80 възрожденски учебници от старопечатния фонд на читалище „Надежда“ са вече цифровизирани

80 СТАРОПЕЧАТНИ КНИГИ ОТ БОГАТИЯ ФОНД НА ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА – 1869“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО СА ЦИФРОВИЗИРАНИ И ВЕЧЕ СА ЧАСТ ОТ ИНТЕРНЕТ ПОРТАЛА „СЕВЕР +“. Цифровизацията на част от старопечатния фонд на най-старото читалище във Велико Търново започна преди няколко месеца след спечелен проект пред Национален фонд „Култура“ на Министерството на културата. Ведомството даде около 9000 лв., с които да бъдат цифровизирани 78 старопечатни книги, свързани с образованието до Възраждането. Специалисти от Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ в старата столица работиха върху качването на всяка страница от старите книги в интернет и успяха да цифровизират 80 заглавия.

„Проектът се нарича „Цифрово представяне и съхраняване културното наследство от старопечатен фонд и историческия театрален салон на НЧ „Надежда – 1879“. И понеже старопечатният фонд на читалището е изключително голям, средствата са достатъчни само за част от него. Затова и цифровизацията започна със стари учебници“, разказва библиотекарката Ивелина Митева, която е и координатор на проекта.

Всички тези стари учебници са били използвани в училищата в България през 19 век. Те са попаднали във фонда на читалището като дарения. „Докато вървеше цифровизацията, доц. д-р Живка Радева и Павлина Владева направиха проучване и успяха да установят авторите на учебниците и учебните помагала. Те изследваха и авторите на всички екслибриси, подписи, бележки, рисунки и всякакви отметки, които успяха да открият по страниците на книгите. Тези бележки правят книгите уникални и дават информация за притежателите им и каква е била психологията им. Така разбираме, когато хората не са ползвали съответната книга по предназначение, като например в учебника по физика намерихме аритметични сметки“, разказва още Ивелина Митева и допълва, че някога отношението на хората към учебниците е било много различно, защото книгите са били скъпи и това ги е превръщало в своеобразна ценност за всяко семейство, което може да си ги позволи.

„Другото, което разбрахме, докато цифровизирахме книгите, е, че учебниците са били написани достъпно и кратко. Например българският език на Сава Радулов е точно… 32 страници. И на тези 32 страници той е дал основите на българския език, а диктовките са направени така, че да дават допълнителна информация, свързана с поведението и миграцията на различни животни, което е биология. Или пък текстът за диктовка е бил свързан с аритметиката и така децата са учили умножение, а често текстовете са давали информация как да се държат в обществото. А всъщност този учебник е с големината на днешния ученически бележник, написан е на лека хартия, за да бъде леснопреносим“, обяснява още Ивелина Митева.

412 старопечатни книги, 12 ръкописа, 18 вестника и 15 списания пази в старопечатния си фонд библиотеката. Всичките те излизали преди 1878 г.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА