433 четения

Поклонници на св. Иван Рилски изминаха 700 км по пътя на мощите му

 

Търновските пилигрими вървели един месец

 

БЛИЗО 700 КМ ИЗМИНАХА ПОКЛОННИЦИТЕ, КОИТО НА 1 ЮЛИ ТРЪГНАХА ПО ПЪТЯ НА МОЩИТЕ НА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ. Походът на пилигримите тази година беше с около 100 км по-дълъг от миналото лято, когато те за първи път извървяха цялото разстояние от Велико Търново до Рилската света обител.

„Променихме малко маршрута и така се приближихме още повече до действителния път, по който преди 551 г. са минали тези, които са пренасяли мощите на светеца. Посетихме интересни места и всички те са свързани с Иван Рилски“, разказва Паскал Пиперков, който е основният двигател на инициативата България да си има своето Камино.

Промените в маршрута са били най-осезаеми на територията на Враца. Там се намира един от основните манастири „Св. Иван Пусти“, който е култово място, свързано със светеца. „На практика направихме една почти пълна обиколка на Враца. Посетихме един забравен манастир в с. Веслец. Бяхме в Чирен, където ни направиха голямо посрещане, и половината село се събра, за да ни приветства, когато се появихме. Движихме се по планината Милин камък, където отидохме до Божия мост, който е природна забележителност“, разказва Паскал Пиперков.

Тази година поклонниците са минали и през Мърчаевския манастир, свързан според преданията с пренасяне на мощите на св. Йоан Рилски. Били са в кв. „Църква“ в Пернишко, който някога е бил село, в Радомирско са посетили Старо село.

ШЕСТИМА КУРАЖЛИИ СА ИЗМИНАЛИ ВСИЧКИТЕ 700 КМ ЗА ТОЧНО ЕДИН МЕСЕЦ. Към тях по трасето са се присъединявали и други поклонници, които са вървели по ден-два, седмица или пък са избирали да изминат само това разстояние, което е в областта, където живеят, допълва г-н Пиперков.

Трима от пилигримите са от Велико Търново. За втори път с Паскал Пиперков на това пътуване е тръгнала учителката Снежана Димитрова, която е вървяла и по испанския път Камино. За първи път към групата се е присъединила Ружа Симеонова, бивш експерт по физика в Регионалното управление на образованието в старата столица. Тя е на 75 г., тази година е била една от най-възрастните сред поклонниците.

През 70 населени места, 19 общини и четири епархии преминава светият път. Поклонниците са спирали в 90 храма и са участвали във всички сутрешни и вечерни служби. Маршрутът е разработен от двама търновци – Паскал Пиперков и Евгени Коев. Три години Паскал Пиперков, който работи в Института по математика и информатика на БАН, и учителят в Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ Евгени Коев са вървели по стъпките на мощите, за да проучат маршрута. Изминавали са разстоянието поетапно, за да могат да трасират пътя. „И още имаме да проучваме. През есента ще се върнем до новите терени, които прекосихме за първи път сега, и ще се опитаме да намерим и маркираме най-удачните пътеки, за да са готови за следващото лято“, уточнява Паскал Пиперков, за когото това е шестата година, в която върви по пътя на мощите на светеца. В първите години той вървя и води групата в частта от София до Рилския манастир, където походът се нарича „Поклоннически път „Рилският Чудотворец“ и се организира ежегодно от 2010 г. насам от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с благословията на Софийска Света митрополия и съдействието на ОП „Туризъм“ към Столична община.

„Но да изминеш всичките 700 км, е различно и вълнуващо, защото започваш да усещаш силата на чудесата. Това е първият известен български отшелник и голям молитвеник за българите. След смъртта си той започва да прави чудеса и всеки, който се докосне до мощите му, получава изцеление, благодат и това се потвърждава и от многото чудеса, станали по местата, където са били мощите. А пътят на мощите е дълъг. През 976 г. те са пренесени от Рила в Средец, после през 1183 г. от Средец отиват в унгарския град в Остригон, откъдето са върнати през 1187. През 1195 г. мощите изминават пътя от Средец до Търново и остават в нашия град повече от 270 г. После през 1469 г. са върнати в Рилския манастир, като пътят минава през Никопол и Средец“, разказва Паскал Пиперков. И допълва, че инициативата е станала възможна благодарение на съвместните усилия на Клуба по пешеходен туризъм и туристически спортове „Трапезица – 1909“, Туристическо дружество „Академик – ВТУ“ и фондация „Дякония и месия“.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!