203 четения

Музейните богатства на Полски Тръмбеш

Артефакти от шест епохи са събрани в отдел „Археология”

ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ ОТВОРИ ВРАТИ на 7 септември 2007 г. Днес той съдържа около 2500 движими културни ценности. Има 7 експозиционни отдела. Отдел „Археология” илюстрира историята от края на VI хилядолетие пр.н.е. до края на 14 век. В поредни броеве на в. „Полски Тръмбеш” започваме представяне на находките по отдели. Поредицата стартира с отдел „Алхеология”.

Землищата, попадащи в територията на днешната община Полски Тръмбеш, са били заселвани от дълбока древност до наши дни. В отдел „Археология“ на Историческия музей са представени материали от неолита до края на Второто българско царство. Включени са шест теми – „Неолит”, „Енеолит”, „Бронзова епоха”, „Желязна епоха”, „Римска епоха” и „Българско средновековие”. Представени са артефакти, открити на територията на съвременната община Полски Тръмбеш. По археологически път са установени 206 недвижими археологически паметника. Локализирани са три селищни могили, осем открити праисторически селища, 109 надгробни могили, 58 селища от Античността и 28 от Средновековието.

Неолитна култура е представена от селището в местността Ада Козу в с. Орловец – раннонеолитно селище ,,Ада козу”. Във витрини са експонирани експонати, представящи неолитната култура: оръдия на труда, керамика и женски скелет от хокерно погребение на неолитния комплекс. Акцент от този комплекс е дъно на глинен съд с конкавно отражение на пентаграма (петолъчка), която се явява най-ранната петолъчка досега в Югоизточна Европа (6200 г. пр. Хр.). Тя е символ на човек, връзката между земята и небето.

В две витрини е отделено място за енеолитната култура, представена от керамика, оръдия на труда, изработени от кремък, камък, кост и рог, тежести за тъкачен стан и пластика от енеолитно селище ,,Еренджик” в с. Орловец и археологически материали от селищна могила ,,Средник” в с. Петко Каравелово. Върху фототабла са представени карти и фотоси на праисторически обекти и детайли от археологически проучвания, които илюстрират разказа на експозицията.

Бронзовата и желязната епоха са представени чрез предмети на фототабла. В едър план и в цвят се представят металните съдове от надгробната могила от V IV в. пр. Хр. в с. Орловец и сребърна тетрадрахма от остров Тасос, ІІ в. пр.н.е., от колективна находки от землището на Полски Тръмбеш. Те се съхраняват в РИМ – Велико Търново.

Римската епоха е представена чрез разнородни експонати: битова керамика, строителна керамика, архитектурни детайли и други предмети от землищата на селата в общината. В Лапидариума на музея са експонирани находки от римската епоха, които не са включени във вътрешната музейна експозиция – надгробна плоча и граничен стълб от с. Полски Сеновец, архитектурни детайли – постаменти, колони и архитрави от Каранци, Обединение и Петко Каравелово.

На фототабла в експозицията са включени надгробна плоча от с. Полски Сеновец и граничен стълб между римските провинции Мизия и Тракия от с. Полски Сеновец, намиращи се в Лапидариума на музея. На фототабла също са представени експонати от тукашния край, но съхранени в други институции. От римската епоха са две надгробни плочи с латински надпис от с. Обединение и бронзова глава на император Гордиан III (238 – 244 г.) от с. Раданово, съхранявани в Националния археологически музей. Бронзовата глава на император Гордиан III е намерена в началото на ХХ в. в коритото на р. Янтра при с. Раданово. Тя е по-голяма от човешки размер и е част от статуя на императора. Тя е с леко отчупен нос и подрязани уши, факт, показващ, че императорът е бил дамниран от местния провинциален управител след кончината му.

 

Римска надгробна плоча с надпис от II век от могила в местността Бърчината, с. Полски Сеновец. Там иманяри разкриват гробница с надгробна плоча с два човешки образа в рамка от виеща се лоза и римски надпис. Селяните пренасят плочата до чешмата в Чучура. Чешмата по-късно е преместена, но плочата остава и се затрупва с насипи. През 1979 г. плочата е преместена в селото. Днес тя е в Лапидариума на музея. Според изследванията на Карел Шкорпил и на акад. Димитър П. Димитров надгробната плоча е от гробница могила от II век, когато е създаден и град Никополис ад Иструм, който се намира на 8 км от с. П. Сеновец. Образите на плочата са на баща и син. Починалият Гай Валерий е бил едил, т.е. надзорник и регулатор на пазара. За таза длъжност на територията на Никополис ад Иструм това е единственото сведение, което има.

Каменен граничен стълб между римските провинции Мизия и Тракия от с. Полски Сеновец. През 1979 г. в овощната градина в м. Геранчето, на 2 км източно от с. Полски Сеновец, случайно при дълбока оран е намерена варовикова плоча с латински надпис. Преместена и стояла дълги години пред читалището в Полски Сеновец. Тя е с дължина 2,07 м, ширина 0,58 м, дебелина 0,31 м. Преводът на надписа гласи: „По повелята на императора, Цезаря, сина на божествения Траян, победител на партите, внука на божествения Нерва, Траян Хадриан Август, баща на отечеството, върховен жрец, народен трибун за ХХ път, консул за III път, Анций Руфин постави граници между мизите и траките”.

Данните за трибунската власт (TRIBPOTESXX) датират надписа в 136 г. Освен тези надписи са известни още пет надписа със същото съдържание: два от Свищов, един от с. Недан, един в манастира „Св. Троица” до В. Търново и петият от с. Роман, Врачанско. Според проучване на латинския надпис от Красимир Банев и Румян Лазов, Анций Руфин е магистрат, специален пратеник на император Хадриан (117 – 138 г.), натоварен с мисията да установи границите между провинция Тракия и Мизия.

Интересен експонат е мортарий, използван за обработка на зърнени храни, произхождащ от местността Курт Бунар в с. Масларево. Друг интересен експонат е мраморна оброчна плочка на богиня Хеката от с. Куцина, намираща се в експозицията.

Темата за Българското средновековие е представена чрез керамика, керамични съдове и оръдия на труда, разделени според хронологията си в две витрини – Първа българска държава и Втора българска държава. В първата се вижда керамика от средновековно селище в местността Земенхоф (сегашната сграда на музея) в Полски Тръмбеш, славянска керамика от Бал бунар в с. Каранци, славянска керамика от Граматик в с. Петко Каравелово, славянска керамика от Кощра в с. Обединение. Във втората е представена керамика от Втората българска държава от местността Райлъка в Полски Тръмбеш и местността Еренджика в Орловец, фрагменти от сграфитокерамика.

С тази информация зала ,,Археология” позволява на зрителя да оформи за себе си сравнително пълен разказ за праисторическия, античния и средновековния период върху територията на общината.

Деяна ХРИСТОВА

Уредник в Исторически музей Полски Тръмбеш

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!