1008 четения

Джедаи летят във въздуха, вода тече от чешма без водопровод в Дома на илюзиите във В. Търново

Петър Бояджиев заряза бизнеса с метали, за да направи атракцията, и продължава да чака статут на музей от държавата

 

Огледалната стая

САМО КОЙТО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ХОДИЛ В ДОМА НА ИЛЮЗИИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, не знае, че наистина можеш да бъдеш като Алиса в страната на чудесата. Тук си хем голям, хем малък, доста по-висок от обикновеното, облечен в джедайски дрехи, с които летиш във въздуха, умножен стократно в огледална стая. Можеш да пипаш течаща вода от чешма, която обаче няма кран и тръби, но е истинска! Можеш да си видиш сянката на стената и дори да я пипнеш, можеш да усетиш джунглата и да докоснеш бивните на огромно животно, да си залепен на тавана над легло в стая. Да се върнеш 100 години назад и да видиш какво е имало във В. Търново по онова време. Всичко това е събрано на няколко етажа. В първия момент 90 илюзии ти се струват много, но когато младите екскурзоводи свършат с обиколката, изведнъж искаш още и още. Тук снимането е задължително, защото всичко става различно и оживява през камерата на телефона.

САМО ЗА НЯКОЛКО МЕСЕЦА ТАЗИ КЪЩА НА ЧУДЕСАТА СЕ ПРЕВЪРНА В ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ АТРАКЦИИ ВЪВ В. ТЪРНОВО. И със сигурност е сред най-големите частни инвестиции. Само че месеци наред Министерството на културата не може да даде статут на частен музей, чрез който ще има данъчни преференции за инвеститора. Сдружението „АЗ, МУЗЕЯТ” получава само писма от министерството с неконкретни отговори защо още не може Домът на илюзиите да получи регистрация на частен музей. Към настоящия момент бил изготвен проект за Наредба за съгласуване с институции, след което заявлението на сдружението щяло да бъде разгледано. Този отговор от министър Боил Банов председателят на „АЗ, МУЗЕЯТ” Петър Бояджиев получава в средата на юли. Всичко това може да се тълкува като мълчалив отказ на ведомството.

Петър и чичо му в Стаята на Еймс, където си и голям, и малък.

„ Много писма сме писали до министерството, за телефонните разговори да не говоря. Доста пъти трябваше да обясняваме защо искаме да бъдем частен музей и да получим статут за това. После и най-сетне ни приемат заявлението в края на февруари и през юли ни съобщават,че изработват процедура, по която ще ни оценяват като частен музей. Не знаем до кога ще продължи това,но е странно, защото държавата не ни е дала стотинка и не знам колко подобни частни музеи всъщност има в България !”, недоумява Петър Бояджиев.

 

РАФТИНГ ПО СТРУМА ПРЕОБЪРНАЛ ЖИВОТА НА ТЪРГОВЕЦА НА МЕТАЛИ

 

ПРИКАЗКАТА В ДОМА НА ИЛЮЗИИТЕ НА УЛ. „СТЕФАН СТАМБОЛОВ” 1 В СТАРАТА СТОЛИЦА Е ДЕЛО НА ЕДИН ДОСКОРО СЕРИОЗЕН ТЪРГОВЕЦ НА МЕТАЛИ. Той вече е на 40 г. и има четири деца. До него е жената в неговия живот Ангела Гюрова, с която имат още изненади за любителите на силните усещания. Нищо не е било лесно при създаване на тази уникална туристическа атракция. Петър Бояджиев е завършил Математическата гимназията и

Чешмата, от която тече вода, но без тръба.

информатика в УНСС, което определя като нещо средно между много икономика и много математика. Търговец на метали във „ Великотърновска промишлена група”, а после създава „Великотърновска търговска компания”. Днес и двете фирми съществуват и стоят добре на пазара. В един прекрасен ден на Петър Бояджиев обаче му писнало да изпълнява прищевките на инвеститорите, които се оказали доста сърдити хора и вечно искали по-ниска цена на металите, които той внасял за строителството във Велико Търново. Тогава търновецът си казал, че повече не иска да се занимава със сърдити хора, а иска да бъде щастлив, весел и усмихнат.

Така преди четири години бил вдъхновен за ново начинание по време на приключение с много адреналин на рафтинг по река Струма. Тогава вече бил започнал да мисли как да направи живота си по-щастлив и да не хаби нерви при сделки.

„Точно тогава си казах, че трябва да направя нещо с този мой живот, да променя нещо, което да ми грее душата и да ме кара да се усмихвам. Така няколко години по-късно дойде хрумката за илюзиите. Редом със сбъдването на тази мечта се появи обаче и друга трудност – да се намери подходяща сграда в старата част на града, която да няма много собственици и да е на подходящо място. След доста търсене открих тази къща, която по думите на баща ми и чичо ми е започнал да строи наш прадядо, който не успял да направи само последния етаж и я продал. Сградата е била баничарница, пенсионно, банка. Аз я купих от банката и без сериозни усложнения…”, разказва Петър Бояджиев и с усмивка подчертава, че е късметлия и всъщност винаги му е

Обърнатата стая

вървяло в живота. Купил сградата през септември 2019 г. и веднага започнал ремонта на имота, който е паметник на културата. Така започнал реализацията на една мечта, която няма нищо общо с образование, търговията с метали и с детската му мечта да стане архитект на паркове.

СЪБИРАНЕТО НА ИЛЮЗИИТЕ СТАВА ПО ИНТЕРНЕТ И ОТ ЦЯЛ СВЯТ, А В ТЪРСЕНЕТО участват седмината ентусиасти от сдружението. Всички имат свой бизнес, но им е интересно да навлязат и в други области. Ангела например месеци изрязвала вкъщи стотици макове, които сега са украсата в Дома на илюзиите. Преди това, когато Петър споделил, че иска да прави Музей на илюзиите, смолянката гледала недоумяващо, но после приела идеята и се запалила дори повече от половинката си. Всъщност всички, с които той споделил какво иска да прави, му

казали, че е луд и че това начинание е безумие и глупост, след като има сериозен бизнес. Той обаче не послушал съветите и сега се чувства много щастлив и много успял. Сред дейните участници в начинанието на Петър е и неговата майка Ваня Бояджиева, която е дългогодишен учител по физика. Сега тя му помага в музея и дори има една нейна прелюбопитна хрумка, която е наречена „Нагоре-надолу”, в която метални предмети се движат успешно нагоре. За да станат илюзиите наистина привлекателни, помагат и много други познати, приятели и хора с умения, които не искат да живеят скучно и монотонно.

Левитираща джедайска тога

За Огледалната стая, която е сред най-харесваните, Петър казва, че няма аналог в Европа. Нейна проекция е и Огледалният куб, в който потъваш и виждаш… безкрая. Невероятна е и илюзията, която разменя лицата на двама души, които сядат от двете й страни. Смешно е в Стаята на Еймс, никъде няма и фокуса с левитацията и джедайската тога, с която висиш във въздуха. За него обаче най-сериозната илюзия е крушката в трезора, която виси във въздуха, по нея тече ток и свети само като е във въздуха. Петър Бояджиев споделя защо в музея трябва да снимаш с телефон.

„Човешкото око е стерео, но камерата на телефона гледа моно. Точно заради това преди 20 г. и преди модерните телефони и камери такъв дом с илюзии не би бил възможен. Затова през телефона едни малки дракончета от хартия на входа в сградата през телефона стават релефни и вървят очи. Същото става и с Айнщайн, чието лице също става изпъкнало и прави гримаси през обектива”, обяснява Петър Бояджиев.

ВСЪЩНОСТ СЕ ОБЯСНЯВА МНОГО ТРУДНО КАКВО ИМА В МУЗЕЯ НА ИЛЮЗИИТЕ. Всяка има някакво име, но то се забравя бързо и остава само усещането за нещо различно и за нещо, което не е това, което изглежда. Като в приказките за чудеса. Петър Бояджиев казва, че не са броили колко души са минали през музея през летните месеци, но всеки ден е препълнено от малки и големи и семейства от всички краища на страната…

Нели СУКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *