2534 четения

24-годишен възпитаник на търновската Математическа гимназия е в основата на проекта „Цвете в епруветка“

Павликенчанинът Петър Нефтелимов вдъхновява с примера си млади българи и мечтае да стъпи на Марс

24-ГОДИШНИЯТ ПЕТЪР НЕФТЕЛИМОВ ОТ ПАВЛИКЕНИ Е В ОСНОВАТА НА ИНОВАТИВНИЯ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОРИГИНАЛЕН ПРОЕКТ „ЦВЕТЕ В ЕПРУВЕТКА“. Така всяко откъснато цвете може да продължи да живее два месеца благодарение на хранителната среда, в която то е поставено, казва Петър, който току-що е взел държавния си изпит по биотехнологии в Софийския университет и вече мисли за магистратура. Младият предприемач е възпитаник на паралелката по биология и химия в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ в старата столица и е випуск 2010 – 2015 г.

С още четирима млади биолози и учени – Александрина Нешева, Габриела Радулова, Любомира Иванова и Микаела Станчева, е работил Петър, за да създаде своето цвете в епруветка. „Бях в деветия си семестър, когато имахме предмет „Растителни биотехнологии“. Тогава идеята за това цвете в епруветка влезе в главата ми. И то благодарение на проф. д-р Венета Капчина – Тотева, която ми разкри метода и ме научи на него. А всъщност става дума за микроразмножаване на растения. Което ще рече, че цветята в епруветка са продукт от in vitro култивиране на растения, което е процес в растителните биотехнологии. Цветята в епруветка се използват за научни изследвания, експерименти, както и за масова продукция на земеделски култури. Техниката осигурява бързо и контролирано размножаване на растения в лабораторни условия. По този начин се дава възможност за опазване на застрашени видове. Но това е и изследователска система за изучаване на растежа и продуктивността на растенията“, разказва Петър и допълва, че е нужен съвсем малко стартов растителен материал, за да се произвеждат голям брой възрастни растения в лабораторни условия.

Още по време на лекциите по растителни биотехнологии Петър осъзнал, че проектът има огромен потенциал. И понеже хората не знаят почти нищо за този метод и си мислят, че каквото се случва в лабораториите, си остава само там, той решил да разбие стереотипа и да разкрие малко тайни. Така се появило това бижу „Цвете в епруветка“, алтернатива на букета и иновативно решение за декорация, защото създава приятна атмосфера за дома, за заведения и хотели, както и за празнични събития.

САМО ПРЕДИ ОКОЛО МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА ПРОЕКТЪТ НА ПЕТЪР И НЕГОВИТЕ КОЛЕГИ СЕ КЛАСИРА НА ВТОРО МЯСТО В „АКАДЕМИЯ ЗА ИНОВАЦИИ 2020“. Младите учени спечелиха пътуване до Брюксел и участие в Innovation Starter Accelerator, където още повече да усъвършенстват идеята си. За съжаление, пандемията осуети пътуването, но Петър е убеден, че когато светът се стабилизира, екипът му ще може да отиде и до Брюксел. Междувременно той се опитва да започне продукция и да продава цветето в епруветка.

„Обаче ни е необходима лаборатория с подходящото оборудване. Единият вариант е да наемем такава, за което 10 000 лв. ще ни осигурят шест месеца непрекъснат процес на работа. Вторият вариант е оборудване на собствена лаборатория, за което са ни нужни 40 000 лв. Търсим лаборатория, но засега безуспешно. Повечето университетски и научни лаборатории на БАН са настроени скептично към нас поради остарели нагласи или законови правила. Затова няма да крия, че вариантът за собствена лаборатория ни е на сърце. Единствено той би ни предоставил бленуваната възможност за истинско развитие“, обяснява Петър и признава, че самият той няма търпение да подари цвете в епруветка на любим човек и да види реакцията му.

Цветето в епруветка не е единственият проект, над който Петър работи. Той има собствена предприемаческа програма на село Zero Start, която реализира вече за втора година заедно с Цветина Петкова. „Какво правим ли? Връщаме хората в техните родни места. Дигиталната епоха ни позволява да работим отвсякъде, а когато сме сред природата, това е още по-ефективно. Виж каква дума имаме само – природа, която значи и връщане при рода ни, при корените“, казва Петър.

Първото издание било точно преди година и се случило в близост до Ботевград. 15 участници на възраст от 24 до 61 г. от цяла България се включили в инициативата и пет дни спали на палатки и създавали бизнес проекти сред природата. „Програмата, която бяхме подготвили, се оказа много повече от натоварена, но всички оживяхме. Всички участници в края си тръгнаха ентусиазирани, с много позитивни емоции, нови приятелства и знания. На мен ми се сбъдна една мечта. А сега се готвим за новото издание на предприемаческата програма на село Zero Start 2020, което ще бъде на 2 – 7 септември, и още набираме участници“, допълва търновецът, който е ментор на различни предприемачески програми, сред които на ABLE Mentor, БААТ и УНИЦЕФ България. Там мотивира с личния си пример ученици и младежи и им помага да реализират собствените си проекти.

ОЩЕ КАТО УЧЕНИК В ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКАТА ГИМНАЗИЯ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПЕТЪР ОПИТАЛ ДА ОТКРИЕ ЛЕК ЗА РАКА. „Бях в 10 клас и заедно с още двама съученици от моя клас участвахме в едно състезание на „Самсунг”. Бяхме в категория „Медицина и естествени науки“ и проектът, който измислихме след дълго проучване за участие, беше лечение на рак със звук. Бяхме финалисти в нашата категория и така се оказахме и на финала с още четири отбора от другите категории. Ние, естествено, бяхме най-малки като възраст, не знаехме какво означават повечето термини и методи в нашия проект, а и от настоящата ми гледна точка финалното ни представяне на проекта беше пълна трагедия. Но многото непознати термини и наука сигурно удиви и журито, защото ни класираха на трето място и за награда бяхме едни от първите хлапета със смартфон тухличка в България. Проектът за лечение на рак остана само в рамките на състезанието, не го продължихме, но после разбрахме, че в Западна Европа вече се правеха експерименти за лечение на рак със звукови вълни и в собствените си очи бяхме уау!“, връща се назад Петър и казва, че съмишлениците му тогава били двамата търновци Кирил Станчев и Антон Жеков. Кирил сега учи медицина в Медицинския университет в София, а Антон следва магистратура по анимация и илюстрация в Англия и печели награди за късометражните си филми.

А Петър продължава да следва мечтите си и през лятото на 2018 г. се включил в инициативата Euro Velo for All. Инициативата била на петима ентусиасти от Ballkans Everywhere и заедно те изминали 300 км за пет дни със специална триколка по поречието на река Дунав. Велопоходът имал за цел да повдигне въпроса за достъпността на велотуризма за хора с двигателни увреждания. „След приключението направиха 20-минутен филм за велопохода и през 2019 г. се организираха над 10 прожекции в цяла България. Показахме още един път, че няма невъзможни неща. Хората си тръгваха от прожекциите вдъхновени и ентусиазирани да покоряват нови върхове“, категоричен е Петър, който е роден с церебрална парализа, но въпреки това не спира да покорява собствените си върхове всеки ден и да мечтае някой ден да стъпи на Марс.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!