Търновка шие шапки за гиганта Loewe и подготвя авторски уъркшоп за Австралия

Биляна Борисова е археолог по образование, но артист по душа

АРХЕОЛОГ ПО ОБРАЗОВАНИЕ, НО АРТИСТ ПО ДУША, ТЪРНОВКАТА БИЛЯНА БОРИСОВА МАЙСТОРИ ШАПКИ. При това за световноизвестни модни къщи, за ревютата на прочути дизайнери, а понякога и за филми. Избрала е да живее в Мадрид, там е подредила ателието си, което през последните месеци е пълно с модели, проектирани за най-луксозната испанска модна къща Loewe.

„Тази история с Loewe е като фантастична приказка, която се сбъдна точно на мен. И всичко започна, докато бях в един изкоп, съвсем буквално. Преди година и половина реших, че археологията ми липсва. Всъщност аз постоянно поддържам контакти с колеги археолози и с фирмата, в която работех, защото тук археологията е частно занимание. Та звъня аз на шефа и му казвам: „Едуардо, много ми се копае. Ще ме вземете ли с вас? Той пита – ама ти сериозно ли? Сериозно, бе, човек, отговарям аз. Този разговор го водим в сряда. На следващия ден той звъни и казва: „В неделя започваме“. Дойде ми малко като гръм от ясно небе, обаче не мога да се отметна, при положение че 12 часа по-рано аз настоявах да ме вземат. Затворих телефона и хукнах по магазините да се екипирам. Че не мога да отида да копая с една шапка на главата, пък била тя и снимана за корицата на „Вог“. Направих една – две тренировки на сухо, да си припомня как се копае, и четири дни по-късно се озовавам с кирка в ръка в една дупка от бронзовата епоха“, разказва Биляна и докато говори, все едно се превръща в Лудия шапкар, чиято вълшебна шапка отваря портали към други светове.

И така, както си била Биляна с кирка в ръка, защото… финансова криза, няма общи работници и баш археолозите трябвало да копаят и изхвърлят пръстта, телефонът изписукал. „Получих имейл и първата ми мисъл беше: „Е, кой е пък сега и какво иска“. И както съм набрала скорост и проклинам всички богове, за които успях да се сетя, защото копането няма нищо общо с тренировките на сухо, чета: „Възможна колаборация за ревюто на Loewe“. И онемявам. Тези дефилират в Париж, не е просто ревю, а РЕВЮТО. Взех да се оглеждам, защото си помислих, че някой от колегите се бъзика с мен. Но всички си копаят и пет пари не дават за изумената ми физиономия. Пак гледам в телефона. Имейлът е истински и в него пише: „Възможна колаборация за ревюто на Loewe. Имате три – четири дни да направите моделите“, разказва Биляна.

Нормализирала дишането си и почти веднага леко се паникьосала – как сега да зареже разкопките, като сама се е хвърлила в тях с главата напред, а много иска да работи за Loewe. И кой ли дизайнер не би искал! Loewe е луксозна испанска модна къща, специализирана в кожени изделия, и понастоящем принадлежи на френския холдинг Louis Vuitton. Има поне 170-годишна история. Марката се продава навсякъде по света и магазините са в най-големите световни градове. В Мадрид магазинът на Loewe е в най-баровския квартал.

„Даже не си и помислих да се колебая. Запретнах ръкави за времето, което ми бяха дали, направих цялата поръчка. Трябваха им 35 шапки за пробното ревю. Пробно! Представяш ли си? Хвърлят толкова усилие и средства за репетиции. Така де. Показаха ми една филцова шапчица и ме попитаха мога ли да я направя от кожа. Е, как пък да не мога! Аз нали с кожа най-обичам да работя“, казва още Биляна. Справила се, харесали я и след ревюто в Париж продължили да й дават поръчки. Общо 140 шапки в бяло, розово и жълто им е направила Биляна. И една от нейните шапки грее на корицата на „Вог“, макар и върху въпросната шапка, която е цяло произведение на изкуството, да стои етикет с марката Loewe.

УСПЕХЪТ НА БИЛЯНА НЕ ОСТАНАЛ НЕЗАБЕЛЯЗАН И ТЯ БИЛА ПОКАНЕНА ДА УЧАСТВА В ПОРЕДНИЯ БРОЙ НА БИБЛИЯТА НА ШАПКАРИТЕ. Тази Библия излиза в Лондон в 14 000 тираж и е посветена изцяло на хората, които се занимават с изработването на шапки – дизайнери, производители, продавачи на материали, търговци и фабриканти. И измежду всичките тези важни шапкари – интервю с търновката Биляна Борисова!

Биляна е в Испания от 1998 г. Любовта я призовала и тя зарязала ВТУ, където учела археология. Първата година в Испания зубрила езика, чистила къщи и гледала деца. И през 2000 г. вече била студентка в университета „Комплутенсе” в Мадрид. И макар че този вуз бил създаден още през XV в., в него специалност „Археология” нямало, затова записала история със специализация по праистория. Това било най-близко до страстта й да се вре в дупки от бронзовата епоха. Завършила и заработила по специалността си. Но докато ходела на разкопки, мечтаела да рисува. И някъде по това време попаднала на съобщение за курс за изработване на шапки. Биляна се хвърлила в приключението, без много да се замисли.

„Имам един спомен… Когато бях дете, играехме с внуците на дядо Горазд Чолаков в онази фантастична къща в центъра на града. Имаше една стая, запечатана като в капсула на времето, такава, каквато е била някога. Не ни пускаха там, но ние все намирахме начин да се катерим до тавана. И в тази стая имаше един скрин, пълен със съкровища. Там видях истински лачени обувки, рокли и една шапка с воал. В онези сиви социалистически години за мен това беше като културен шок”, спомня си Биляна. И признава, че точно тази шапка с воал, запечатана в съзнанието й, се появила пред очите й, когато прочела информацията за курса.

Записала се, усвоила техниките за изработване на шапки, научила историята и философията на материите, опознала модните тенденции… Имала шанса да отиде до Лондон, където влязла в ателиетата на майсторите на дървени калъпи за изработване на шапки. Видяла квартала, който и до днес е известен като Квартала на шапкарската индустрия.

Но точно тогава кризата ударила Испания. Строителят, който осигурявал ангажименти за археолозите, закъсал и Биляна останала без работа и бременна. Обезщетението, което получила, вложила в материали и започнала свой бизнес.

Биляна станала звезда още след първото ревю, в което участвала. После ангажиментите се заредили. Партнирала си с модния дизайнер Йон Фиц, с Асад, който работи с Мадона и Лейди Гага. Преди 5 – 6 години Биляна направи и шапки за Жулиет Бинош за ролята й и във филма„Никой не иска нощта“, сниман отчасти в България.

Биляна майстори шапки – и дамски, и мъжки, участва в конкурси и ревюта, преподава. Има си дори авторска техника за работа с кожа. И мечтае да направи свой собствен уъркшоп в Австралия. „Защо там ли? Защото Австралия в момента е номер 1 в индустрията и там шапките са хит. Обаче точно когато получих покана и бях на крачка да сбъдна мечтата си, дойде пандемията. В Мадрид ситуацията беше чудовищна и градът се възстановява бавно. Но докато бяхме затворени вкъщи, аз развивах нови техники“, признава Биляна, която шие всички шапки изцяло на ръка. И за да успява с огромните поръчки на Loewe, които обикновено искат по 120 – 140 шапки наведнъж, често работи и нощем.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА