1763 четения

Красивата Петя остави модния подиум и избра самолетите да й бъдат професия

МЛАДАТА ТЪРНОВКА ПЕТЯ ГАНЕВА УСПЯ ДА СБЪДНЕ МЕЧТАТА СИ ДА БЪДЕ СТЮАРДЕСА И ВЕЧЕ ГОДИНА ЛЕТИ СЪС САМОЛЕТИТЕ НА WIZZ AIR. Във въздуха е почти всеки ден, особено през лятото и зимата, когато са двата натоварени сезона. Петя лети с компанията в Европа и Арабските емирства, а домът й сега е там, където е и летището – в британския град Лутън, който е на час и половина път от Лондон.

„Винаги съм искала да бъда стюардеса. Кое момиченце не се възхищава на тези жени, които вървят редом с пилотите и са облечени в красиви униформи. Избрах да уча туризъм в колежа, но втората година започнах да се чудя какво всъщност искам да правя наистина и майка ми ме насърчи да си последвам мечтата. Така че се прехвърлих да уча авиация или „Кабинен екипаж и операции на земята“, каквото е официалното име на специалността ми“, разказва Петя. И допълва, че още докато учила, пуснала CV-то си в различни компании, за да пробва. Получила отговор от Wizz Air и Easy Jet. Избрала „Уиз Еър”.

„Не мога рационално да ти обясня защо избрах тази компания. Интуиция, вътрешен подтик, не зная, но изборът ми се оказа правилен, защото сега, след кризата, нашата компания стои много стабилно и започнахме отново да работим на пълни обороти. Летим в Европа главно и стигаме до Арабските емирства. Разстоянията по въздух не са особено големи, но компанията има малки самолети. Така че най-дългото разстояние е от Лондон до Тел Авив, което е почти пет часа в едната посока“, разказва Петя.

За да стане част от огромния екип на „Уиз Еър”, търновката преминала през всички кръгове и тестове на компанията. Справила се с индивидуалните изпити, показала отлични реакции в симулативните ситуации, в които я поставили. „Умението да работиш в екип е особена ценност за компанията. Не толерират нито прекалените лидерски изяви, в които демонстрираш себе си, но не зачиташ колегите си. Не толерират и поведение на овца. През цялото време, докато решаваме как да се справим с дадена ситуация, те ни наблюдават, за да ни опознаят като характери. Така стигаме до последния кръг, който е индивидуално интервю. Въпросите са по-скоро за да разберат що за личности сме. Питаха ме дори къде искам да бъда след пет години“, усмихва се Петя. А тя след пет години иска все още да лети със самолетите на „Уиз Еър”. Освен това иска да бъде и инструктор.

„О, това много ме привлича – да стана инструктор по спешни ситуации. За това трябва отлично да познавам самолетите. Да знам буквално всяко кътче на машината. Компанията инвестира средства в нашето обучение и се надявам някой ден самата аз да бъда обучител“, признава Петя.

След това обяснява, че да има пукнатина по корпуса на самолета, е една от най-опасните ситуации, в която могат да изпаднат екипажът и пътниците. Пукнатината спира кислорода и налягането, това води до хипоксия и дори не осъзнаваш, че ти спира въздухът. „Има обаче индикатори навсякъде по самолета, така че ние постоянно знаем всичко за машината, която ни дава разни сигнали. Трябва просто да вярваме на самолета. А хората да вярват на нас. Ние сме обучени как да реагираме при пожари, имаме тренинги на различни медицински ситуации и можем да оказваме спешна помощ. Преди всеки полет самолетите се проверяват от инженери. Пилотът също си проверява всичко“, казва Петя.

НЕОЧАКВАНОТО, ИЗНЕНАДИТЕ И РАЗЛИЧНОТО В ПРОФЕСИЯТА НА СТЮАРДЕСА ПРИВЛИЧАТ ПЕТЯ. Тя казва, че няма полет, който да е еднакъв с предишен полет. Че колкото и еднотипни да са ситуациите, в които пътниците я поставят, няма еднакви преживявания. Тя вече се е научила да разпознава уплашените пасажери, нетърпеливите пътници, бизнесмените, които летят толкова често, колкото и шофират…

„Тези, които се страхуват да летят, разпитват най-много. Питат, докато влизат в самолета, и все разпитват за самата машина. Надушвам пристъпа на паника на секундата и ставам особено внимателна към този пасажер. Но всъщност най-проблемни са тези, които отиват на парти и започват да пият още преди да се качат в самолета. Тогава ние трябва да преценим дали те са в достатъчно стабилно състояние да летят. Ако решим, че твърде много са пили и са рискови и за себе си, и за полета, имаме право да не ги качим в самолета“, разказва Петя, която вече е имала подобни преживявания. Последната дума в такива ситуации винаги е на капитана, но дори и за краткия си стаж като стюардеса Петя вече е разбрала, че капитанът се съобразява с решението на стюардесите, защото именно те се занимават с пътниците по време на полета. Иначе Петя не иска да става пилот, макар че „Уиз Еър” си има собствена академия в Гърция и ако търновката пожелае да седне в пилотската кабина, дори обучението й ще платят.

ПЕТЯ БИЛА ЕДВА НА 9 ГОДИНИ, КОГАТО МАЙКА Й ЗАМИНАЛА ЗА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Последвала я две години по-късно и никога няма да забрави, че на пръв поглед кралството въобще не й харесало. Нищо че самата тя имала титлата „Плажна принцеса” от конкурс за красота в Санто Доминго. Тогава обаче принцесата била толкова разочарована и от времето в Англия, и от хората, че не й било до кралски работи. Не знаела дума английски, в училището, което било само за момичета, децата не били особено дружелюбни, трябвало да носи униформа… Петя искала да си се прибере във Велико Търново.

После обаче, без самата тя да разбере как, нещата се подредили. За три месеца Петя проговорила английски, приобщила се. Спомнила си за преживяванията в Санто Доминго и за това, че в старата българска столица обичала да се снима. И започнала да позира, тръгнала отново на конкурси за красота. Обаче пораснала и разбрала, че не иска животът й да бъде свързан с модния подиум, не иска постоянно да чува команди като: „Погледни в обектива“, „Завърти се“, „Движи се“, „Усмихни се“. „Истината е, че спрях да изпитвам удоволствие да ме снимат, да ме гримират, да ми правят прически. Омръзна ми. И мисля, че това е най-смисленото решение в живота ми дотук. Защото се чувствам щастлива и се чувствам птица“, споделя Петя, която в свободното си от полети време спортува, обожава да рисува и да прави скулптури. Изкуството я привлича от малка и тя избрала в училище да се занимава с 3D изкуства. Научила се да работи с глина, камък, дърво, картон и сега запълва личното си време с творчество.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *