1677 четения

Как в Златарица могат да просперират, отглеждайки шафран

18-годишният Даниел Иванов разясни пред „Борба“ проекта си, награден от Министерството на земеделието

 

ДА СИ НАПРАВИ ФЕРМА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА НАЙ-СКЪПАТА ПОДПРАВКА В СВЕТА – ШАФРАН, ПРЕДВИЖДА ЗАВЪРШИЛИЯТ ПРЕДИ ДНИ УЧИЛИЩЕ ДАНИЕЛ ИВАНОВ ОТ ЗЛАТАРИЦА. 18-годишният младеж взе наградата в началото на месеца за иновативно стопанство „Млад фермер“ на Министерството на земеделието, за което „Борба“ информира в сряда.

Даниел е възпитаник на Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство „Никола Златарски“, а проектът му за стопанство бе отличен сред разработките на 330 други кандидати. Абитуриентът вече е започнал работа при местен производител, но това не означава, че се е отказал от идеята си. Необходимо е време, за да събере нужните средства за първоначална инвестиция за луковици шафран, а според проучванията му районът на Златарица е идеално място за развитие на екзотичната култура.

Даниел споделя, че научил за конкурса на аграрното ведомство от своите учители и заедно с тях започнали да обмислят с какъв проект да се представи. Хрумнало му да заложи на шафрана, тъй като това е нетрадиционна за България култура, а пазарната ниша на подправката е реализирана едва на 25 процента в световен мащаб. Съвсем сам направил проекта, а негов ментор била учителката му инж. Надежда Топалова.

„Проектът е идеен, няма изнесена стойност. Казва се „Шафранът в полите на Предбалкана“.

ПОСВЕТЕН Е НА ИДЕЯТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ТОВА РАСТЕНИЕ В ЗЛАТАРИЦА, ТЪЙ КАТО СМЯТАМ, ЧЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНАТА КЛИМАТЪТ И ПОЧВИТЕ ПОЗВОЛЯВАТ ДОБРО РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА. Почвите тук са сиви горски, които се водят неплодородни, а шафранът се отглежда точно в бедни на хумус почви“, разказа младежът.

По думите му площите, с които разполага землището, са предимно малки по размер и идеално пасват на факта, че подправката се отглежда на до 20 дка, защото изисква много ръчен труд. За кратно време трябва да се обере цветът и това не позволя отглеждане на много големи територии. Освен това в почвата не бива да се задържа влага и нивата трябва да е с южно изложение.

„Има примерни калкулации в публичното пространство за инвестицията за закупуване на луковици, за какви площи, как трябва да са засадени, на какво разстояние. Изчислява се печалбата след първата, втората и третата година на отглеждането. Общо взето има бърза възвръщаемост на вложените средства. Печалбата идва след четвъртата година“, споделя кандидат-фермерът.

ПРОЕКТЪТ МУ ПРЕДВИЖДА СЕИТБА НА 40 000 ЛУКОВИЦИ ШАФРАН В ПОЛОВИН ДЕКАР. Прогнозата е от тези площи да добие около 300 грама.

Тъй като изкупната цена зависи от качеството на продукцията и наличността на сертификат, какъвто като дребен земеделец Даниел няма, е трудно да се предвиди каква би била печалбата му при реализация на добива.

„В България има браншова организация и ако човек иска да се развива в това направление, може да се обърне към нея. Според проучванията ни изкупната цена е около 8000 лв. за килограм“, уточни Даниел.

18-годишното момче споделя, че съвсем сам избрал да се реализира в сферата на селското стопанство, и изказва огромна благодарност на екипа на училището си.

Трима негови съученици пък са изкарали пълни шестици на конкурс, организиран от Русенския университет, което им дава право да влязат директно във вуза.

НА ФОНА НА ТЕХНИЯ УСПЕХ И НАГРАДАТА НА ДАНИЕЛ ОТ АГРАРНОТО МИНИСТЕРСТВО ОБАЧЕ БЪДЕЩЕТО НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА ГИМНАЗИЯ ПО МЕХАНИЗАЦИЯ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО Е ПОСТАВЕНО НА КАРТА.

За учебната 2020 – 2021 година в учебното заведение не е предвиден прием след осми клас от Регионалния инспектор по образованието във Велико Търново. Това означава, че няма да има нов клас и следователно, след като бъде изпратен и последният випуск, школото ще бъде принудено да затвори врати, а учителите да останат без работа. Интерес към обучението в гимназията има и в нея учат деца не само от град Златарица, но и от малките населени места в общината. То разполага с общежитие и всички завършващи успяват да се реализират в аграрната сфера. А кадрите в селското стопанството стават все по-търсени, сочат националните статистики и алармират фермерите.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!