Марияна Георгиева, международен образователен експерт: „Развихме се с онлайн обучението, но все още децата не прилагат наученото в реалния живот“

Не се представяме добре в Международната система за анализ в качеството на образованието PISA

 

„УЧИТЕЛИТЕ ПОЛОЖИХА ОГРОМНИ УСИЛИЯ И НАПРАВИХА СЕРИОЗЕН СКОК НАПРЕД ЗА БЛИЗО ТРИТЕ МЕСЕЦА ОБУЧЕНИЕ ОНЛАЙН. Децата станаха по-отговорни и по-самостоятелни, тъй като много от родителите продължиха да работят от вкъщи. Самите родители влязоха в обувките на учителите и разбраха какво е да си учител. Обучението онлайн задържа учителите в работен режим и не остави децата да се реят в безвремие. Сега трябва да се възползваме от всичко това, което се постигна, иначе усилията и на учители, и на деца, и на родители ще са били напразни.“ Така започва разговорът ни с Марияна Георгиева за това какво се случи в системата на образованието за тези два месеца и половина, в които децата не присъстваха физически в училище, но учиха. Марияна Георгиева работи като образователен експерт в Германия и е имала възможност да се запознае с образователните системи на Австрия, Ирландия, Англия, Дания, Финландия.

Остава обаче въпросът как без национални външни оценявания в 4 и 10 клас и с отпадането от матурите на материала, който зрелостниците учиха дистанционно, системата ще разбере, че положените усилия не са били напразни. „Истината е, че ние и преди нямахме ясни индикатори за качество. В последните години много говорим за измерване на компетенции и умения по PISA. Това е международна система за ориентир в качеството, но там не се представяме много добре.

ЕДИН ОТ ВАЖНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ Е КАК ДЕЦАТА ПРИЛАГАТ НАУЧЕНОТО В РЕАЛНИ ЖИТЕЙСКИ СИТУАЦИИ. Могат ли да съставят бюджета на семейството си и да го управляват. Могат ли да създават добри партньорства – и професионални, и приятелски. Могат ли да взимат решения – ежедневни, средносрочни, стратегически. Могат ли като граждани да допринасят за общността, в която живеят, за града, за страната…“, обяснява Марияна Георгиева.

В периода на изолация децата натрупаха умения как да учат и това е техният голям успех, категорична е Марияна Георгиева. „За да се справят самостоятелно, децата откриха своите суперсили, онези неща, които им помагат да успяват. Сега нашата задача е да работим за запазването на тази самостоятелност. Чудесно би било психолозите и педагогическите съветници да разговарят с децата кое им е помогнало да се справят с ученето, за да осъзнаят и укрепят тези умения“, категорична е Марияна Георгиева и допълва, че и учителите са се организирали бързо и за някои от тях това е огромен скок в използването на технологиите.

НЯКОЛКО ГРУПИ ДЕЦА ОБАЧЕ ОСТАНАХА В ИЗОЛАЦИЯТА И ТЕЗИ МЕСЕЦИ ЩЕ СА ИЗГУБЕНИ ЗА ТЯХ. Едната група са децата без достъп до технически средства, живеещи в трудни битови условия, а другата са децата със специални образователни потребности. И ако за първите много организации съдействаха, за да се осигурят устройства и те да участват пълноценно в дигиталното образование, за вторите все още никой не говори. „Какво се случва с тях? Какво образование им осигурихме? Как им подейства затварянето вкъщи? В другите държави точно тези деца бяха първите, които се върнаха в училище. Организирани в малки класове и обгрижени от множество учители, за да могат да наваксат с образованието си и да излязат от социалната изолация“, споделя г-жа Георгиева. И допълва, че при нас фокусът падна върху учебното съдържание и в периферията останаха децата, които живеят с родители или баби и дядовци, които трудно се справят с техниката, и децата с ментални и психологически дефицити.

Освен това ситуацията върна много семейства в България и общините трябва да помислят за тях. Важно е тези деца да получат подкрепа, за да не отпаднат от училище. Идеята за летните занимания за децата, които не са полагали усилия при дистанционното учене, е един такъв начин. Стига тези летни училища да бъдат организирани атрактивно и интерактивно, за да е интересно на децата, без те да чувстват това като наказание, казва още образователният експерт. Кризата промени и разбирането ни за пространство – стои въпросът с претъпканите сгради на детските градини и училища, които също са обект на общинска стратегия.

„Ако съм на мястото на МОН, бих използвала времето до септември, за да огледам всички сгради. Да видя как мога да отворя пространство в класните стаи, да помисля за празните и затворени училища, в които могат да бъдат разпределени класове, да закупя съвременни машини за дезинфекция и предпазни средства за учителите. Да преразгледам учебните програми и всички инициативи, които събират много хора на едно място. Бих го огледала не отгоре, а място по място, защото погледът отгоре заблуждава. Бих направила възможното децата да имат таблети и лаптопи и да забравим за десетките тетрадки и учебни полагала. Бих помислила за лекар във всяко училище, както и за ясна система за информиране на родителите за състоянието на всяко дете. Бих разработила кинестетични програми, както и такива за повече индивидуални спортове“, казва още Марияна Георгиева и признава, че докато системата ни е така силно централизирана и голямата отговорност се носи от министъра, хората надолу по йерархията нямат смелост да взимат решения. „Най-голямата илюзия е, че има едно решение и министерството знае кое е то за всички деца в страната. България може да е малка страна, но има огромно разнообразие от общности, училища, среда на живеене. По-голямата автономност на училищата в тази ситуация можеше да осигури по-ефективен образователен процес“, категорична е Марияна Георгиева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *