Новини

10 психически заболявания, които не трябва да бъркаме с черти на характера

Имаме навика да си обясняваме странното и необичайно поведение на хората около нас с техния характер. „Ами просто са си такива!“, си казваме. Оказва се обаче, че понякога странностите са много по-сериозен проблем. Американските психотерапевти Арън Т. Бек и Артър Фрийман разкриват някои тайни за човешката природа в своята книга „Когнитивна терапия на личностните разстройства“.

Ето някои от техните най-интересни наблюдения, събрани в тези 10 черти на характера, които понякога са признак на сериозни проблеми.

  1. Безхаберие

Ако мечтите за почивка и дълга ваканция бяха признак за психическо отклонение, то 99% от хората щяхме да сме класифицирани като „луди“. Но ако познавате човек, който постоянно закъснява за работа, пренебрегва задълженията си, често си взима болничен, изостава със задачите си, не спазва обещанията си и си измисля най-различни абсурдни оправдания за несвършената работа, най-вероятно не става дума за просто „кофти характер“, а за психологически проблем, който изисква внимание.

Други признаци са:

Тези хора нямат нищо против да живеят на гърба на останалите.

Нямат никакви планове за бъдещето.

Правят необмислени покупки и често пилеят пари за маловажни неща, при положение че имат по-належащи покупки или сметки за погасяване.

Ако откривате себе си в подобен род поведение, трябва да знаете, че психолозите препоръчват да започнете да си водите план график и да структурирате деня си. Записвайте какво трябва да направите всеки ден, какви са целите ви и какво ще получите (например някакъв подарък, символична награда), ако изпълните всички задачи за седмицата. След време това ще се превърне в навик и ще започнете да живеете по-организирано. Друг метод, който психолозите препоръчват, е да напишете с какъв проблем се борите в момента и да посочите всички възможни негови решения. По този начин по-лесно ще успеете да го приемете и да се справите с него.

  1. Прекалена срамежливост

Срамежливците не са малко – ще ги разпознаете при среща с нов човек например. В това няма нищо странно, но ако ни пречи на нормалните социални взаимоотношения, ако отказваме да се борим с нея, това може да доведе до пълна изолираност и нежелание да се впишем в света. Хората, които са на ръба на психическо заболяване, спират да изпитват силни емоции и избягват всячески контактите с други хора, затова избират да работят от вкъщи или да се занимават с неща, които не изискват комуникация.

Силната интровертност може да доведе до:

Непукизъм.

Безразличие към критиките и похвалите.

Липса на близки приятели.

Склонност към мечтателност и нереалистичен поглед към света.

Хиперчувствителност, която се опитват да скрият от околните от страх да не им се присмеят.

Ако тези редове смятате, че се отнасят до вас и не искате проблемът да се задълбочи, ще трябва да положите усилия и да бъдете сред хора. Груповите занимания могат да са стресиращи, но са изключително полезни в такива случаи. Бихте могли да се запишете на курсове по рисуване, да научите нов език, да ходите на йога, на танци и т.н. Постарайте се да общувате по-активно с поне двама-трима души на новото място, което сте избрали, и не се плашете – според психолозите хората са много по-благосклонни към нас, отколкото ние си мислим.

  1. Постоянно отлагане на задачите

Има хора, които просто са мързеливи. Всеки гледа да отложи някое неприятно занимание за по-късно. Тук обаче говорим за случаите, в които човек отлага дори и най-елементарните си задължения, защото просто не може да ги понесе. Постоянното отлагане на задълженията ни може да доведе до пасивно-агресивно поведение и хронична депресия. Следните симптоми са показателни, че може би имате проблем:

Раздразнение от това, че трябва да направите нещо не особено приятно, което е съвсем нормално за повечето хора, например да измиете чиниите, да изведете кучето, да избършете прах,, да пуснете пералнята, да изхвърлите боклука, да пуснете прахосмукачка и т.н.

Вършите бавно и некачествено работата си (през пръсти).

Обиждате се, ако някой ви посъветва как да се справите с работата си по-бързо и ефективно.

Отправяте незаслужена критика към хората, които имат повече власт от вас.

Ако нещо от изброеното ви е познато, е време да вземете живота си в ръце и да започнете да организирате времето си пълноценно. Съставяйте си график за всеки ден. Няма нужда да бъде прекалено амбициозен, по-важното е да го изпълните, за да си създадете някаква рутина. Помислете колко хубаво би било да приключите със задълженията си и после да сте свободни да правите каквото искате, без да се тревожите, че изоставате.

  1. Импулсивност и лесна раздразнителност

Сприхавостта не е приятно качество. Понякога обаче говори за нещо повече от неприятен и избухлив характер. Хората, които не полагат усилия да контролират гнева си, са изправени пред по-голям риск от развитието на личностно разстройство. Типичен симптом на това заболяване е рязката промяна в настроението, както и безпричинната смяна на мнението. Например днес казват, че мразят пържени яйца, а утре си приготвят пържени яйца за закуска. Следните симптоми изискват повишено внимание:

Нестабилни и нетрайни приятелски и любовни връзки.

Чести необмислени покупки.

Агресивно шофиране.

Смяна на настроението без причина и постоянно усещане за скука и досада.

Какво бихте могли да предприемете – пофесионална терапия и упражнения за самоконтрол. Опитайте се да намалите ненужните покупки. Например, ако имате намерение да си купите кафе машина и успеете да го направите, без да накупите от магазина и още куп непотребни неща покрай нея, заслужавате да се наградите с нещо, за което мечтаете отдавна.

  1. Безпощадна самокритичност

Много е хубаво човек да бъде самокритичен, да изисква повече от себе си и да не се старае на всяка цена да намира оправдание за грешките си. Това ни помага да се развиваме и израстваме като личности. Самокритиката в голяма доза обаче може да бъде индикатор за сериозни проблеми. Ето няколко тревожни признака на този вид психическо разстройство:

Силна непоносимост към критика или неодобрение, съпроводено с чувство на обида.

Избягването на нови запознанства, което граничи с абсурдност (например да откажете повишение, защото това би означавало да работите с нови хора).

Преувеличаване на евентуалните трудности, рисковете и опасностите при дадена ситуация.

Намаляване общуването с околните от страх да не кажете нещо грешно, с което да си навлечете подигравки.

В този случай би било полезно да се освободите от налучквания и ненадеждни предположения какво би могло да се случи, ако… Съветваме ви да си запишете всички страхове и опасения, свързани с дадена ситуация, на един лист. Например „Ако отида късно вечер до магазина, ще ме оберат“. След това направете това, което сте искали, и запишете резултата. Вероятно не са ви обрали, нали? Почти сигурно е, че резултатът ще бъде много по-положителен, отколкото сте си мислели. Следващия път, когато се страхувате да направите нещо, отворете тефтера със записките си и вижте колко пъти страховете ви са се случили в действителност.

  1. Подозрителност, свръхмнителност

От време на време всички ни гони параноята и това е нормално, но някои хора минават всякакви граници в своята мнителност – вечно търсят някакъв скрит подтекст, въобразяват си разни неща, имат навика да подслушват, да четат чужди имейли, да ровят в чуждите вещи, да търсят под вола теле. Подобно поведение не е в границите на нормалното и говори за параноидно личностно разстройство, особено ако е съпроводено със следните симптоми:

Болезнено и необяснимо недоверие към половинката.

Търсене на подтекст в най-обикновени действия (например че съседът отдолу си тряска вратата нарочно, за да ви дразни).

Склонност да набеждавате всички около себе си за виновни.

Липса на чувство за хумор и неспособност да погледнете на нещата откъм смешната им страна.

Добър метод за справяне с хроничното недоверие е да съставите списък на близките си хора и всеки път когато са отговорили на очакванията ви, да слагате червена точка до името им. Например ако сте се страхували, че партньорът ще забрави за вас по време на семейното тържество/тиймбилдинг, но вместо това ви е обръщал внимание през цялото време. Следващия път, когато изпитате недоверие към някого, обърнете внимание на броя на червените точки и ще се успокоите.

  1. Работохолизъм

Всички сме зависими от близките си – това е заложено в природата ни, но прекалената зависимост е позната в медицината като обсебващо/зависимо личностно разстройство. Основният признак на това заболяване е, че човек не може да взима решения сам, без да се допита до близките си или до шефа си. Ето още няколко признака на това особено състояние:

Съгласяване с обстоятелствата и с другите дори и да са неприятни и неприемливи за вас.

Чувство на дискомфорт, когато оставате сами, и натрапчиво желание да направите всичко възможно, за да не допускате да оставате сами.

Да сте готови да направите нещо, което ви е неприятно, само и само да се харесате на някого.

Натрапчиво чувство, че целият свят е срещу вас и всички искат да ви навредят или да предадат доверието ви.

Най-доброто, което можете да предприемете в случая, е да си съставите списък с качествата си. Например „Аз съм добър шофьор“ или „Проектът, който представих днес в офиса, беше добър“. Всеки път, когато имате нужда от чуждото одобрение, погледнете списъка, за да придобиете самоувереност.

  1. Свръхемоционалност

Прекалената чувствителност може да бъде симптом хистерично личностно разстройство, познато също като хистерия или истерия. Желанието на човек да е в центъра на вниманието е донякъде естествено, но зависи в какви граници се простира и колко трудно човекът преодолява факта, че невинаги му се получава. Ако изпитвате гняв или непримиримост, когато прожекторите са върху друг, значи имате проблем.

Ето някои от симптомите на това разстройство:

Постоянна нужда от подкрепа, одобрение и похвали.

Неспособност да се концентрирате върху конкретна задача за продължителен период от време.

Рязка смяна на настроението.

Прекалено емоционални речи и изказвания, изпълнени с патос, в които липсват факти и логични размисли.

Нетърпимост към скуката и еднообразието и желание постоянно да се прави нещо ново и различно.

Един от най-успешните начини да се справите с истерията, е като работите с таймер. Настройте го за 30 минути или един час, като за това време си поставите само една задача, без да се разсейвате с друго. Може би ви звучи лесна работа, но за свръхемоционалните хора това си е истинска битка със себе си, защото не ги свърта на едно място. Трудно си поставят цели, защото обикновено си мечтаят за нещо прекрасно, но неопределено и неясно. Затова друг подходящ метод е да си поставите ясни и точни цели – например „Да ме повишат в работата до два месеца“, „Да скоча с парашут идващото лято“, „Да се науча да готвя ризото“ и т.н.

  1. Перфекционизъм

Болезненият перфекционизъм граничи с обсесивно-компулсивно личностно разстройство. В основата на това състояние е фактът, че обществото цени качества като самоконтрол, дисциплината, надеждност и учтивост и много хора се вманиачават да отговорят на тези очаквания. Това е моментът, в който тези иначе положителни качества се израждат в мания, която трудно се овладява.

Перфекционистите трябва да се тревожат, ако забележат тези симптоми:

Нежелание да отделят време за себе си и за почивка от страх да станат непродуктивни.

Нежелание да изхвърлят ненужни вещи с мисълта, че един ден ще им потрябват.

Патологичен страх да не допуснат грешка.

Желанието да вършат всичко сами, включително и работата на другите, защото са убедени, че никой не може да се справи по-добре от тях.

Перфекционистите не знаят какво е почивка, затова психолозите препоръчват да медитират със затворени очи всеки ден на фона на приятна музика или пък да ходят често на масажи. Друго упражнение е да запишете какво сте свършили в дните, в които не сте си почивали изобщо, и в дните, в които сте намерили време за почивка. Най-вероятно списъкът ще ви убеди, че почивката не означава несвършена работа.

  1. Високо самочувствие

Много е важно да обичаме себе си, но дори тази обич си има граници, иначе може да доведе до нарцистично личностно разстройство. Такива хора, от една страна, обожават себе си и се мислят за най-великите, но в същото време са изключително податливи на депресивни състояние поради факта, че самочувствието им е фалшиво и крехко – като балон, който лесно може да се спука.

Ето още няколко признака на хората нарциси:

Обзема ги гняв (скрит или явен) и при най-малката критика.

Използват околните, за да постигнат целите си.

Очакват специално отношение (например да ги пуснат да са първи на опашката, без да има причина).

Непреодолима завист и постоянни мечти за несметни богатства.

Основният проблем при нарцисцизма е сериозното разминаване между очаквания и реалност, което води до усещане за неудовлетвореност и непълноценност, чести и резки промени в настроението и страх от злепоставяне. Полезно упражнение в такива случаи е да занижите очакванията си и да си поставите по-реалистични цели, които са изпълними в близко бъдеще. Например да си купите хубави, вместо да мечтаете за скъпа нова кола.

Източник: obekti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *