2670 четения

А сега накъде? Траяна, Мила, Мария, Влади и Стоян са готови за големия си скок в живота

МЛАДИ, СВОБОДНИ, СЪВЪРШЕНИ, ГОТОВИ ДА ПОКОРЯВАТ СВЕТА – ТРАЯНА, МИЛА, МАРИЯ, СТОЯН И ВЛАДИМИР ВЕЧЕ СА СЪБРАЛИ БАГАЖА В КУФАРИТЕ СИ И СА ГОТОВИ ЗА ГОЛЕМИЯ СКОК ВЪВ ВРЕМЕТО. И петимата са част от този толкова особен Випуск 2020, възпитаници са на три от елитните гимназии във Велико Търново и на Клуба за ООН, където ги събира Мария Джамбазова.

И петимата вече са студенти, приети са във всички университети, в които са кандидатствали, затова и някои от тях още се чудят коя точно специалност да изберат. Но пък всички са наясно с това какво ще правят след… да речем около 30 години. Тогава Стоян ще бъде президент на България, Мария ще управлява Министерството на образованието и науката, Траяна ще й бъде заместник-министър, а Мила – PR. Влади ще бъде топ фотографът на България и като такъв ще снима всички тези важни люде, докато те вършат държавническите си дела.

Но да ви ги представя такива, каквито са днес.

Траяна Долчинкова, Мария Маринова и Мила Николова са зрелостници на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“. Траяна и Мария завършиха паралелката с френски и английски език, а Мила е учила испански и английски език. Стоян Стефанов е възпитаник на СУ „Емилиян Станев“, където е завършил защита на информацията, а Владимир Друмев е избрал да учи в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“, в паралелката математика с немски език. Станали са приятели в Клуба за ООН към Общинския детски комплекс, където са се научили да спорят и дебатират, да се борят за себе си, да казват мнението си открито и без притеснение, че може да сбъркат, но и да изслушват и приемат другите, които не мислят като тях. Тези дни петимата се разделят последователно с всичко познато – с училището, с клуба за ООН, както и с този по екскурзоводство, с част от съучениците и приятелите си…

„Аз още се чудя кой от университетите да избера. Чудих се и докато кандидатствах, затова и подадох документи къде ли не. Но да речем, че имам още седмица… макар че със сърцето си знам какво искам и най-вероятно ще тръгна натам“, казва Траяна и голямата й очарователна усмивка затваря устата на приятелите й, които си разменят иронични реплики, шеги и закачки, просто защото така живеят.

А Траяна е приета във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ лингвистика с френски език, в Химикотехнологичния и металургичен университет в София в специалността „Химично и биологично инженерство“, при това на френски език. Приета е и реклама в Москва, където ще учи на руски, което значи, че една година ще трябва да усвоява само езика. Харесват й и трите варианта, но май най я влече ХМТУ-то в София, нищо че е учила езици.

Мария е избрала приложната лингвистика на ВТУ с френски и английски език и с международни отношения. Преди да си запази място в точно тази специалност, тя искала да учи международни отношения. После мислила за Националния военен университет, но той й се сторил не толкова милитаризиран, затова се насочила към Симеоново. Там обаче я препънала недобрата й физическа подготовка, затова Мария решила, че е най-добре да стане хирург като тези в „Откраднат живот“. Но когато тръгнала на занимания по екскурзоводство при Мария Джамбазова, се влюбила в историята. В крайна сметка избрала лингвистиката, защото е добра в езиците и международните отношения, защото й харесва дипломацията.

Мила се колебае между връзки с обществеността и испанска филология в Софийския университет. „Повече ме влече първото, защото ми харесва да организирам събития и да говоря пред хора. А и журналистиката ми е интересна. Пък и специалността предлага много разнообразни летни стажове“, обяснява Мария.

Влади и Стоян също като момичетата не искат да учат в чужбина, затова и двамата са си избрали университети в България. Владимир още хвърля ези-тура за някаква филология или пък за специалността „Музикални медийни технологии и тонрежисура“ в Софийския университет, но най-вероятно ще избере фотография, която се учи в Театралната академия.

Стоян като че ли е единственият, който вече е наясно с желанията си и се е записал да учи киберсигурност във Военноморското училище във Варна. „Гражданска специалност е, няма да ставам военен“, уточнява Стоян, явно разчел изумлението в очите на всички. И после допълва: „Мина ми през ума и военна специалност да си харесам, но ми казаха, че трябва да си подстрижа косата. Това ме отказа на мига. Защо съм чакал толкова години да ми порасне дълга косата, сега да я режа! Затова – гражданска специалност, която всъщност е супер интересна. Там ще уча антихакерство, хакерски инструменти, мрежи, програмиране… Готино е!“, казва Стоян.

МОЖЕ БИ ТРАЯНА И МИЛА СА ВЕТЕРАНИТЕ В КЛУБА ЗА ООН. МИЛА СЕ ЗАПАЛИЛА ПЪРВО ПО ЕКСКУРЗОВОДСТВОТО СЛЕД ЕДНА презентация, която по-големи вече членове на клуба направили в училище. Сторило й се интересно и тя решила да провери дали наистина е така.

„Беше повече от интересно. Това е един от най-добрите избори, които съм правила досега. Научих толкова много за българската история, за историята на Търново, за живота. В края на първата година там разбрах, че набират нови членове за Клуба за ООН и ето ме там“, казва Мила.

Траяна е в клуба от 9 клас. Тя запалила приятелката си Мария, която по онова време била свито, неразговорливо, затворено в себе си дете. „Сега не могат да ми затворят устата и мисля, че говоря повече и от Траяна даже. Е, на първата симулационна игра, в която ме вкараха, мълчах от срам, че може да кажа някоя глупост, но те ме предразположиха и в един момент просто се отпуснах и много ми хареса“, признава Мария.

Момичетата и момчетата разказват, че са особено благодарни на Клуба за ООН и г-жа Джамбазова за това, че са се научили да говорят, но и да слушат. „По време на симулациите и дебатите не можеш да прекъсваш този, който говори. Имаш време, в което трябва да кажеш всичките си аргументи, което също е изключително училище, защото вече знаем как да не разтягаме локуми, а да кажем точно и ясно каквото мислим“, допълва Мария. Останалите почти в един глас казват още, че в клуба са се научили на етика, на уважение, на споделяне…

„Вече знаем толкова много за държави, за които преди не бяхме чували. Защото в симулационните игри всеки от нас е държава и трябва да научим повече за нея, за политиката й, за географията, за хората и нравите там. За малките държави даже няма информация на български. Ровим, превеждаме от един език на друг, после на трети, докато стигнем до информацията, която ни е нужна, за да си подготвим изказванията. Аз обичам, когато играта е свързана с политически проблеми“, казва Стоян. И допълва, че точно в тези игри се получават най-яростните и интересни спорове. Особено когато си страна, която принципно не подкрепяш и не харесваш.

И Влади, и Стоян признават, че и те като момичетата в първите си игри са били затворени, мълчаливи и притеснителни. Но когато са осъзнали за какво всъщност иде реч и как могат да се развихрят, са станали най-активните участници в симулациите. Те двамата обикновено са и в ролята на гавраджиите, особено когато в клуба има нови деца. „Е, не чак да се гаврим в лошия смисъл на думата. Просто така нахъсваме новопристигналите и им помагаме да се отпуснат, да разберат, че е интересно и смисълът е в това да се научим да говорим, без да се страхуваме. Защото истината никога не е само една“, казва Влади, който е най-младият член на клуба за ООН. Записал се едва в началото на 12 клас и не спира да повтаря колко съжалява, че не е направил това по-рано.

И ПЕТИМАТА ПРИЗНАВАТ, ЧЕ ВЕЧЕ СА БИЛИ В ЧУЖБИНА ПО РАЗНИ ПРОЕКТИ И ПРОГРАМИ И НЕ СА ОСОБЕНО ОЧАРОВАНИ ОТ ВИДЯНОТО. Затова и не изгарят от желание да учат навън. „А и г-жа Джамбазова полага доста усилия да ни направи патриоти. Само да знаеш какви въпроси задава! Да се чуди човек какъв отговор да й даде. И така оплита всичко – живота, професията, бъдещето, мечтите ни, че накрая осъзнаваш, че всичко можеш да постигнеш и у дома. И че не от географията зависи успехът ни, а от нас самите и от това, което е в сърцата ни“, обяснява Мария и всички останали, след кратко съвещание, се съгласяват, че по-добре никой не би могъл да го каже.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

сн. авторката

Един коментар за “А сега накъде? Траяна, Мила, Мария, Влади и Стоян са готови за големия си скок в живота

  • 02.07.2020 в 18:53
    Permalink

    Браво,успехи деца карате ме да се чувствам оптимист за бъдещето на България

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!