1031 четения

30 г. Киро Маринов събира колекция от стари радиоапарати и магнетофони

БНР приветства изложението „Говорещата и музикална кутия“ на инженера и деен общественик

30 ГОДИНИ КИРО МАРИНОВ Е СЪБИРАЛ СТАРИ РАДИОПРИЕМНИЦИ И МАГНЕТОФОНИ И ЗАСЕГА В КОЛЕКЦИЯТА СИ ИМА НАД 100, от които половината са български. Повече от половината в колекцията на родолюбеца работят. По случай празника на Полски Тръмбеш 80 радиоприемника са експонирани в музея, а изложбата се казва „Говорещата и музикална кутия”. Тя е приветствана от БНР и спонсорирана от „Технополис”. В официално писмо Българското национално радио поздравява за идеята и приема да бъде партньор на събитието. БНР обяви още, че предоставя на музея копие от Указа на Цар Борис III за радиоразпръскване от 25 януари 1935 г. За цялата тази гласност и издигане репутацията на Полски Тръмбеш „вина” носи колекционерът и директорът на музея доц. д-р Христо Харитонов.

ПЪРВОТО РАДИО БИЛО „ХРИСТО БОТЕВ”, ПОСТАВЕНО ВЪРХУ МАСА НА ТРОТОАР

ВСИЧКО ЗАПОЧНАЛО ПО ВРЕМЕ НА ЕДНА РАЗХОДКА В ГОРНА ОРЯХОВИЦА, когато Киро Маринов видял върху една маса на тротоар пред къща радио „Христо Ботев”. Той бил впечатлен от отношението на хората към приемника, който работел. После му го подарили, а той се замислил, като се прибрал у дома и се сетил, че си има една „Мелодия – 2”. След това решил да търси и други радиоапарати, които се пазят по домовете, въпреки че модерното вече ги измества. След това се появили битаците, където инженерът купувал повечето от апаратите в колекцията си, от дума на дума сред приятели също намерил много приемници. Лека-полека страстта обхванала Маринов и той събрал уникални радиоапарати – български и чуждестранни. За изложбата той е предоставил от марките „Гусла”, „Филипс” „ Родина”, „Септември”, „Орфей”, „Грундиг”, „Телефункен” и какви ли още не. За съжаление, той няма първия български радиоприемник „Тулан”, който е засвирил у нас през 1925 г.

„Фабриката „Тулан” е била разположена в Бургас от инж. Светослав Пренеров, който е завършил в Германия радиоинженерство. Предложили му фантастични условия да остане там и да основе филиал на „Филипс”, но родолюбецът се завръща в родината си. За качеството на неговите радиа мога да съдя по факта, че той ги е продавал, но с отлагане на плащането за шест месеца. Той е направил цяла фабрика, в която освен радиоприемници е произвеждал и кабели, разработва схеми да изпреварва европейците и направил над 30 модела с марка „Тулан”. Това всъщност е абревиатура и означава „труд и упорство лансират амбиция и напредък”, разказва с възхищение Киро Маринов, който не е далеч от мисълта да събере всички свои открития и сведения в малко книжле. Бившият председател на Общинския съвет в Полски Тръмбеш, общински съветник, виден ловен шеф и какво ли още не с възхищение продължава да говори за Пренеров, който държал много на визията и на акустиката но своите приемници, а неговите кутии са били само дървени. След 1944 г. фирмата „Тулан” е била одържавена, инж. Пренеров се мести в София, където умира на 56 г. Пионери на българското производство са и братя Алтемирски от Русе, а в колекцията на Киро Маринов има два апарата „Бралтъ”от 1938 г. и 1940 г.

ВСЪЩНОСТ КОЛЕКЦИОНЕРЪТ ИМА ПОЧТИ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ И СВЕТОВНИ МАРКИ БЕЗ АМЕРИКАНСКИ ПРИЕМНИЦИ. Събрал е радиоприемници от България, Германия, Холандия, Чехия, бившия Съветски съюз. Най-много са германските, защото този производител е бил най-напорист и най-мощно е навлизал на пазара. Българската част от сбирката на 71-годишния колекционер е представена с предвоенните апарати „Бралтъ” и тези след войната, когато държавата започва да прави в първия си завод „Радиопром” серия от приемници. Сред тях са „Марек”, „Христо Ботев”, „Родина”, радиошкаф „Балкан”. Когато в София слаботоковият завод „Ворошилов” се разраства много, се явява необходимост от изнасяне на производството. Тогава се взема решение за създаване на Завода за малки радиоприемници във Велико Търново, а годината е 1974-та. После той прераства в Комбинат за битова електроника, за да бъде доведен до фалит през 1991 г. Само във В. Търново се произвеждат към 70 вида радиоапарати.

За нашия събеседник уникалното в неговата сбирка е наличието на почти всички родни радиоприемници след Втората световна война и развитието на марките. От „Христо Ботев” той например има четири приемника, другият е „Мелодия” и тези модели се разработват до 1950 г., а първообразът на мелодията е „Марек”. Всички те са били много представителни за времето си.

Киро Маринов с необяснима любов подчертава, че май от всичките в сбирката му неговият любимец е „Гусла” от 1950 г., от която у нас има запазени единични екземпляри. С носталгия и нескрита тъга той разказва и за славата на износа по света от България за Унгария и Полша например и спомена, че от В. Търново са изнасяни за трети страни по… 500 000 радиоприемника. Неговата тръпка към старините няма да угасне, защото той има и десетина уникални шевни машини, сметачни машини и пишещи машини.

ЦЯЛАТА СИ СТРАСТ И ТРЪПКА КЪМ СВОЯТА УНИКАЛНА КОЛЕКЦИЯ ОБЩЕСТВЕНИКЪТ ОБЯСНЯВА ТАКА: „Всъщност искам да оставя за поколенията и да покажа на хората силата на българина и неговото величие в тази област. Ние сме били велики и в тази област”, казва с нескрита влага в очите електроинженерът, който освен всичко друго е и любител авиомоделист, председател на Дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД, и продължава да участва в обществения живот на Полски Тръмбеш, където семейството му се преселва през 1956 г. от село Караманово, Русенска област. Инженерът има много квалификации, след като е завършил МЕИ в София. През 1984 г. влиза в общината в Полски Тръмбеш, където е секретар на Общината, председател на Общинския съвет, заместник-кмет, не е общински съветник през този мандат. Той е живата история на Полски Тръмбеш и общината в момента – винаги деен, усмихнат и готов да откликне на приятели с всичко, което може да свърши…

Нели СУКОВА

 

На изложението е показан и микрофон „Ворошилов” от радиоточката в П. Тръмбеш

РАДИОТО В ПОЛСКОТРЪМБЕШКИЯ КРАЙ

Радиото в бита на населението от Полскотръмбешко отбелязва два етапа. Първо в употреба влизат акумулаторните радиоапарати, тъй като селищата не са електрифицирани. Ето историята: 1929 г. – читалището в Страхилово доставя първия радиоапарат в селото. През 1945 г. радиоприемниците стават 20.

1935 г. – първи радиоапарат за читалището в с. Куцина.

1936 г. – читалището в с. Полски Сеновец има своя първи радиоапарат.

10.2.1937 г. – читалището в с. Климентово купува от частно лице радиоапарат „Филипс”, шестлампов, с батерии, за 9650 лв. С „Филипс” се сдобиват и в с. Петко Каравелово.

1940 г. – първа поява на народната певица Мита Стойчева в програмата на българското радио.

Работата на радиотранслационните възли и масовото радиофициране на селищата формират втория етап от внедряването на радиото в духовния бит на хората. Ето историческата картина в Полскотръмбешко:

1947 г. – повечето села в Полскотръмбешко са радиофицирани частично.

1952 г. – завършено е радиофицирането на Полски Тръмбеш. Инсталирани са 8 големи улични радиоговорителя.

1953 г. – в Полски Тръмбеш е включена 240-ватова радиоуредба със 130 радиоточки.

1954 г. – с. Масларево е масово радиофицирано.

1957 г. – в Полски Тръмбеш има 460 радиоапарата и 500 радиоточки.

1959 г. – радиофицирано е с. Климентово. РТВ в селата от общината ежедневно информират населението за хода на селскостопанските дейности.

1961 г. – РТВ – Полски Тръмбеш става национален първенец.

1973 г. – в общината има 1722 радиоприемника и 2110 радиоточки.

1977 г. – художествен състав от с. Раданово взема участие в предаването на БНР „По първи петли“.

2007 г. – във фонда на Историческия музей е инвентиран първият радиоприемник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!