Чрез соларен каталог на НАСА засякоха месец разлика в най-важната битка на Михаил III Шишман

Според д-р Анелия Маркова владетелят ни е стратег на значима програма за политическо могъщество на Балканите

С ПОМОЩТА НА ДАННИ В СОЛАРНИЯ КАТАЛОГ НА НАСА И ЗАПИСКИ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИСТОРИК НИКИФОР ГРИГОРА Д-Р АНЕЛИЯ МАРКОВА, възпитаник на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, успя да уточни една от дълго дискутираните дати в родната история – битката при Велбъжд.

Тя се е случила на 28 юли 1330 година и макар да не е от тези, които повечето българи помнят и познават добре, е една от значимите в българската средновековна история. Михаил III Шишман тръгва на поход срещу сръбската войска и търпи поражение. „Това злощастно поражение на българските войски е отбелязано като една от знаменитите победи в сръбската историография и е повод за гордост за нашите западни съседи. Подобни хвалебствия обаче са силно преувеличени, защото до фронтален сблъсък между двете армии не се стига“, казва д-р Маркова и уточнява, че за нея не сражението е интересно, а времето, в което се разиграват събитията, предхождащи самата битка. Изясняването на правилната хронология дава отговор на въпроса защо тази битка наистина се ознаменува като една от значимите по своята същност. И отговаря на още един въпрос – бил ли е наистина авантюрист Михаил III Шишман, или обратното – добър стратег.

„Съществуват различия в становищата на отделните изследователи по въпроса за началната дата на военната кампания, както и за хронологията на действията, предшестващи битката. Дискусионни се оказват датите, на които император Андроник III се установява на лагер край Битоля – 16 юни или 16 юли 1330 г., и кога Михаил III Шишман се отправя на поход – 19 юни или 19 юли 1330 г. В страниците на историческата литература често като дата за пристигането на император Андроник III при Битоля се среща 16 юни“, обяснява Анелия Маркова.

След това разказва, че грешката може би е механична и е в българския превод на „История“-та на византийския историк Никифор Григора, където е изписан юни месец. В оригиналния текст той описва събитията със следните думи: „Тогава на 16 юли около 12 часа се случило слънчево затъмнение…“. Затова, за да потвърди тези негови думи, д-р Маркова е решила да се разрови в данните, представени в соларния каталог на НАСА. На 16 юли около 17:30 ч. действително е имало пълно слънчево затъмнение и Луната е покрила Слънцето на 99,81%. Никифор Григора е бил изключителен астроном и когато разказва за това сражение, говори дори за зодиакалните знаци и положението на съзвездията. И цялата тази информация съвпада с данните на НАСА, казва Анелия Маркова.

19 ЮЛИ Е ДАТАТА, КОЯТО Е ЗАПИСАНА В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ КАТО ДЕНЯ, В КОЙТО ШИШМАНОВИТЕ ВОЙСКИ ПОТЕГЛЯТ НА ПОХОД. „И тогава излиза, че войските трябва да преминат маршрута Търново – Видин – Велбъжд за шест дни, за да бъдат на мястото на битката на 24 юли, поне четири – пет дни по-рано, за да вдигнат лагера. Този преход е неизпълним за толкова кратък период. Михаил III Шишман предвожда 15-хилядна армия, съставена от конница и пехота. Затова аз смятам, че по-възможната и вярна дата, в която Шишмановата войска потегля на похода, е 19 юни. За да съм сигурна в моите изчисления, реших да проверя събитията отзад напред – от момента на сражението до започването на военните походи. А преди битката има един ден примирие между Михаил III Шишман и сръбския крал Стефан Урош III Дечански, за което са нужни няколко дни за преговори. Те започват на 25 юли и това е записано в историческите сведения“, разказва Анелия Маркова. И цитира отново византийските извори, които представят събитията така: „В продължение на четири дена той (Михаил III Шишман) опустошавал и унищожавал безнаказано страната, … без да му се противопостави никой там. На петия ден на разсъмване се явил и кралят на Сърбия с голяма войска“.

„Правилното разполагане на събитията във времето разкрива значимостта и обхвата на цялата военна кампания, която за времето си не е нито краткотрайна, нито самоцелна. Решението на българския владетел е продиктувано не толкова заради неговите амбициозни планове, а е част от мащабна програма, която има за цел да определи чие ще е политическото могъщество на Балканите. Михаил III Шишман често е определян като авантюрист, обаче това не е просто война между българската държава и Сърбия. Тогава българската държава и Византия имат договор, според който двете страни трябва да нападнат Сърбия и да прекратят сръбската експанзия на Балканите“, описва историческите събития д-р Маркова.

Михаил III Шишман пада убит и на българския стол е поставен синът му, който е от брака на Шишман със сръбкинята Ана Неда. Така сръбската държава прокарва политическото си влияние сред България.

ТОВА НЕ Е ПЪРВАТА ДАТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, КОЯТО АНЕЛИЯ МАРКОВА УСПЯВА ДА ИЗЯСНИ. Преди няколко месеца тя намери доказателство, че въстанието на двамата братя Петър и Асен е избухнало почти година по-късно от общоприетата дата 26 октомври 1185 г. Тя работи с факти от астрономията и историята, за да се опита да сложи край на дългогодишния спор кога наистина е започнало прочутото въстание на двамата Асеневци. Част от историците са категорични, че то е обявено на 26 октомври 1185 г., но друга група учени са убедени, че бунтът избухва през пролетта на 1186 г.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА