524 четения

Специалистът по конституционно право Христо Орманджиев ще издава книга с епиграми и разкази

В ЕПИГРАМИ И КРАТКИ РАЗКАЗИ ПРЕВРЪЩА ЕЖЕДНЕВНИТЕ СИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ И НАБЛЮДЕНИЯ ЮРИСТЪТ И ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ гл. ас. д-р Христо Орманджиев. Вече няколко години той събира творчеството си и е почти готов да издаде книга. „Литературата е отдушник и начин да превърна нелицеприятните случки и истории, с които се сблъсквам, в нещо малко по-забавно и в някаква поука. Епиграмите са супер кратки, най-често казвам всичко, каквото искам да кажа, точно в едно изречение. И това изречение е метафора на живота ни. Нали знаеш, всички сме много различни и това видово разнообразие например за мен е събрано в едно изречение: „Имаше аслани, но и калпазани“, цитира една от епиграмите си Христо Орманджиев, който до края на разговора няколко пъти успява по удивителен начин да вмъква по някоя епиграма. „Така карам хората да се усмихват, но и ги предизвиквам да се замислят. И понякога забелязвам как, когато кажа някоя епиграма, те сякаш спират да ме слушат и продължават да си повтарят и да осмислят думите“, казва преподавателят по право.

Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ във Велико Търново към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те никога не са с истинските си имена. „Доизмислям си, понякога засилвам случката, за да мога да извлека най-силната поука в края. Но винаги се опитвам да се движа по ръба – хем да е злободневно, хем да е смешно. Често се връщам към времето преди 1989 г., защото и то, и носталгията по него, която за някои е в кавички, за някои си е съвсем реална, са достатъчен извор за вдъхновение“, разказва докторът по конституционно право. И признава, че има една тема, която не присъства в неговото литературно творчество, и това е политиката.

Повече от 1000 са епиграмите, които Христо Орманджиев е написал за последните няколко години. Почти няма ден, в който той да не постне някое ново кратко сатирично стихотворение на личната си Фейсбук страница. А преди два-три месеца решил да пробва да напише кратки разкази. Просто за да провери дали може да се справи и с този жанр. За да разбере дали се е справил, той започнал да пуска във Фейсбук и разкази и да събира отзиви. Точно там, сред коментарите, които понякога валят след поредното му злободневно изречение или поредния разказ, неговите приятели започнали да настояват да събере творчеството си в книга. Той самият признава, че няма търпение да види литературните си опити, оформени в томче, но преди това ще трябва да издаде докторантурата си. А той се занимава със сериозна и малко изследвана у нас тема – конституционните жалби като способ за защита на гражданите. България няма въведена такава практика, затова и доцентурата толкова е важна.

„НАДЯВАМ СЕ РАБОТАТА МИ ПО КОНСТИТУЦИОННАТА ЖАЛБА ДА ПРОВОКИРА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРОМЕНИ и с тези промени тази жалба да стане факт и в България, но това е дълъг път. Междувременно съм решил да разширя още проучването си по тази тема, която е моята бъдеща доцентура“, казва д-р Орманджиев, който е и първият ни и единствен до момента общински омбудсман.

Общинският съвет го избрал за такъв през 2002 г. Кандидатите били 30. А длъжността се появила по проект на Демократичната комисия на посолството на САЩ, с помощта на Европейския информационен център. Първите общински омбудсмани в България тогава били само четирима-петима и един от тях – във Велико Търново в лицето на Христо Орманджиев. Именно след този експеримент Христо Орманджиев започнал да прави докторантура, която била на тема „Омбудсманът – извънсъдебен способ за защита правата на гражданите“. Това провокирало интереса му към друг способ за правна защита – конституционната жалба.

„С какво ли не съм се занимавал за тази една година като омбудсман! Даже вече не мога да си спомня всички жалби и проблеми на хората. Те идваха при мен, не знаеха какво да очакват, даже не разбираха какво работя. Наричали са ме лоцман, боцман, как ли не! А думата омбудсман е шведска и означава обществен посредник или граждански защитник, зависи от превода“, разказва преподавателят по право. Освен във ВТУ гл. ас. Христо Орманджиев чете лекции по „Еразъм” в Австрия и Германия, при това ги чете на немски език.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!