824 четения

Нидерландец – доброволец в детски бежански лагер в Йордания, се засели във Великотърновско

Мартейн Золанд е очарован от България и планира да остане тук завинаги

ЖИВОТЪТ НА МАРТЕЙН ЗОЛАНД ОТ НИДЕРЛАНДИЯ Е НАСИТЕН С НЕЗАБРАВИМИ – ТУ ХУБАВИ, ТУ СТРАХОВИТИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ И ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПОЧТИ ЦЕЛИЯ СВЯТ. Преди да се установи в Килифарево, видял с очите си какви са последиците от войната. 55-годишният чужденец работил доброволно с деца от бежански лагер в Йордания, учил ги да свирят на китара и помагал да се абстрахират от жестоката реалност на военния конфликт в родината им. След престоя си в Близкия изток преосмислил приоритетите и вижданията си за нормално съществуване. Убеден е, че всяко място, в което има вода, храна и ток и не е бойно поле, е рай. Очарован е от България, където дошъл в края на зимата, и планира да обиколи всички родни забележителности със своя кемпер.

Биографията на Мартейн е изпълнена с различни професии и активности. Първоначално се трудел като медицински брат в многопрофилна болница, а след това в клиника за психично болни в Нидерландия. Споделя, че това препитание е характерно за неговото семейство, защото дядо му бил медицински брат във Втората световна война. Същото работели неговата баба, майка и сестра. Напуснал здравната система заради операция на гърба и се отдал на другото си призвание – преподаването. Известно време бил учител по философия, после станал част от екипа на театър, където разгръщал артистичния си талант.

Един ден му хрумнало да предприеме нещо необичайно и непознато. Заминал като доброволец в бежански лагер в Йордания.

„Селището бе разположено в пустинята. Пребиваването ми там продължи няколко седмици, без заплата, напълно доброволно. Сутрин тръгвах от хотела с автобус, а при влизане в лагера въоръжени военни ме проверяваха за забранени вещи. Децата, на които преподавах, бяха на 12 – 13 години, останали без семейства, с разрушени домове. Единственото, което имаха, бяха дрехите на гърба си“, споделя Золанд.

Той ги учел да свирят на китара и по този начин да забравят за миг тежкото си положение. Занятията ги карали да се усмихват и да се абстрахират от военния конфликт.

„Когато видиш подобна гледка – деца, живеещи в палатки, носещи белези от рани по тялото, слаби и боси, останали сирачета – животът ти се променя. Осъзнаваш за какви дреболии се ядосваш в ежедневието. С очите си видях бедността и мизерията, а като се прибрах, веднага направих паралел с тези, които мрънкат в супермаркетите, ако на рафтовете няма определена марка мляко…“, казва 55-годишният нидерландец.

МАРТЕЙН НЕ ПОДДЪРЖА ВРЪЗКА С ДЕЦАТА ДНЕС, ЗАЩОТО ТАМ НЕ РАЗПОЛАГАТ С МОДЕРНИ ТЕХНОЛОГИИ И ИНТЕРНЕТ, и често си задава въпроса какво се е случило с учениците му. Надява се, че са успели да открият път в живота, далеч от войната и неволите.

След доброволстването в Йордания се прибрал в родината си и прекарал доста време в издирване на перфектната за него дестинация по света, където да се премести. С помощта на интернет търсел място за живеене и случайно попаднал на информация за България.

„Преди този момент не знаех нищо за страната. Ползвах Google, за да разбера повече, и бях приятно изненадан. Впечатли ме това, че тук има много планини, климатът е чудесен, има богата история. Дойдох в София, а след това пътувах до Велико Търново. Този регион много ми допадна повече и започнах да си търся къща в града и околните населени места. Намерих си дом в Килифарево и така от 1 март съм жител на градчето“, споделя той.

Засега живее под наем в къща с двор, но след като властите му издадат лична карта, планира да си купи свой имот и автомобил.

„Имам три кучета и те тичат на воля на двора. В Нидерландия живях в апартамент и не беше удобно на домашните ми любимци. Сега се чувстваме чудесно. Нямам намерение да се връщам в родината ми. Имам кемпер и смятам да обиколя цяла България, защото определено има какво да се види“, прогнозира чужденецът.

ПО ДУМИТЕ МУ ВСИЧКО У НАС МУ Е НА СЪРЦЕ. МНОГО ХАРЕСВА БЪЛГАРСКИТЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, яйца и гъби, огромен почитател е на салатата „Снежанка“, родните колбаси и ракията.

С гордост допълва, че отглежда грозде и тази година ще си направи домашно вино.

„Съседите ми са страхотни хора и са много приятелски настроени. Помагат ми за всичко, използвам различни мобилни приложения за превод от английски на български в реално време, за да може да си комуникираме. Засега знам само няколко български думи, но имам желание да науча езика“, категоричен е Золанд.

Нидерландецът има четири деца и очаква с нетърпение да му дойдат на гости. Обяснява, че пътуването им до Килифарево било провалено заради коронавируса. За сметка на това негов приятел го посетил през юли и двамата прекарали няколко дни на морето.

„Прекрасно е, че тук всичко е много по-евтино, а данъците – по-малки. Мисля, че решението да емигрирам от родината си бе най-доброто, което съм вземал“, увери Мартейн.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!