Яна Маринова и Александър Сано изгледаха филма си със стотици търновски зрелостници

ЯНА МАРИНОВА И АЛЕКСАНДЪР САНО ГЛЕДАХА ФИЛМА „ПРИВЛИЧАНЕ“ ЗАЕДНО СЪС СТОТИЦИ АБИТУРИЕНТИ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО в събота вечерта. Филмът беше подарък за младите хора, които тази година завършиха училище. Макар че прожекцията започна след малко технически проблеми, зрелостниците се забавляваха искрено в Летния театър в старата столица. Час преди да започне филмът, Яна Маринова и Александър Сано се появиха в парк „Марно поле”, за да си поговорят с търновци. Двамата дойдоха, заредени с много енергия и усмихнати, и не отказаха на никого нито снимка, нито автографи.

„Навсякъде е така. Навсякъде из България, а ние вече бяхме в доста градове с автокиното и в летните театри. Тръгнахме в момента, в който ситуацията ни позволи, че това с КОВИД-а раздели живота ни на преди и след“, казва Александър Сано, а Яна допълва, че те двамата продължават да са единствените, които правят такива мащабни събития навсякъде из страната, а и извън нея.

„И ги правихме тези събития и преди тази Студена световна война. Много съм щастлива, че тя не е с окопи и бомбардировки, и искрено съжалявам за всичко, което ни се случва, най-вече за жертвите, но нека не се заблуждаваме, че става въпрос за зараза. А сега, когато и България, и светът започват да се събуждат, е толкова хубаво“, усмихва се Яна и се опитва да изброи всички градове и държави, в които тя и Сано вече са били, за да представят филма „Диви и щастливи“, който търновци гледаха в неделя вечерта в Летния театър.

Българите в 18 града в Европа и САЩ са успели да видят вече „Диви и щастливи“, успяват да изчислят Яна и Сано след кратко съвещание помежду си. Заради коронавируса не са стигнали до Испания, Малта, Италия… Но пък са били чак в Чикаго и Лос Анджелис.

„И навсякъде хората реагираха така: „Ама как е възможно такова кино да се снима в България! Не могат да повярват. Иначе българите са си българи навсякъде. Има едни 10%, които да наречем елит и които не искат да се прибират в България. Останалите само се заблуждават, че живеят по-добре. Тук аз виждам много по-усмихнати хора“, категорична е Яна. „Аз мисля, че вече даже не се и заблуждават, защото почти навсякъде, където бяхме, хората говорят, че искат да се прибират. Икономически е вероятно да живеят по-добре, но душата им усеща огромната липса на това да си при корените си. Там те потребяват българска култура и половината си правят планове да се връщат, а другата половина вече са определили деня, в който ще се качат на самолета за България“, допълва Александър Сано.

И допълва, че мантрата, че тук сме много зле, въобще не е вярна. „Изобщо не сме зле. Просто нямаме информация. Затова искам повече българи да започнат да пътуват, за да видят как хората живеят навън, където ние си представяме, че е раят. И понеже ние с Яна говорим за кино и сме кинаджии, да ти кажа още нещо – България е страната на неограничените възможности по отношение на снимането на филми. Ние снимахме „Диви и щастливи“ в четири големи общини, включително и в този прекрасен град, където сме сега, с огромен екип и много сложни като постановка каскади. Това, за да се случи там, изисква сериозна подготовка и работа. В Холивуд кетърингът им струва колкото нашия бюджет“, казва още Сано.

После двамата започват да дискутират темата за червения килим и за „Оскар“-ите и в един глас обясняват, че на родното кино му липсват пари и пазарът, който американските продукции имат. „Е, като добавим и това, че „Оскар“-ът има голяма доза геополитика… Но и ние минаваме по червен килим. И нашите филми бият в боксофиса американските продукции. В сезона Пролет 2018 „Привличане“ би у нас последната история на Хан Соло, би и „Мамма мия“, вярно без Мерил Стрийп, но си е факт, че хората харесаха филма“, казва Яна и междувременно успява да се снима с група тийнейджъри, да се усмихне на други, които са я нарекли: „Класната“.

„Не е проблем, че ни наричат с имената на героите ни или с техните прякори. Пак добре, че в последните години ни научиха имената, защото киното се раздвижи и филмите станаха наистина интересни за хората. Колко деца от нашето поколение знаеха Харисън Форд по име. Всички му викахме или Индиана Джоунс, или Хан Соло“, споделя Александър Сано, след като няколко пъти вече е успял да реагира на обръщението Косъма.

„Той става различен, когато нещо е несправедливо. Тогава каква енергия и колко бяс се надигат в него, не е истина. Иначе е вълнуващо да ти е приятел, толкова е богат на емоции. Аз го наричам Тасманийския дявол“, казва Яна, когато става дума за приятелството помежду им и за това как те се виждат един друг.

„О, на мен ми трябва поне един час, за да опиша каква е Яна. Преди да съм започнал, по-добре да обобщя – Яна е чист човек и много предан приятел. Всякакви други неща нямат значение, защото и тя си има своите странности, но кой няма. Да не мислиш, че аз съм цвете за мирисане. Накратко – намерили сме се“, споделя Сано.

КОГАТО ЗАПОЧВАТ ДА ГОВОРЯТ ЗА БЪДЕЩИТЕ ФИЛМИ И СЕРИАЛИ, В КОИТО ЩЕ СЕ СНИМАТ, ДВАМАТА СТАВАТ ОЩЕ ПО-ДИВИ И ЩАСТЛИВИ. Един през друг разказват за следващия „жесток“ сериал, който ще събира като тематика истории от „Сексът и градът“, „Отчаяни съпруги“, „Връзки“ и „Стъклен дом“. После за още един много готин мъжки филм, който може да се пребори за „Еми“ и „Оскар“. И тъкмо когато Яна Маринова е на ръба да си признае заглавието и сюжета, Александър Сано я възпира, за да остане мъничка тайна.

„Историята е моят вътрешен огън, който ме вдъхновява, и това е, което ме задвижва. Дали аз ще го сътворя, дали някой сценарист, дали ще се роди първо в телефона, както се случи с „Привличане“, дали ще прочета нещо и после цяла нощ мира няма да имам… Ако ме човърка и ме кара да ровя в персонажите и историята, това е моето нещо. От две думи мога да измисля история, нищо че може да е измислена“, обяснява Яна.

„Тя, като започне да говори за драматургия, и подивява просто. Но я разбирам. Истината е, че ако драматургията е добра, няма значение дали историята е истина, или измислена. Киното е „Игра на тронове“, „Карибски пирати“, „Хари Питър“. Киното е фантазия. Животът е около мен и аз го живея всеки ден. В киното тази истина на мен ми е скучна“, казва Сано.

И „Привличане“ започва.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *