Д-р Иван Макавеев е първият и единствен военен лекар паразитолог в българската армия

Специалистът от Горна Оряховица работи в една от най-престижните лаборатории в света

ПАРАЗИТОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ СА НА ИЗЧЕЗВАНЕ. ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ТОЗИ ДЯЛ ОТ МЕДИЦИНАТА У НАС СА ПО-МАЛКО ОТ 70, а недостигът на такива специалисти става все по-осезаем. Един от малцината представители на съсловието е д-р Иван Макавеев от Горна Оряховица, който всъщност е първият и единствен до момента военен лекар паразитолог в историята на българската армия. Девет години работил във Военномедицинска академия в Плевен, но решил да остави пагоните и да се присъедини към екипа на престижната лаборатория „Лина“ в Бургас. Там подхванал втора специализация – клинична лаборатория, и успоредно с това се занимава с научна работа.

Д-р Иван Макавеев е на 39 години, син на началника на хирургичното отделение д-р Димитър Макавеев и д-р Дария Макавеева, началник на инфекциозното отделение в горнооряховската болница. Завършил е гимназия с профил биология в СОУ „Георги Измирлиев“ в родния си град, а след това медицина в МУ Плевен. След полагане на Хипократовата клетва спечелил място за специализация по медицинска паразитология отново в Плевен.

Споделя, че още от дете се запалил по най-хуманната професия, провокиран от разговорите между родителите си по интересни случаи, с които се сблъсквали ежедневно.

„Като новозавършил лекар имах желание да специализирам детски болести или инфекции, но годините бяха такива, че отпуснаха много малко места за специализации, повечето хирургични. Най-близко до желаното от мен бе паразитологията. Реших да опитам и в процеса на подготовка за изпита ми стана интересна и не съжалявам, че я избрах, или тя мен“, спомня си д-р Макавеев.

СЛЕД КАТО ВЗЕЛ СПЕЦИАЛНОСТ, СЕ ОКАЗАЛО, ЧЕ НЯМА НУЖДА ОТ МЛАД СПЕЦИАЛИСТ В УНИВЕРСИТЕТСКАТА БОЛНИЦА В ПЛЕВЕН, както и асистентско място във вуза, и затова започнал работа в частната лаборатория на д-р Мирослав Карамелски във Велико Търново. Впоследствие разбрал, че се открива ново отделение по превантивна медицина във Военна болница Плевен и се търсят лекари, включително и паразитолози.

„Проведохме разговори с началника на структурата полк. доц. д-р Андрей Галев и той ми предложи да кандидатствам за военен лекар паразитолог. Идеята ми допадна, явих се на конкурс във ВМА София, който включваше изпит по физическа подготовка и различни интервюта, и спечелих мястото. Девет години работих в структурата „Научно приложен център по военна епидемиология и хигиена” с чудесни хора и професионалисти “, разказа д-р Макавеев.

Като военен лекар не е ходил на мисии в други държави. В този период на кариерата се занимавал с лабораторна дейност и профилактика в българската армия, включваща имунизации, санитарен контрол и други. Успоредно осъществявал прегледи и лабораторна дейност в частната лаборатория “Екзакта Медика Плевен”. Малко преди да напусне военната болница, бил включен в натовски екип по превантивна медицина.

Лятото на 2019 година се мести със семейството си в Бургас и започва работа в модерната частна лаборатория „Лина“. Не крие, че обмислял да емигрира, но в крайна сметка избрал да продължи да се развива в България, да е близо до родителите си и приятелите.

Д-Р МАКАВЕЕВ ИМА ДЕСЕТКИ ПУБЛИКАЦИИ НА РАЗЛИЧНИ ТЕМИ В ОБЛАСТТА НА ПАРАЗИТОЛОГИЯТА И ПРЕВАНТИВНАТА МЕДИЦИНА. Част е от авторския екип на учебник, озаглавен „Еозинофилия“, написан под редакцията на полк. доц. д-р Андрей Галев, излязъл през 2019 г., и се радва на отлични отзиви.

Горнооряховецът сподели, че в България най-разпространените паразитози са ентеробиозата, ламблиозата, бластоцистозата, ехинококозата, токсоплазмозата и токсокароза. По думите му се наблюдават и отделни трихинелозни взривове, някои по-редки местни паразитози, като трихоцефалоза, аскаридоза и други.

„Има и случаи на паразитози, внесени от други държави – малария, лайшманиоза и др. Не бих казал, че има увеличение на паразитните заболявания, но те не трябва да бъдат подценявани. Необходимо е да се внимава много с контрола на маларийните случаи, внесени отвън, за да не се допусне местно разпространение на маларията“, подчерта той.

Съветва хората, при условие че им предстои екскурзия до екзотични дестинации, да проверят какви тамошни паразитози има и как може да се предпазят от тях. Например в страните, където има разпространена малария, туристите непременно да се подсигурят с медикаменти за химиопрофилактика, репеленти и т.н.

„КАТО ВСЯКА БОЛЕСТ И ПАРАЗИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ СИ ИМАТ ОПРЕДЕЛЕНА СИМПТОМАТИКА СЪОБРАЗНО ПРИЧИНИТЕЛЯ. Ако се наблюдават перианален сърбеж, болки в корема, повишена нервна възбудимост и неспокоен сън, е много вероятно да се мисли за ентеробиоза. В България предвид паразитозите, които са разпространени, рискови групи са тези, които не спазват елементарни хигиенни навици. В световен мащаб маларията е тази паразитоза, която взема най-много жертви, а тя е свързана с климата и комарите“, обясни медикът.

За предпазване от паразитози припомня, че е достатъчно да се спазва добра лична хигиена. Обществената профилактика пък трябва да е насочена към ограничаване на популацията на бездомните кучета и котки, обезпаразитяване на паркове, детски площадки и зелени площи.

Галина ГЕОРГИЕВА