Неизвестен скален манастир картотекира Евгени Коев

Търновският пещерняк проучва Пътеката на исихастите

 

НЕИЗВЕСТНА СКАЛНА ЦЪРКВА С ПРИЛЕЖАЩИ КЪМ НЕЯ МОНАШЕСКИ КИЛИИ Е КАРТОТЕКИРАЛ ПРИ ПОСЛЕДНИТЕ ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ ПО ПЪТЕКАТА НА ИСИХАСТИТЕ ТЪРНОВСКИЯТ ПЕЩЕРНЯК ЕВГЕНИ КОЕВ. Пътеката следва поречието на всички реки с името Лом, които се вливат в Русенки Лом, а това са Черни и Бели Лом, както и Мали Лом, обяснява Евгени Коев, преподавател в Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“, където той ръководи клуб по спелеология.

Три дни е продължила последната експедиция на Евгени Коев и доц. Николай Мончев, които са се концентрирали в района на Иваново. „Това е обект на ЮНЕСКО и нашата голяма цел е до края на следващата година да имаме пълна картина на този терен. Лично аз вече осем години обследвам територията, а сега акцент беше районът около Ивановските скални манастири“, казва г-н Коев и уточнява, че той и останалите изследователи проучват за първи път природната среда. „Като част от ландшафта са различните видове скали, а там те са твърде разнообразни. Има различни видове почви, води, растителност и животински свят. При това цялото разнообразие се наблюдава на една твърде малка по площ територия, концентрирана само в каньона на Иваново. Наблюдаваме там преизползвани от хората отвесни скали и пещери“, допълва Евгени Коев. И уточнява, че във времето хората са използвали тези пещери като скални светилища още от праисторията, после в римско време и в годините на Първото българско царство. Живот е кипял там и през Средновековието, та чак до днес. А това дава допълнително природно, историческо и културно разнообразие на терена, категоричен е спелеологът.

За първи път тази година Евгени Коев и доц. Мончев са стигнали до района на село Пепелина, където от около 12 месеца има прокарана екстремна екопътека. Тя е достъпна само с алпийска екипировка. „Това е Пътеката на исихастите и ние успяхме донякъде да я извървим. И докато вървяхме по нея, попаднахме на няколко много интересни обекти. Единият е водната пещера, която е била използвана като праисторическо светилище, а в годините на Римската империя е било поклоннически център. Има запазени надписи от това време, оцелял е и част от жертвеникът. През Средновековието там е имало и скален манастир“, обяснява Евгени Коев.

Другото много интересно място, което той е наблюдавал, са скалните църкви при село Табачка. Там се виждат и най-големите скални килии с частично запазени надписи от 14 век.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *