Най-успешният зрелостник за 2020 г. говори свободно четири езика

Злата Кула иска да учи във ВТУ и да стане дипломат

ЕЗИЦИТЕ СА ГОЛЯМАТА СТРАСТ НА НАЙ-УСПЕШНИЯ ЗРЕЛОСТНИК ОТ ВИПУСК 2020 В ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗЛАТА КУЛА. Тя е тазгодишният носител на общинската награда „24 май“ и ще я получи на официална церемония на Царевец.

Въпреки че завършва паралелката „Биология и здравно образование” в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“, Злати е решила да учи скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“. „Променях си желанията много пъти, преди да избера тази специалност. Първо беше ветеринарна медицина, нали все пак в такава паралелка уча. Обаче в един момент си дадох сметка, че обичам животните, но по друг начин, не като да им бъда лекар. После мислех да запиша международни отношения, но осъзнах, че успешният път към тази специалност ще бъде изучаването на по-редки езици“, казва Злати, която говори английски, руски, френски и малко немски език. В първи курс в университета ще учи шведски, във втори курс ще започне да се занимава с норвежки, в трети курс може да се впусне в дебрите или на финския, или на датския. След като завърши бакалавърската си степен по скандинавистика, тя ще запише магистратура по международни отношения. „Надявам се някой ден да бъда посланик. Но и да не бъда, искам да се занимавам с дипломация“, усмихва се Злати.

ЗЛАТА КУЛА Е БЕСАРАБСКА БЪЛГАРКА, ИМА КОРЕНИ И В БЪЛГАРИЯ, И В МОЛДОВА. Затова и името й е такова необичайно. Казва, че е кръстена Злата на златното момиче от популярната приказка, фамилията й Кула е останала в историята на семейството като прякор. Една от версиите за значението на фамилията е „висок като кула” и наистина в рода й има високи хора. В началото на XIX век нейните прапрадеди са избягали от България в Бесарабия. Майка й е тази, която се е върнала тук, за да защити докторантура по българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Докато учила и защитавала докторантурата си, тя довела в старата българска столица и съпруга си. И точно той, бащата на Злати, казал, че по-красив град от Велико Търново няма. Така двамата, току-що станали родители, взели Злати, която била само на годинка, и подредили живота си във Велико Търново.

„Ходим почти всяко лято в Молдова. Там са всичките ми роднини, но сякаш тук ми е сърцето. Когато стъпя на земята в Молдова, се чувствам прекрасно, когато се върна тук – е същото. И на двете места мога да кажа, че съм си у дома“, признава Злата. И разказва, че вкъщи семейството й пази хурка, вретено и куп снимки, които съхраняват спомени за фамилната история. Самата тя никога не се разделя и с една каничка, която свири, когато е пълна с вода, спомен от единия й дядо.

СУ „Емилиян Станев“ е било първото училище, в което Злати е започнала да учи и получава първите си постижения. След това е избрала Природо-математическата гимназия. Била в 6 клас, когато разбрала, че олимпиадите и конкурсите я вдъхновяват. И докато учела, Злати успяла да провери знанията си във всички възможни олимпиади. Стигала е до националните кръгове на олимпиадите по български език и литература, по английски език и разбира се, по руски език, където тя има най-сериозни отличия. Два пъти през гимназиалния етап, в 9 и 10 клас, е била в призовата тройка на България в олимпиадата по руски език. Благодарение на тези си постижения два пъти тя получава и стипендията на МОН за даровити деца. Казва, че дължи всичко това на двете си учителки по руски език – Йорданка Гроздева, която вече не е сред нас, и Цветомила Драганова, както и на класната си Галина Милева, която винаги е насреща, щом тийнейджърката има нужда от съдействие и подкрепа.

„Вкъщи говорим и на български, и на руски, руският език ми е като втори роден, но часовете в гимназията ми помогнаха да овладея нелесната му граматика. При всяка възможност чета на руски, понякога използвам информация от интернет за задачите в училище, тъй като българските източници не са винаги достатъчни, слушам музика, гледам филми, защото не съм в естествената среда на този език. А и след достигането на националния кръг на олимпиадата по български език доказах сама на себе си, а и на другите, че и с българската граматика съм в отлични отношения“, казва тийнейджърката.

За това, че е толкова талантлива, Злата е участвала в няколко проекта на програмата „Еразъм +“, благодарение на която е пътувала многократно в чужбина и е успяла да натрупа куп приятелства, да опознае други култури. „Не искам да живея никъде другаде, освен в България. Нямам нищо против да отида някъде навън за година – две, за да опозная света и да се обогатя, но задължително знам, че ще се върна, за да предам наученото и да бъда полезна тук. Харесва ми постоянно да правя открития, да опитвам нещо различно, затова толкова ми допадна програмата „Еразъм +“, признава Злата, която също така е участвала в лидерски академии, които се провеждат изцяло на английски език – ГЛОУ във Велико Търново и в Паничище. В свободното си време рисува, пише стихове и дори има два златни медала и статуетка за постижения в тези области.

ДА ПИШЕ ПИСМА, ПРИ ТОВА НА РЪКА, И ПОСЛЕ ДА ГИ ЗАПЕЧАТВА В ПЛИК И ДА ГИ ПУСКА ПО ПОЩАТА, е другата страст на Злата. Така тя си контактува с приятели в Германия, Полша, Кипър, САЩ, и разменя писма с приятелите си в България. „Има някаква много завладяваща магия в това да напишеш с ръката си думите, които искаш да кажеш. Именно на хартия, а не на компютърния екран. Така влагаш частица от себе си“, казва Злата, която от дете събира и марки.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА