90 години навърши каменният мост „Цар Борис III” в Асеновия квартал

НА 22 ЮНИ 1930 ГОДИНА ВЕЛИКОТЪРНОВЦИ СА СВИДЕТЕЛИ И УЧАСТНИЦИ ВЪВ ВЪЛНУВАЩО ТЪРЖЕСТВО. В присъствието на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството проф. Георги Данаилов, на главния директор при същото министерство инж. Пачев и на много други официални лица в Асеновия квартал се полагат основите на каменния мост над емблематичната река Янтра. Според болярите “това е едно голямо дело за нас, за нашия исторически град, това е едно дело преди всичко на културата. Този мост ще е от голямо значение освен за стопанското ни развитие, но ще допринесе още и за благоустройството, за украсата на старопрестолния ни град”.

От съхранените до наши дни писмени източници узнаваме как протича важното за града събитие:

“При стечение на много народ се отслужи водосвет от Негово Високопреподобие Архимандрит Антоний и местното духовенство. След службата архимандритът държа реч, в която между другите съдържателни думи подчерта и тези, че Велико Търново трябва да бъде скъпо за всички управници и последните нека бъдат щедри по благоустройството му. Кметът на града (Владимир Даскалов – б.а.) с няколко думи изрази горещите благодарности на великотърновското гражданство, както и на бившия министър на благоустройството г-н Славейко Василев, който, съзнавайки голямото значение на града в историческо минало, тъй и в настояще, реши да се построи красив мост, като отпусна за целта кредит – тъй също благодари и на настоящия министър, при когото се строи мостът, като го помоли да бъде в бъдеще пропит от същите чувства относно старопрестолния град, както и неговия предшественик. Също тъй кметът благодари на г-н министъра от името на цялото гражданство за честта, която му оказва, като присъства на тържеството с цялото си семейство.

Последен говори г-н министърът, който с аргументирана и красива реч, след като очерта историческото знамение на града, което свърза със славната Клокотнишка битка, подчерта и днешното голямо значение, което има градът в културно отношение. И като такава столицата на Второто българско царство, пълно с древни паметници, заслужава вниманието на правителството – по реставрации и благоустройство.

Мостът се кръсти с името Цар Борис III.

Скъпите гости бяха поканени на обяд в манастира “Св. Преображение”, а вечерта в тяхна чест се сервира вечеря в Градската градина.

В 11 часа гостите, изпратени най-радушно, заминаха за София”.

Строителството на моста завършва през 1935 година. Великотърновци са горди с него и по повод “вписването” му в панорамата на старинния квартал със самочувствие заявяват:

“Надяваме се, че след новопостроения мост ще последват и други благоустройствени дела. Защото и друг път сме казвали, че Велико Търново не е град само на търновци, но че е велик град за всички българи на Балканския полуостров”.

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново