161 четения

16-годишната Юлияна шие българското знаме за училището си в Джулюница

ТЯ Е САМО НА 16, НО ВЕЧЕ ЖИВЕЕ С МИСИЯ – ДА ВЪРНЕ КОЛКОТО МОЖЕ ПОВЕЧЕ СВОИ СЪУЧЕНИЦИ В УЧИЛИЩЕ, защото вярва, че образоването е eдна от големите крачки, които могат да спасят приятелките й от омагьосания кръг на ранните бракове. Освен това организира благотворителни събития, за да набира средства за болни деца, ръководи Ученическия парламент в училището си, пише стихове и есета и печели конкурси.

Тя се казва Юлияна Стефанова и е различна, защото е родена ромка, чете Корана вместо Библията, живее в малкото селце Джулюница, където няма големи шансове да бъде забелязана, и вече работи. Юлияна е доброволец в най-голямата у нас ромска организация „Амалипе“, чийто централен офис е във Велико Търново. Преди време двамата търновци, които управляват неправителствената организация и се опитват да променят общността си – Деян Колев и Теодора Крумова, открили Юлияна и тя станала част от неголемия им, но много активен екип.

Тази година Юлияна завърши 9 клас в Обединеното училище „П. Р. Славейков“ в Джулюница, където учи в паралелката „Ресторантьор“. Витрините в дома на тийнейджърката са пълни с грамоти и отличия, които тя печели в училище и от конкурси. Последната й награда е от литературното състезание на Зонта клуб в Стара Загора и „Амалипе“, наречен „Момичета с мечти – да обърнем страницата“. В него Юлияна е победител в своята възрастова група с есето си „Едно незавършено писмо“.

„Имах приятелка… Учихме с нея в Джулюница, но я омъжиха. А беше само на 15 години. И тогава си помислих какво би било, ако се случи същото с мен? Как бих се чувствала в тази ситуация, да порасна, без да съм изживяла докрай детството си. Така някак без да усетя, темата за ранните бракове се превърна за мен в кауза. На тази моя приятелка е посветено есето ми“, разказва Юлияна.

Възрастните, с които тя работи в „Амалипе“, казват, че Юлияна е успяла да убеди вече доста свои съученички да се върнат в училище и да положат усилие да завършат, да бъдат грамотни, да вземат диплома в ръцете си.

„Момичетата, които приемат да се омъжат твърде рано, го правят заради традицията, която ми се струва, че вече избледнява. Тази традиция вече не е това, което беше, затова си мисля, че го правят най-вече заради родителите си. Но нали за тях е най-важно ние да сме щастливи? А щастието е в това да извървим пътя си, без да прескачаме етапи, да имаме гаджета, да се разделяме с тях, да се влюбваме отново, да правим лудории в училище“, казва Юлияна. И признава, че голямата й мечта е, когато завърши 12 клас, да стане студентка. При това иска да учи право.

Засега обаче тя обича да ходи на училище и не крие, че се справя добре. „Моите родители държат да си завърша образованието. И само това ми повтарят. Все ми казват, че искат първо да ме видят в абитуриентска рокля, после в булчинска. Някак всичко се нареди от само себе си, когато започнах да си говоря с тях. Питах защо другите момичета се омъжват рано, говорихме си за общността, в която сме родени и те, и аз, за традициите, за това дали, ако не ги спазваме сляпо, ще се променим. Но те не искат аз да тръгна по този път. Моите родители са се оженили навреме и по любов и вярват, че и аз ще намеря своята любов в най-подходящия момент“, признава тийнейджърката. После с леко притеснение уточнява, че точно сега е ужасно влюбена и се чувства лека и свободна като пеперуда.

ОСВЕН ЧЕ Е С РОМСКИ ПРОИЗХОД, ЮЛИЯНА Е МЮСЮЛМАНКА И ХОДИ С РОДИТЕЛИТЕ СИ В ДЖАМИЯТА. Чете Корана и от тази книга е научила, че най-големият грях според религията, която фамилията й изповядва, е лъжата. „Опитвам се да не лъжа и мисля, че се справям. Нашите ми помагат, защото, както ти казах, те ми позволяват да разговарям с тях по всички теми, които са ми важни. Защо да ги лъжа, когато имам тази свобода да си говоря с тях“, вдига рамене Юлияна, която има по-голям брат и по-малка сестра, която също учи в Джулюница.

Преди години фамилията опитала да живее в странство, но всички някак вкупом усетили, че да са далече от родината си и от близките си не ги прави по-щастливи, и се върнали. Тук Юли продължила да учи английски, да упражнява гръцкия си език и започнала да помага на родителите си вкъщи и се научила да готви. „Е, не съм още шеф в кухнята, но ми харесва да готвя. Добра съм в месенето на питки, правя вкусни супи, обаче съм най-голям майстор на сладкишите. Надявам се, когато завърша, нали все пак в такава паралелка уча, да съм вече истински шеф“, усмихва се тийнейджърката. И признава, че много си пада по българската кухня, но обича и гръцката, защото е израснала в Гърция и с вкусовете и на тази страна. Признава и това, че все още й е трудно да забърка вкусна мусака. Решила е, когато завърши 10 клас в Джулюница, да продължи същата специалност в гимназия или във Велико Търново, или в Горна Оряховица.

ОСВЕН КУЛИНАРИЯТА, ДРУГАТА СТРАСТ НА ЮЛИЯНА Е ПРИЛОЖНОТО ИЗКУСТВО. Тя умее да бродира и да шие, рисува прекрасно. В момента шие българското знаме, което трябва да е готово за началото на новата учебна година. На 15 септември Юлияна е решила да го подари на своето училище, за да краси входа му.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!