1413 четения

ПРЕДИ 130 ГОДИНИ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ВЕНЕТА И ИВАНКА БОТЕВИ И НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ СЕ ОТКРИВА ПЪРВИЯТ ПАМЕТНИК НА ХРИСТО БОТЕВ

Първият художествено изработен паметник в прослава на Христо Ботев е издигнат през 1890 г. във Враца с дарителски  средства от признателните потомци, сред които и много жители от Велико Търново и  региона. Инициативата принадлежи на тогавашния врачански кмет Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия  Гьошо Антонов. Благородната идея е подкрепена от великотърновеца Стефан Стамболов, свързан с Христо Ботев и творчески, и с националноосвободителната борба. В качеството си на съратник на великия калоферец и на министър-председател на Княжество България той дава зелена светлина на патриотичнта инициатва.

Паметникът на Хрито Ботев в деня на откриването му. Враца, 27 май 1890 г.

Паметникът е издигнат на мястото, където след разгромяването на Ботевата чета във Врачанския балкан турците излагат отрязаните глави  на загиналите четници. Автор на творбата е световноизвестният немски  скулптор, художник, поет, писател, музикант и архитект професор Густав Еберлайн (1864 – 1926 г.). За моделирането на Христо Ботев той използва последната  снимка на поета – революционер, направена заедно с неговите братя  в Букурещ преди заминаванто му  с четата  за България. А младият тогава Антон Митов има честта да помага при извайването на главата на Ботев. Скулптурната фигура на Войводата е в цял ръст, с четническа униформа, в едната си ръка държи издигната нагоре сабя, а в другата – свитък хартия. Върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници, поставени са барелефи на близките му съратници Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски. Паметникът е обграден с изящна ажурна ограда, в четирите краища са монтирани лъвски глави, из чиито уста блика вода. Металните части на творбата са изработени във виенската фирма „Р. Ф. Вагнер” за метални леярски изделия, която прави  и Стамболовия мост във Велико Търново.

Откриването на паметника е на 27 май 1890 година. Тържеството е почетено лично от княз Фердинанд I, министър-председателят Стефан Стамболов и членове на кабинета. Присъстват живи Ботеви четници и близки на загиналите, както и авторът Густав Еберлайн, който, заедно с всички присъстващи, е горд, че в малка Бъгария има негова творба  наред с големите европейски столици Берлин и Рим.

Специални гости на празника са майката, съпругата и дъщерята на поета-революционер Венета и Иванка Ботеви. Всички със затаен дъх очакват срещата “на живо” именно с тях.

Иванка Ботева като ученичка

Надеждата на множеството за изключително съпреживяване на Ботевия подвиг и значението му за потомството напълно се оправдава. Причина за това става първата публична изява на дъщерята Иванка Ботева, тогава все още ученичка в последния клас на търновската девическа гимназия „Митрополит Климент”. При откриването на паметника тя произнася съчинено лично от нея слово: “… Неговата самоотверженост за спасението на отечеството ни, и обезсмъртяването на паметта му, ми внушават мисли, които не могат да въздържат сълзите ми. Аз и майка ми сме били нещастни като останахме: аз без баща, а тя – без съпруг; но българският народ доби един герой, това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни. Неговата памет ни е скъпа и аз ще се грижа да я запазя за всякога, макар че тя става достояние на целий народ”.

За неудоволствие на едни и за радост на други Иванка Ботева нарушава етикета, като избягва обръщението към присъстващия княз, но отдава заслужено признание както на бащиния си подвиг и на неговите четници, така и на народната признателност към тях.

Пренебрежителното й отношение, дължащо се на поведението на властимащите към бившите поборници и техните потомци,  дълбоко засяга  Фердинанд I и той решава да привлече на своя страна хубавата девойка, предлагайки й да стане придворна дама. За целта на два пъти той я изпраща в реномирани европейски пансиони. Опитите му обаче се оказват неуспешни.  След като завършва социални науки в Женева, Иванка Ботева  се завръща при майка си  във Велико Търново. До края на живота си двете, огорчени от политическата действителност в свободна България, заедно с останалите живи Ботеви сподвижници, близки и приятели почитат делото на поета-революционер, оставайки  чужди на показния шум. Като учителка в девическата гимназя с любов и преклонение Иванка Ботева разказва на ученичките си за подвига на  Христо Ботев и съратниците му,  а от своя страна възпитаничките на авторитетното  великотърновско учебно заведение разучават стиховете на поета и ги рецитират в дните  на рождението и гибелта му. Затова и великотърновци с гордост коментират: „Жив е той жив е, докато имаме в нашия град Венета и Иванка, докато са живи и разказват за подвизите му другарите му по борба, докато звучат стиховете му, любими на цялото гражданство и на цяла България”.

 

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

2 коментара за “ПРЕДИ 130 ГОДИНИ В ПРИСЪСТВИЕТО НА ВЕНЕТА И ИВАНКА БОТЕВИ И НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ СЕ ОТКРИВА ПЪРВИЯТ ПАМЕТНИК НА ХРИСТО БОТЕВ

  • 03.06.2020 в 11:30
    Permalink

    Силна статия, достойна прослава и памет за Христо Ботев.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!