1522 четения

И в миналото абитуриентските балове се провеждали на Царевец

Крепостта пазела мечтите и желанията на младите боляри и болярки, записани на листчета в незабравимата нощ на Петровден

 

ТАЗИ ГОДИНА АБИТУРИЕНТСКИТЕ БАЛОВЕ В НАШИЯ ГРАД ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ЩЕ СЕ ПРОВЕДАТ В ДРУГО ВРЕМЕ И ПО НОВ СЦЕНАРИЙ. Заради COVID-19 младежите и девойките от Велико Търново ще отпразнуват сбогуването с ученическите години и навлизането в самостоятелния им живот, както са правени баловете през 30-те и 40-те години на миналия век, когато крепостта „Царевец” заема важно място в щастливото събитие на младите боляри и болярки.

От спомените на известната и уважавана старостоличанка Добринка Ценович узнаваме интересни и малко познати на съвременниците ни сведения за протичането на абитуриентските балове през 40-те години на миналия век.

В миналото очакваното от всички великотърновски младежи и девойки тържество има предистория, която започва още на 23 май. На този ден преди обяд учениците пристигат в училището си, носейки божур, бръшлян и здравец. От тях те сплитат разкошни венци, с които украсяват както парадния вход, така и вратите на класните стаи. Неотменна част от предпразничното настроение е четенето на сказки и стихове, посветени на светите равноапостоли Кирил и Методий и на тяхното дело.

Абитуриентки от Девическата гимназия с учителя по музика Борис Пилатов, 1904 г.

Следобедът е посветен само на абитуриентите. Тогава в салона на Мъжката гимназия (сега Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”) пристигат и възпитаничките на Девическата гимназия „Митрополит Климент” (сега Факултет по изобразителни изкуства), за да се проведе тяхната първа обща забава. Тя е подчинена на строги правила, които с днешна дата предизвикват насмешливи или пък изпълнени с романтична носталгия чувства. Преди десетилетия на радостното събитие задължително присъстват всички учители, а абитуриентите са облечени в ученическите си униформи. Съвременниците ни трудно могат да си представят, че в миналото столовете в салона са подредени в две раздалечени колони, като от едната страна имат право да сядат само момчетата, а от другата – момичетата. И това се прави, за да се съблюдава моралната, а не така актуалната в наши дни здравословна дистанция.

Най-вълнуващият момент настъпва, когато се пуска грамофонът и се откриват танците. Тогава за първи път младежите и девойките имат право да танцуват по двойки валсове и танго. Но това става под строгия поглед на учителите, които внимателно следят за благопристойното поведение на своите възпитаници. По традиция забавата завършва с кръшно българско хоро.

А на 24 май рано сутринта, преди 6 часа, учениците се събират по махали и всички заедно посрещат изгрева на слънцето на святото за великотърновци място ­ крепостта „Царевец”. Веднага след това младежите и девойките се прибират вкъщи, за да се приготвят за празничната манифестация.

Абитуриентки от Девическата гимназия. Велико Търново, май 1941 г.

На Петровден (29 юни) в тържествена обстановка младите боляри и болярки получават своите дипломи за завършено средно образование. А вечерта е техният бал, който е вълнуващо събитие, особено за девойките.

“Първото нещо, което ми купиха, беше една малка чантичка, която по-скоро приличаше на портмоне. С голямо удоволствие я слагах под мишница и усилено репетирах по двора ­ спомня си г-жа Ценович. ­ От София баща ми ми купи много красива рокля от импреме ­ лека феерична материя, от която бяха роклите на повечето ми съученички. Цялата в райе от редуващи се лилави и тъмносини ивици, тя ми изглеждаше неповторима. Комбинирана с въпросната чантичка, тъмносини обувки и манто в същия цвят, оформяха цялата ми абитуриентска прелест. Всички мои съученички бяха много красиви и неузнаваеми.”

Самият бал се провежда в бирарията на крепостта „Царевец”. Девойките имат право да отидат там само с придружител – брат или братовчед. На първата цивилна вечер присъстват и учителите. Танците, песните и шегите, както и вкусните кебапчета, ледената бира и сайдерът, са запазената марка на абитуриентския бал. Увлечени в забавното и вълнуващо преживяване, младите хора неусетно дочакват изгрева на слънцето. Но преди това не забравят да запишат на листчета съкровените си мечти и желания и да ги „поставят под камък на Царевец”, вярвайки, че написаното ще се сбъдне, защото „мястото е свято”.

А техните чувства след края на бала могат да се обобщят с разказа на Добринка Ценович: “Не мога да забравя притихналия град и безлюдните улици, когато се прибирахме. Всичко ми се виждаше фантастично, никога не бях се връщала така късно у дома”.

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

Един коментар за “И в миналото абитуриентските балове се провеждали на Царевец

  • 25.06.2020 в 10:52
    Permalink

    Много интересно, никога не съм знаел за това! Публикувайте повече такива материали, те са интересни и поучителни!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!