Великотърновка създаде две български училища в Англия
Мая Николова учи десетки деца в Борнемут и Портсмут
БЪЛГАРСКИ НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА В ДВА СЪСЕДНИ ГРАДА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ СЪЗДАДЕ ТЪРНОВКАТА МАЯ НИКОЛОВА. Тя е и директор на образователните институции, в които ходят общо 42 деца от българските общности в Борнемут и Портсмут.
На възраст от 4 години до 4 клас са малчуганите, които в неделя се занимават с родната граматика. Те учат по програмата на МОН за българските училища в чужбина. „За тази възраст задължителни са само часовете по български език. История и география се изучават от пети клас нагоре. Ние сме въвели под формата на клубове по интереси „Околен свят“ за 1 и 2 клас и „Човек и общество“ за 3 и 4 клас“, обяснява Мая Николова, която е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, но тук не успяла да се реализира в тази професия. Има и магистратура по счетоводство и контрол, която узаконила в Англия. И сега през седмицата тя е счетоводител, а в неделя – учител.
Почти 90% от децата в българските училища са от смесени бракове. „В района, в който живея, нашите сънародници са успели хора. 50% са от ромски или турски произход, но всички се определят като българи. Работят и имат фирми. И държат децата им да знаят български език“, разказва Мая Николова, която е майка на две пораснали вече дъщери – Диана, на 26 г., и Петя – на 19. Диана си е във В. Търново, Петя живее на острова.
„Според новите разпоредби на МОН децата, които завършат 7 и 12, клас могат да получат сертификат за владеене на български като чужд език. Така големите имат право да кандидатстват в български университети, без да се налага да губят една година в учене на български език“, обяснява още Мая и допълва, че през лятото, когато била в България, се срещнала с декана на Филологическия факултет на ВТУ проф. Ценка Иванова и двете планирали евентуално сътрудничество по „Еразъм“. Но ситуацията около вируса отложила тези планове. „Много ми се иска да осъществим връзка с ученици от училища във Велико Търново на подобна възраст на нашите деца и да възродим онази стара традиция с писане на писма до връстник. Когато бях дете, ми беше забавна тази кореспонденция“, казва Мая.
ВИРТУАЛНИ РАЗХОДКИ ИЗ ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ МЕСТА В ГРАДА Е ДРУГАТА ИДЕЯ НА МАЯ НИКОЛОВА, ЗА КОЯТО ТЯ ВЕЧЕ Е РАЗГОВАРЯЛА С КМЕТА НА СТАРАТА СТОЛИЦА ДАНИЕЛ ПАНОВ. Царевец, Къщата с маймунката, Самоводската чаршия биха били чудесни дестинации за малчуганите, някои от които никога не са били в старата българска столица. А за по-големите Мая планира виртуални разходки в музеите, за да видят те богатството на родината си и да знаят историята си.
„Много обичам България и се прибирам у дома при всяка възможност. Но тук ми е интересно и тук намерих реализация. Тук, стига да искаш, можеш да се реализираш“, казва Мая, която вече 10 години живее на острова. Заминала на студентска бригада, макар че отдавна не била студентка. Тръгнала за 6 месеца да бере ябълки. Когато шестте месеца изтекли, решила, че не й се връща в България, и кандидатствала за постоянна работа. Приели я в службата Care и тя започнала да се грижи за възрастни хора. „Тук т.нар. грижа е доста повече от социалния патронаж, който познаваме в България. Грижата е достъпна за възрастни хора в болници, в социални и в частни домове. Предложиха ми договор и така се озовах в Борнемут. Приех, без да се замислям, защото градът е на юг, тук е топло, не вали и съм на 400 метра от океана“, разказва Мая.
ДОКАТО РАБОТИЛА ВЪВ ФИРМАТА, МАЯ СЕ ЗАПОЗНАЛА С БЪДЕЩИЯ СИ СЪПРУГ. Нейна приятелка й пуснала мухата за един симпатяга счетоводител и понеже и тя е с такова образование, двамата щели да имат общи теми на разговор. Мая казала: „Защо не“ и взела телефона на въпросния симпатяга. Двамата си разменили съобщения навръх Нова година и година по-късно сключили брак.
И понеже Мая не искала да губи бащиното си име и фамилията си, трябвало да попълни една камара документи. Двамата трябвало да преодолеят куп бюрократични перипетии, за да узаконят брака си и в България, за да може Мая да продължи да носи имената на родителите си. Съпругът й нямал нищо против цялото това приключение и двамата започнали да попълват декларации. За някои от тях в България реакцията била: „Това пък какво е“. Други имали спънка в Англия, но в крайна сметка Мая сега има имена в изобилие – Мая Наскова Николова – Томс.
Мистър Томс пък шеметно се влюбил в родната музика, и то в попфолка. Като диджей той гледа на тази музика съвсем професионално, направил си е своя плейлиста, смесва песни, прави компилации и вдига адреналина на младите англичани, които посещават клубовете, в които той диджейства. Заради неговата страст всеки път, щом са в България, задължително ходят в склада на „Пайнер“, за да си купи той оригинални дискове. Междувременно Мая завършила колеж, за да узакони дипломата си на счетоводител, и веднага си намерила работа по специалността. Станала част от новосформиран клуб за народни танци, където се запознала с млади семейства, които признали, че искат децата им да учат български език, а няма къде. И Мая се ангажирала с каузата. Събрала нужните документи, намерила съмишленици в лицето на две филоложки и тъкмо когато били напът да узаконят училището, с нея се свързала българка от Атина. Жената казала, че дъщеря й живее в близкия град Портсмут, и тя се мести при нея, за да помага за бебето. Така към българското неделно училище в Борнемут Мая за отрицателно време създала и филиал.
Сега Мая и съпругът й живеят в селце близо до Борнемут. Селото се нарича Milford on Sea, което на български се превежда като Милфорд на морето. Селцето е с размерите на град като Килифарево, но по улиците му не се разхождат домашни животни. Само коне. Защото в селото има ферми, някои от които са ферми за състезателни коне. Свободни са и дивите животни, които населяват полетата край селото. „Много фазани дефилират по пътищата, сърни прескачат през пътя, зайци, лисици… Природата е прекрасна. Тези животни са свободни да ходят, където си искат в територията на селото, което е част от национален горски парк „Ню форест“. Не стигат обаче до големия град и нямат достъп до магистралата. Ограничени са със специални решетки, които ги пазят да не попаднат под гумите на някоя кола. Сърните прескачат, но заради тях има много знаци, които предупреждават шофьорите да бъдат внимателни“, разказва Мая.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА