

24 май 1958 г. е денят, в който стадионът е официално открит и става факт след огромните усилия на великотърновци при построяването му. Вложеният от населението труд се оценява на 200 000 лева, а от бюджета на ГНС (Градски народен съвет), субсидии от ЦС на БСФС (ръководния орган на спорта тогава в страната) и самооблагане са изразходвани 1 100 000 лева.

Един от хората, които прерязват лентата, заедно с тогавашния кмет инж. Хараламби Куцаров и Димитър Стоичков, е именно Деян Чаушев. И днес ветеранът показва завидна физическа форма, като дори подтичваше по терена, докато разказваше спомените си.

Той е първият председател на футболен клуб „Етър” при възстановяването му през 1957 г. По негово време отборът укрепва в „Б” група, с негово лично участие е построен стадион „Ивайло” и открит през 1958 г., а през 1969 г. като негов ръководител отборът влиза и в групата на „майсторите”. За приноса си към изграждането на стадион „Ивайло“ Деян е награден от правителството със сребърна значка за спортно строителство и медал за особени заслуги.

„На стадиона съм дал много и от сърце. За строежа агитирах не само моите работници от фабрика “Васил Коларов”, но и от другите фабрики да идват да помагат. Едно време „Ивайло” беше пълен с народ, сега също трябва да бъде така. Сега след обновяването през последните години – с пистата, залите, терена и осветлението, стадионът стана още по-хубав!”, разказа Деян Чаушев.

Той е роден на 18 март 1920 година във Велико Търново. Родителите му са учители в Горна Оряховица и затова детството му преминава там. Още на 8 години започва да тренира футбол в местния “Никола Петров”, на игрището край пътя за жп гарата. 16-годишен вече е ляво крило в мъжкия тим, който се състезава в околийското първенство. Тогава за кратко се пробва в тютюнопушенето, изкушен от по-големите момчета в отбора, но не му допада и захвърля цигарите завинаги.

Две години по-късно в мач с градския съперник “Левски” обаче е контузен тежко и лежи 15 дни в болницата при доктор Тонков.

“Ритна ме десният защитник на “Левски” и ме разпори здраво. Беше богаташ и пое разходите по лечението ми”, спомня си Деян Чаушев. Казармата изкарва в завод “Клементин” в Плевен, където като трудовак гледа състезателни коне. През 1941 г. се прибира във Велико Търново и става сладкар. Живее в квартал “Света гора”, върти сладкарница “Виктория” и създава Футболен клуб “Шен Рух” (б. р. в превод весел дух). Тъй като повечето от футболистите са от турски произход, естествено и името е турско. До 1950 г. е хем футболист, хем деятел в “Шен Рух”. През 1945 г. си взема булка от Бяла – Сабинас, с която имат двама синове.

Междувременно става и председател на Доброволната спортна организация (ДСО) “Динамо”, една от многото тогава под Царевец. Не загърбва и сладкарския занаят. Промените след 9 септември 1944 г. го принуждават да затвори частната си сладкарница до читалище “Надежда” и вече като партиен член да оглави Сладкарска кооперация “Пчела”. Приятелят му Димитър Радков го привлича за председател на футболната секция в ДСО “Червено знаме”, което през 1957 г. е сред учредителите на “Етър”.

“Събранието бе в Пощенската станция. Избраха за председател на дружеството Петър Йонков, а на мен ми възложиха да управлявам футбола. Дълго спорихме за името, накрая решихме да е “Етър”. Вече бях началник на текстилна фабрика “Васил Коларов” край жп гарата в Търново. Пратиха ме там, защото работеха 700 жени, повече от малцинствата, и 20 мъже. Бяха създадени условия, а нямаше резултати”, разказва още Деян Чаушев.

Както е било по онова време, част от футболистите са назначени на работа при него. Там се водят на работа Петър Харалампиев, Тодор Маринов, Георги Ковачев, както и вратарят и треньор Симо Костов. Заплатите, които получават, са по около 300 лева, много добри за онова време. Деян Чаушев остава активен футболен деятел в “Етър” до 1985 г., познава добре всички треньори и футболисти, преминали през клуба през този период. За него Йордан Томов – Коми, е най-добрият специалист, работил с великотърновци, независимо че през този период тук са били и имена като Васил Методиев и Апостол Чачевски, а с най-голям принос е местният специалист Петър Шатров – отзовавал се винаги и помагал, без да поставя условия. Сред футболистите за 100-годишния ветеран най-голямото име е Петър Харалампиев.

Бай Деян твърди, че никога не се е лишавал от нищо, но и не е спирал да се движи. Като директор на фабрика “Васил Коларов” предоставил служебния си москвич на началник-цеха, за да не се изкушава и да си ходи пеша на работа. Не помни някога да е ползвал автобус от градския транспорт. Почти половин век е бил активен състезател по тенис на маса за ветерани. Има куп национални титли, втори и трети места. През 2003 г. на Балканиада в Истанбул спечели златен медал. Две години по-късно в Братислава участва на Европейско първенство, на което индивидуално се класира пети. В тандем с германец стига финал на двойки мъже, но не успява да играе на него, защото билетите за обратния път са купени предварително, и трябва да си тръгне, пропускайки да вземе поне сребърния медал.

През 1980 г. Симеон Пенев, тогава председател на дружеството, предлага Деян Чаушев за заслужил деятел на спорта, а Българският съюз за физкултура и спорт го утвърждава, а за 75-годишнината на ФК “Етър” получава и златната значка на Футболния съюз.

„Етър” винаги е бил в сърцето ми, продължавам да ходя на мачовете му и чакам с нетърпение пак да пуснат публиката за мачовете, защото ще идвам отново!”, добавя още бай Деян. На 21 март т.г. на мача „Етър” – „Дунав” бе планирано специално да бъде отбелязан вековният му юбилей с награждаване преди двубоя. За съжаление, извънредното положение провали тържеството и се наложи почетната грамота от кмета инж. Даниел Панов да му бъде изпратена у тях, за да пазят здравето на столетника. В огромния по обем поздравителен адрес кметът от името на Община В. Търново му благодари за изключителния принос към спорта.

На 24 май 2020 година Деян Чаушев бе на 100 години, 2 месеца и 6 дни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *