1206 четения

Чумната епидемия, взела над 10 хил. жертви в старата столица през XIV век, показаха с възстановка

 

Във Велико Търново представиха и точни копия на царски одежди

ЖИВА КАРТИНА НА ЧУМНАТА ЕПИДЕМИЯ, РАЗРАЗИЛА СЕ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIV ВЕК, ПРИКОВА ВНИМАНИЕТО НА НАЙ-РАНОБУДНИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ НА ЦАРЕВЕЦ. През почивните дни крепостта беше домакин на средновековен лагер „Корона и меч“, организиран от сдружение „Търновци“, дружество „Традиция“ във Велико Търново, Община Велико Търново и Регионалния исторически музей.

Участниците във фестивала представиха символично как хората някога са се справяли с епидемиите от чума – болестта, останала в колективната памет като „черната смърт“.

„През 1347 година от изток, през границите на Византийската империя, започва разпространяването на епидемия от чума. Тя е причина за обезлюдяването на голяма част от българските земи и загубата на около 50% от населението на Европа. Заразата може да е била пренесена по Пътя на коприната с монголските армии и търговци или чрез кораби. Чумата пристига в Европа чрез търговци от Генуезката република от пристанищния град Феодосия, Крим, през 1347 г. По време на продължителна обсада на града монголската армия катапултира заразените трупове през градските стени, за да разпространи чумата сред местното население.

Местните търговци напускат града, пренасяйки със себе си заразата в Сицилия и Южна Европа преди разпространяването й на север. Въпреки съмненията относно достоверността на хипотезата, сигурно е, че фактори като война, глад и атмосферни условия са допринесли за разпространението на Черната смърт“, разказва историкът и участник в клуб „Традиция“ Николай Цонев. И уточнява, че през 1347 г., когато Иван Александър управлява българското царство, заразата минава през земите ни за пореден път.

„Няма исторически извори – наши или византийски, че България е засегната от тази вълна. Но по пътя на аналогията страната ни няма как да е била подмината от това страшно бедствие, което покосява Византия и Западна Европа. България тогава е и търговски, и политически кръстопът, така че е било неизбежно“, разказва още историкът.

В Средните векове страната ни периодично е била застигана от чумни епидемии. От тази болест умират синът на Иван Асен II и съпругата му царица Мария, докато самият цар е някъде да обсажда поредната крепост.

„Хората тогава са нямали обяснение за бедствието и са се обръщали към Църквата за спасение и упование. Освен това заразата се е разпространявала изключително бързо, нямало е достатъчно хора да погребват покойниците, нямало е място, затова и понякога телата са били полагани в общи гробове. Един такъв е намерен и на Трапезица и в него има следи от негасена вар, използвана вероятно за дезинфекция“, казва още Николай Цонев. След това добавя, че за да спасят селищата от разпространяването на заразата, властите са били принудени да горят покъщнината на заразените, а често и целите им къщи.

„Чумата се е придвижвала към нас месеци наред, а възстановяването… Всъщност през втората половина на XIV в. ние не сме се възстановили, защото с много голяма доза сигурност знаем, че демографските, икономическите и моралните последици от чумата довеждат до упадъка на Второто българско царство. Което и улеснява османците при тяхното нашествие и завладяване на Търново и на България“, казва Николай Цонев.

В СЪБОТА ТУРИСТИТЕ ИМАХА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ВИДЯТ И ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТОЧНИ КОПИЯ НА ЧЕТИРИ ЦАРСКИ ТОАЛЕТА, изработени от Надежда Николова от Шумен. В ревюто на средновековни тоалети Надежда представи царствените одежди на Константин, Тамара, Кераца и Десислава, които тя е ушила и извезала по снимки от Четвероевангелието на Иван Александър.

„Четири години съм работила по тези тоалети, които са точни копия на облеклата. По време на изолацията успях да завърша и короните, които си имат наушници, но тях ги спестихме за ревюто. Всичко е шито на ръка, всяка перла, всеки бод на бродериите. Трудно е, но удоволствието е неописуемо“, разказва Надежда Николова. И уточнява, че усещането да носиш тези тежки царствени облекла, е чудесно, защото материите са много приятни, когато докосват тялото.

„Но точно платовете се намират трудно, което май е най-трудната част в работата ми. Макар че и да гледаш дрехи по снимки, още повече, че долната част на дрехата е скрита от пелерина и аз трябва работя малко по логика, също не е лесно“, усмихва се Надежда, която вече 10 години се занимава с реконструкция на средновековни облекла от Първото и Второто българско царство.

БИТЪТ, КУХНЯТА, ЗАНАЯТИТЕ, ИЗКУСТВАТА И ВОЙНСКИТЕ УМЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ, ВИЗАНТИЯ И ЕВРОПА ОТ XII-XIV ВЕК показаха участниците в Средновековния лагер на Царевец. В събитието участваха 60 реанактори и групи за исторически възстановки от цялата страна.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!