276 четения

„Българските следи“ – в какво сме първи в света?

Представяне на интерактивна платформа „ВИРТУАЛНА БЕСЕДА“ в музей „Възраждане и Учредително събрание“ – В. Търново

ПРОЕКТ „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ“ ЗА ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И СЪВРЕМЕННИТЕ ИЗКУСТВА ЧРЕЗ ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ Е ИНИЦИАТИВА НА СДРУЖЕНИЕ „СТАРИ СТОЛИЦИ“, която е изключително актуална в съвременния дигитален свят и наложената от COVID-19 самоизолация. Феноменът социална дистанция показа колко обществото е неподготвено за т. нар. „виртуално общуване“ като форма на социален контакт и изява. Необходимостта от общуване и лични емоционални преживявания доведе до бурната експанзия на социалните мрежи. С това нарасна и опасността от изместване на значимостта на културните институции – театри, музеи и галерии, и подмяната им с различни дистанционни форми на контакт и безучастно споделяне в социалните мрежи. Визуален шум, в който отсъства емоционално въвличане в културното пространство на събитието. Сякаш изкуството и културата бяха поставени в режим на „запис“ или по-скоро на „пауза“ до появата на някакво по-добро решение.

ЕДНО НОВО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОЕКТ „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ” ПРАВИ ОПИТ ДА АНГАЖИРА ВНИМАНИЕТО НА ЖАДНАТА ЗА ВИРТУАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ АУДИТОРИЯ и дори успя да изненада уредниците на Регионалния исторически музей в град Велико Търново. На среща в музей „Възраждане и учредително събрание“ във Велико Търново беше представена интерактивна платформа, наречена „ВИРТУАЛНА БЕСЕДА“, подготвена в дните на извънредно положение като алтернатива на социалната изолация. Идеята беше представена на среща, организирана от Регионалния исторически музей – град Велико Търново, и сдружение „СТАРИ СТОЛИЦИ“, с участието на специалисти от музея и експерти по информационно-комуникационни технологии.

ПРОЕКТЪТ „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ“ И ВКЛЮЧЕНАТА В НЕГО ВИРТУАЛНА ПЛАТФОРМА СЕ ОСНОВАВАТ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА НАУЧНА „МЕТОДИКА ЗА ОПАЗВАНЕ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО с художествени взаимодействия и образователни въздействия чрез информационни и комуникационни технологии“, създадена от арх. Ивелин Ненов през 2016 г.

„Когато стоях пред оригинала на картината „Идеалният град“ – Cittaideale, Galleria Nazionaledelle Marche, Urbino 1470 – 1490, разказва арх. И. Ненов, почувствах отново онази културна пропаст, която ни амбицира да работим за каузата на „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ“. В далечния XV век, когато в Италия на Ренесанса мечтаят за идеалния град, по българските земи цари мрак. Днес, стотици години по-късно, за България „тъмните времена“ като че ли още не са отминали. Европейските народи не знаят за тракийската цивилизация (мислят я за гръцка), не помнят стъпките и делата на българите от Солун до Киев и от Южна Франция до Италия и Албания. Нашият принос за световната култура не се познава достатъчно и само от нас зависи да постигнем световно признание за безспорната значимост на културното наследство на България“.

Експерименталната платформа „ВИРТУАЛНА БЕСЕДА“ демонстрира една от многобройните възможности на проекта „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ“ за приложение на съвременните технологии в културните институции и творческите индустрии.

ЦЕЛТА Е С ПОМОЩТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ДА СЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА МУЗЕИ, ГАЛЕРИИ И НА ДРУГИ КУЛТУРНИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ да представят интерактивно експозиции, дейности и събития в реално време.

Това ще позволи достъп до културния живот на хора, които се намират на всяка точка по света, като единственото условие е да разполагат с компютър, телефон или таблет, свързани към интернет. Експертите на сдружение “СТАРИ СТОЛИЦИ” акцентират върху научната и образователната стойност на възможностите на информационните и комуникационните технологии. „Тази виртуална платформа идва навреме“, уверява д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей – град Велико Търново. „Само преди месец музеите, галериите културните институции в България и в много страни по света бяха и все още са затворени. Експозицията живее чрез своите посетители, съществува, за да възпитава, да забавлява, да сплотява общности и за да изгражда културни мостове. Изведнъж завесата падна… и много от нас се питаха ще се вдигне ли някога отново.“

В пълна социална изолация, лишени от всякакви реални преживявания, хората по света бяха жадни за нови онлайн усещания. Музеи и галерии станаха „дигитални” и започнаха да търсят път към своята публика. Техните „виртуални експозиции” за много хора бяха единствен източник на нови емоционални преживявания. ПОСЕЩЕНИЯТА НА СТРАНИЦАТА НА БРИТАНСКИЯ МУЗЕЙ СКОЧИХА ОТ ОКОЛО 2000 ЕЖЕДНЕВНИ ПОСЕЩЕНИЯ ДО 75 000 НА ДЕН САМО ПРЕЗ МЕСЕЦ МАРТ. Националната галерия в Лондон също отчете засилено посещение чрез цифрови технологии, като интересът към виртуалния тур нарасна с 1000 процента в сравнение със същия период на миналата година. Google Artsand Culture, която предоставя възможност за стотици виртуални обиколки из водещи световни музеи, също отчете прогресивно нарастващ трафик.

Университетите и училищата също се обърнаха към възможностите на дигиталните онлайн платформи като единствен вариант за обучение и образователен контакт в условията на социална изолация. Популярни и обичани преподаватели от Великотърновския университет, като проф. Пламен Павлов и проф. Милко Палангурски, изнесоха онлайн лекции, посрещнати с интерес от много повече посетители, отколкото би могъл да бъде броят на студентите в една аудитория.

ЗА ПРЪВ ПЪТ В СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА ПРОЕКТЪТ „ВИРТУАЛНА БЕСЕДА“ ПРОВОКИРА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРА с възможностите на онлайн интерактивното преживяване. В тази платформа беседата не е ограничена и статична. Виртуалните посетители „виждат“ и „преживяват“ чрез очите на водещия екскурзовод и имат интерактивен контакт с експонатите и музейната среда. Те могат да се включат с въпрос по всяко време на беседата, да пожелаят друга гледна точка и дори да изберат различен маршрут, нещо повече, те могат да привлекат вниманието на останалите посетители към конкретен експонат. Предоставеното от платформата виртуално взаимодействие в реално време създава усещането за присъствие и съпричастност към темата. Специалистите на музея са убедени, че интерактивната беседа ще запали любопитство към оригинала и ще привлече допълнителни посетители на място, в музея, при експонатите и към забележителностите на региона. Любовта на уредниците на музея към тяхната работа ги прави съпричастни на основния замисъл на проекта „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ“. И ТОВА НЕ Е СЛУЧАЙНО, ЗАЩОТО ПРОЕКТЪТ ИЗИСКВА МЛАДЕЖКИ ЕНТУСИАЗЪМ, ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ УМЕНИЯ, ЕСТЕТИЧЕСКА МЯРКА И ПОЗНАНИЕ ЗА ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ в музейната среда на открито и закрито за популяризиране на културното наследство.

Сериозно предимство на проекта е, че при представянето на културното наследство се прилага „Методиката за опазване и популяризиране на културното наследство с художествени взаимодействия и образователни въздействия чрез информационни и комуникационни технологии“, създадена в съответствие с „Хартата на ICOMOS за интерпретация и презентация на обекти за културно наследство“. Новото оборудване за визуализация и внедряване на съдържание много по-лесно се възприема от новото поколение. В същото време не бива да се допуска непрофесионално представяне на историческите теми. Ето защо арх. И. Ненов емоционално разказва за целите на тази експериментална методика, която цели чрез създаване на исторически виртуални светове да се ангажират възможностите на изкуствата и културното наследство за възпитаване и изграждане на личности: „Прилагането на хипотетични 3D реконструкции, без намеса в оригиналните структури, като се спазват научните принципи за интерпретация вече е възможно на базата на бурното развитие на информационните и комуникационни технологии. Важна цел е провокиране на съпричастност от учениците и техните родители чрез „сериозна игра“. Участието на екип за образователни въздействия, ръководен от Марина Теофилова, дава живот на тази идея и на нови възможности за развитие на проекта.“ Тези научни разработки вече се прилагат в проекти за туристически атракции, за организиране на разработените с методиката насоки за създаване на когнитивни пространства, за образователни въздействия и „автентични художествени взаимодействия в музейна и реална среда на недвижими културни ценности „ин ситу“. Екип от експерти под ръководството на арх. Ив. Ненов е разработил атрактивни проекти за развитие на творческите индустрии и обещава ново начало за „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ“ в контекста на „Цифрова Европа“ и бурното развитие на новите технологии.

И ВСЕ ПАК ЗА РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ТЕЗИ ПРОЕКТИ И ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ТЕЗИ ИДЕИ В РЕАЛНОСТ ИМА МНОГО НЕИЗЯСНЕНИ ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР: Кой ще финансира тези мащабни проекти? Ще бъдем ли наистина първи в света? На тези въпроси ентусиастите от проекта „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ“ и „ВИРТУАЛНА БЕСЕДА” очакват отговори от българския еврокомисар Мария Габриел и програмите на Европа!

Всички от екипа на „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ“ се надяваме скоро да има добри новини за развитието на тези амбициозни идеи.

Марина ТЕОФИЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!