1803 четения

Флория Цанкова сбъдва мечтата си да пее собствена музика в САЩ

 

МЕЧТАТА СИ ДА ПРАВИ СОБСТВЕНА МУЗИКА И ДА Е ЧАСТ ОТ НАЙ-ГОЛЕМИЯ МУЗИКАЛЕН ПАЗАР В СВЕТА СБЪДВА В САЩ ФЛОРИЯ ЦАНКОВА. Тя е там от шест години. Била само на 18, когато събрала багажа си в куфари и прелетяла океана, за да се установи в Чикаго. Но е решила отново да тръгне на път. „Чикаго бързо ми хареса и ми стана дом, чувствам се добре тук, но мисля, че няма да остана още много дълго. Ще се преместя може би в друг град, а може би и ще сменя държавата, защото искам да опозная и друга култура“, казва Флори. И уточнява, че избрала точно този град за голямото си приключение далече от България, защото има роднини там. Вуйчо й живее в Чикаго вече 25 години, там има баба, братовчедка, там е брат й. Когато Флори била малка и те си идвали в България, разказвали за Америка и така тя се почувствала почти обсебена от тази страна и от културата там. Така че изборът й бил на практика предопределен.

Флори е родена в Севлиево и там започва нейната история. След това продължава във Велико Търново, където завършила Профилираната езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ в паралелката с английски и испански език. Докато учила в старата столица, тя се запалила и по латинотанците, които в момента са едно от основните й занимания в Чикаго. Обаче и при танците има едно голямо НО, защото музиката е голямата любов на талантливата българка. Затова, когато пристигнала, започнала да учи в Музикален колеж.

„Познавах живота тук от филмите. И от разказите на моите близки, но реалността няма нищо общо нито с киното, нито с историите, които чуваш от другите. Няма как да се подготвиш за мащабите на тази страна, а и за града, в който живея. Всичко е огромно. Помня, че първото ми впечатление беше: „Ама къде са хората?“ Караш по улиците, а там разстоянията са огромни, и не виждаш хора, които да се разхождат. И това важи с пълна сила за предградията, където живеят моите близки“, разказва Флори. После, когато се преместила в града, започнала да среща хора, да се разхожда и да се чувства една от тях. Казва, че в града е по-различно. В града има много хора, но на нея това не й пречи. Вероятно защото тя винаги е искала да живее точно на това място и мисълта, че това е неин осъзнат избор, й е помогнала да свикне.

Флория

Флори останала в колежа една година и прекъснала, защото образованието се оказало твърде скъпо. Започнала да преподава танци в един клуб, самата тя танцува в отбор за мамбо и пее.

„В Unbeso се научих истински да обичам латинотанците и нямаше как да не потърся школи за салса и тук. И започнах със социалните танци, каквито съм учила във Велико Търново. Но тук самата система е по-различна, различна е и танцовата среда. Щом започнах да излизам по партита, бързо се запознавах с много хора и разбрах, че ако искам да стана по-добра, трябва да се присъединя към отбор. Започнах с отбора на приятеля си, който беше инструктор. А сега съм в отбор за мамбо. Но песните, с които работим, невинаги са типично мамбо. Танцуваме на модерни парчета, тренираме хип-хоп, различни видове латинотанци. Заниманията са доста сериозни, защото се подготвяме за сцената“, разказва Флори. И след това уточнява, че в Чикаго има две много мащабни салса събития. Това са два конгреса през февруари и март и всички отбори подготвят хореографиите си за тях.

„СЦЕНАТА МИ Е КАТО ДОМ, ЧУВСТВАМ СЕ УДОБНО НА НЕЯ И МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ РОДЕНА ДА ЗАБАВЛЯВАМ ХОРАТА. Колкото повече публика виждам срещу мен, толкова по-щастливо ми е на сцената и се чувствам по-уверена и вдъхновена. И в същото време някак по-смирена от всичкото това. Адреналинът ми скача и знам, че съм си на мястото. Особено когато пея. След участие се чувствам така, сякаш мога да полетя, защото съм заредена от енергията на хората“, казва Флори.

В банда, съставена от музиканти от Сърбия, пее Флория в момента. Балканските им души се вихрят в клубове и ресторанти, където винаги успяват да вдигнат накрак публиката. „Истински купон е да пея с тези момчета. Правим балкански партита, пеем американска музика, импровизираме. А често пея и на български език. Пред приятели американци съм пяла български фолклор и вече знам, че нашият фолклор не оставя никого равнодушен“, признава Флори, която преди две години била част и от момичешка група. С тях тя започнала да записва авторска музика и това й харесало. Затова сега е решила да се върне точно към това – правенето на собствена музика.

„Тук не е достатъчно да имаш глас, защото има толкова много хора, които пеят добре. Ключът е в това да си различен. Но и контакти трябва да имаш. И много воля и търпение, и да настояваш, да не се отказваш, да натискаш там, където искаш да ти се случат нещата“, споделя Флория.

Флория (най-вдясно) с отбора си

Тя пее от малка. Колко малка е била, когато е впечатлила възрастните, тя не помни. Помни обаче моментите, когато баща й свирил на пианото в църквата, в която те ходели, а тя пеела до него. Първата й учителка по пеене в детската градина била тази, която казала, че момиченцето има талант, и така малката Флори станала част от вокалната група на Ценка Гаралова, която продължила да й бъде вокален педагог 10 години.

„МОГА ДА БЪДА ЧАСТ ОТ АМЕРИКАНСКАТА КУЛТУРА, ПАСНАХМЕ СИ С НЕЯ. Тук се научих да бъда мила, дори и когато не ми се иска, това просто е част от прословутия американски начин на живот. Не ми харесва особено това леко фалшиво поведение, но… Тук се научих и на това, че ако не работиш, си мъртъв, толкова е забързан животът. Понякога не виждам приятелите си със седмици и с месеци дори. Животът така те хваща, че това бързане ти става нормалното състояние. И изведнъж – пълна изолация. Аз, която в 98% от времето си съм с хора, се оказах затворена вкъщи“, казва Флория, когато става дума за темата COVID-19.

Американците приели ситуацията в началото с недоверие, но когато започнали да излизат статистиките за смъртните случаи, страната сякаш притихнала. „Всички носят маски, някои са уплашени, някои не толкова. Може би ни помогна това, че не ни забраниха да ходим в парковете, и аз почти всеки ден съм там, тичам, карам колело…“, разказва Флори. После пита как е в България и признава, че й липсват приятелите и семейството й. И безгрижието на годините, когато била дете. „Не мога да повярвам, обаче ми липсва училището, нищо, че някога го смятах за стресиращо. Но дойдох тук и веднага ме хвърлиха в живота на възрастен, така че трябваше много бързо да порасна. И да не повярваш, но ми липсват и баирите на Търново“, въздиша Флори. И признава, че когато се усети в носталгично настроение, отваря кутията си със спомени. Тя е пълна с обич, събирана в България, и най-ценното в нея е монета, която дядо й й дал, преди да тръгне към САЩ.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимки личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *