6251 четения

Мъж се бори с новa за света болест, от която вероятността да се разболееш е 1 към 100 хиляди

Тодор Стефанов загубил почти всичките си зъби, отслабнал с 18 килограма и в продължение на пет месеца понасял нечовешка болка

 

МЕДИКАМЕНТОЗНО ИНДУЦИРАНА ОСТЕОНЕКРОЗА НА ЧЕЛЮСТИТЕ Е ЗАБОЛЯВАНЕТО, ОТ КОЕТО ТОДОР СТЕФАНОВ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА СТРАДА. Болестта е изключително рядка и е описана за първи път в научните журнали през 2003 г. Към момента все още няма ясно дефинирано лечение и превенция за нея. Последният пробив по отношение на противодействието й правят американски учени, които работят по проучване, свързано с облекчаване на болката. Заболяването представлява тежко и продължително възпаление, което води до загуба на кост от челюстта. Среща се при хора с онкологични заболявания, а рискът от разболяване се оценява на 1 към 100 000 души на бифосфонатна терапия. Няма обаче статистика колко реално са диагностицирани със заболяването, тъй като липсва проследяемост на пациентите.

Тодор има онкологично заболяване на костната система. През 2009 година е освидетелстван от ТЕЛК, а през 2015 година започнал лечение в Комплексния онкологичен център във Велико Търново. След лъчетерапия последвали вливания на бифосфонати, които да заздравят костите. В един момент започва да губи зъбите в устата си. Първоначално решил, че това е страничен ефект на лечението, но ситуацията рязко се влошила и настъпила огромна болка във венците. От КОЦ веднага спрели терапията.

„ТРЪГНАХ ПО СТОМАТОЛОЗИ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА И ВЕЛИКО ТЪРНОВО. ВСИЧКИ БЯХА КАТЕГОРИЧНИ, ЧЕ ТОВА НЕ Е ВСЛЕДСТВИЕ НА ПАРОДОНТОЗА, НИТО Е СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ НА ТЕРАПИЯТА С БИФОСФОНАТИ. Никой обаче не можеше да постави диагноза. Вдигаха рамене и ме насочваха към друг дентален лекар. Така стигнах до Университетската болница в Плевен, където един доцент ме прегледа и упъти към д-р Стоян Казаков, който е орален хирург и преподавател в МУ – София, в Катедрата по орална и лицево-челюстна хирургия“, разказа мъжът.

След пет месеца лутане, нечовешка болка, невъзможност за хранене и съответно отслабване с 18 килограма Тодор открил своя спасител в лицето на столичния лекар. Оралният хирург обяснил, че МЕДИКАМЕНТОЗНО ИНДУЦИРАНА ОСТЕОНЕКРОЗА НА ЧЕЛЮСТИТЕ Е ОТКЛЮЧЕНА ОТ ВЛИВАНИЯТА С БИФОСФОНАТИ. Това била реакция на организма срещу терапията.

„Обясни, че болестта при мен е в напреднал стадий и единственият шанс за облекчаване на болката е резекция на костта и са нужни няколко хирургични интервенции. Първата операция бе през ноември 2019 година, а втората – януари 2020 година. Настъпи облекчение, за каквото дори не смеех да мечтая. А като си спомня какво ли не пробвах преди това, за да спра болката – мазах с гелове, третирах с всевъзможни лекарства, субстанции и билки. Нищо не помагаше“, сподели Тодор.

Заради пандемията от коронавирус била отложена третата операция. След 15 юни обаче ще се пристъпи към провеждането й. Тревога за Стефанов обаче остава възможността заболяването отново да регресира, тъй като лечението е насочено към потискане на симптомите, а не лечение на първоизточника.

„Със сигурност има и ще има и други хора, които страдат от болестта, но за момента отлагат медицинска помощ или пък не могат да открият компетентен специалист. Тревожното е, че никой в Комплексния онкологичен център не ме насочи към орален хирург, който да ми помогне. След като вече е ясно, че някои медикаменти водят до медикаментозно индуцирана остеонекроза на челюстите, не бива ли преди прилагане на съответната терапия да се направи консултация със стоматолог?“, пита горнооряховецът.

С надежда, че болестта няма да регресира, Тодор вече мечтае за поставяне на зъбни импланти, с които да си върне нормалната усмивка.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!