968 четения

Потомственият калайджия Иван Ставрев вече 30 години упражнява изчезващия занаят в Мерданя

Майсторът е атракция за чужденците, които не са виждали подобен поминък

ИВАН СТАВРЕВ Е НА 74 ГОДИНИ, А ЗАПОЧНАЛ ДА РАБОТИ МНОГО ПРЕДИ ДА НАВЪРШИ ПЪЛНОЛЕТИЕ. Усвоил занаята калайджийство от своя баща и благодарение на това рано успял да вземе хляба в ръцете си. Казва, че не се бои от работа и може да свърши всяка поръчка със своя чук. Негова помощничка е съпругата му Роса, с която са родители на четири деца. Двамата прекарват ежедневието си заедно под импровизирана палатка на поляна в Мерданя. Макар да страдат от безпаричие, тяхното чувство за сплотеност, хумор и настроение не ги напуска, а осмисля дните им.

Майсторът се установил в лясковското село преди повече от 30 години. Живее на квартира и гордо споделя, че е приятел с всички в Мерданя. Категоричен е, че никой от съселяните му не може да каже лоша дума за него, защото с годините успял да си изгради добро име. Неведнъж е правил услуги и е помагал на нуждаещите се.

„Аз съм четвърто поколение калайджия. Това е труден и мръсен занаят, но ми е на сърце. Правя и обновявам медни съдове, имам всевъзможни инструменти и като се захвана с нещо, не спирам, докато не го приключа докрай. Преди години често изработвах казани за ракия, но с времето тези поръчки драстично намаляха. Сега идват основно за калайдисване на тави, тенджери, тигани, джезвета и други“, споделя бай Иван.

КАЗВА, ЧЕ ОБИКНОВЕНО НА ДЕН ИЗКАРВА ПО 5 – 10 ЛВ., А ПОНЯКОГА СЕ СЛУЧВА КЛИЕНТИТЕ ДА НЯМАТ ПАРИ И ДА ПЛАТЯТ С ХРАНА ИЛИ ВИНО. Той обаче не може да пие много алкохол, защото наскоро го оперирали заради сърдечно заболяване и дори се сдобил с байпас.

Макар че е болен и пенсионер, лицето му младее и се шегува, че „още лъже булките“. Оставяйки закачките настрани, твърди, че не си представя живота без своята любима Роса, която е плътно до него през целия ден. Докато той калайдисва, тя готви, помага му и се грижи за реда в импровизираната работилница.

„Чешмата тук е счупена. Роса ми полива вода от туби, за да си измия ръцете. Вечер се прибираме да спим в квартирата, но понякога нощуваме тук“, разказва бай Иван.

74-годишният майстор споделя, че най-голям интерес към работата му проявяват чужденците. Често се случва да минават през импровизираната му шатра, за да се снимат с него за спомен. Обяснявали му, че в техните страни няма такива занаяти и не са виждали подобно нещо.

МАЙСТОРЪТ ТЪГУВА ЗА ТОВА, ЧЕ НИКОЙ ОТ НАСЛЕДНИЦИТЕ МУ НЕ ЖЕЛАЕ ДА УСВОИ КАЛАЙДЖИЙСТВОТО.

„Не искат да се научат, защото е мръсен занаят, който е на изчезване. В домакинството вече не се използват толкова много медни и бакърени съдове, като например големи тави за лютеница. Сега всеки си купува готови продукти, не е като в миналото. Менците и другите съдове за калайдисване след време ще могат да бъдат видени само в музеите“, допълва той.

Бай Иван има 30 внуци и правнуци. Често му гостуват в Мерданя, харесва им да прекарват времето си в лясковското село и да се разхождат сред местната природа. Казва, че иска да ги научи да се трудят и да не чакат наготово в живота, защото нищо добро не ги чака, ако не са научени на работа.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!