1640 четения

Чрез соларен каталог на НАСА засякоха месец разлика в най-важната битка на Михаил III Шишман

Според д-р Анелия Маркова владетелят ни е стратег на значима програма за политическо могъщество на Балканите

С ПОМОЩТА НА ДАННИ В СОЛАРНИЯ КАТАЛОГ НА НАСА И ЗАПИСКИ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИСТОРИК НИКИФОР ГРИГОРА Д-Р АНЕЛИЯ МАРКОВА, възпитаник на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, успя да уточни една от дълго дискутираните дати в родната история – битката при Велбъжд.

Тя се е случила на 28 юли 1330 година и макар да не е от тези, които повечето българи помнят и познават добре, е една от значимите в българската средновековна история. Михаил III Шишман тръгва на поход срещу сръбската войска и търпи поражение. „Това злощастно поражение на българските войски е отбелязано като една от знаменитите победи в сръбската историография и е повод за гордост за нашите западни съседи. Подобни хвалебствия обаче са силно преувеличени, защото до фронтален сблъсък между двете армии не се стига“, казва д-р Маркова и уточнява, че за нея не сражението е интересно, а времето, в което се разиграват събитията, предхождащи самата битка. Изясняването на правилната хронология дава отговор на въпроса защо тази битка наистина се ознаменува като една от значимите по своята същност. И отговаря на още един въпрос – бил ли е наистина авантюрист Михаил III Шишман, или обратното – добър стратег.

„Съществуват различия в становищата на отделните изследователи по въпроса за началната дата на военната кампания, както и за хронологията на действията, предшестващи битката. Дискусионни се оказват датите, на които император Андроник III се установява на лагер край Битоля – 16 юни или 16 юли 1330 г., и кога Михаил III Шишман се отправя на поход – 19 юни или 19 юли 1330 г. В страниците на историческата литература често като дата за пристигането на император Андроник III при Битоля се среща 16 юни“, обяснява Анелия Маркова.

След това разказва, че грешката може би е механична и е в българския превод на „История“-та на византийския историк Никифор Григора, където е изписан юни месец. В оригиналния текст той описва събитията със следните думи: „Тогава на 16 юли около 12 часа се случило слънчево затъмнение…“. Затова, за да потвърди тези негови думи, д-р Маркова е решила да се разрови в данните, представени в соларния каталог на НАСА. На 16 юли около 17:30 ч. действително е имало пълно слънчево затъмнение и Луната е покрила Слънцето на 99,81%. Никифор Григора е бил изключителен астроном и когато разказва за това сражение, говори дори за зодиакалните знаци и положението на съзвездията. И цялата тази информация съвпада с данните на НАСА, казва Анелия Маркова.

19 ЮЛИ Е ДАТАТА, КОЯТО Е ЗАПИСАНА В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ КАТО ДЕНЯ, В КОЙТО ШИШМАНОВИТЕ ВОЙСКИ ПОТЕГЛЯТ НА ПОХОД. „И тогава излиза, че войските трябва да преминат маршрута Търново – Видин – Велбъжд за шест дни, за да бъдат на мястото на битката на 24 юли, поне четири – пет дни по-рано, за да вдигнат лагера. Този преход е неизпълним за толкова кратък период. Михаил III Шишман предвожда 15-хилядна армия, съставена от конница и пехота. Затова аз смятам, че по-възможната и вярна дата, в която Шишмановата войска потегля на похода, е 19 юни. За да съм сигурна в моите изчисления, реших да проверя събитията отзад напред – от момента на сражението до започването на военните походи. А преди битката има един ден примирие между Михаил III Шишман и сръбския крал Стефан Урош III Дечански, за което са нужни няколко дни за преговори. Те започват на 25 юли и това е записано в историческите сведения“, разказва Анелия Маркова. И цитира отново византийските извори, които представят събитията така: „В продължение на четири дена той (Михаил III Шишман) опустошавал и унищожавал безнаказано страната, … без да му се противопостави никой там. На петия ден на разсъмване се явил и кралят на Сърбия с голяма войска“.

„Правилното разполагане на събитията във времето разкрива значимостта и обхвата на цялата военна кампания, която за времето си не е нито краткотрайна, нито самоцелна. Решението на българския владетел е продиктувано не толкова заради неговите амбициозни планове, а е част от мащабна програма, която има за цел да определи чие ще е политическото могъщество на Балканите. Михаил III Шишман често е определян като авантюрист, обаче това не е просто война между българската държава и Сърбия. Тогава българската държава и Византия имат договор, според който двете страни трябва да нападнат Сърбия и да прекратят сръбската експанзия на Балканите“, описва историческите събития д-р Маркова.

Михаил III Шишман пада убит и на българския стол е поставен синът му, който е от брака на Шишман със сръбкинята Ана Неда. Така сръбската държава прокарва политическото си влияние сред България.

ТОВА НЕ Е ПЪРВАТА ДАТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, КОЯТО АНЕЛИЯ МАРКОВА УСПЯВА ДА ИЗЯСНИ. Преди няколко месеца тя намери доказателство, че въстанието на двамата братя Петър и Асен е избухнало почти година по-късно от общоприетата дата 26 октомври 1185 г. Тя работи с факти от астрономията и историята, за да се опита да сложи край на дългогодишния спор кога наистина е започнало прочутото въстание на двамата Асеневци. Част от историците са категорични, че то е обявено на 26 октомври 1185 г., но друга група учени са убедени, че бунтът избухва през пролетта на 1186 г.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!