1334 четения

71-годишен психиатър защити четвъртата си магистратура във ВТУ

Генко Генков смята, че политиците трябва да имат мандатност и да не смятат, че няма по-добри от тях

 

ЧЕТВЪРТАТА СИ МАГИСТРАТУРА ЗАЩИТИ ПРЕДИ БРОЕНИ ДНИ КАТО СТУДЕНТ ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ 71-годишният психиатър д-р Генко Генков. Този път той е решил да се посвети на темата за екзистенциалното споделяне и да работи върху изкуството на диалога под ръководството на проф. Вихрен Бузов.

„Само това повтаряме – нужен е диалог, да водим диалог… Тази дума е любима на политиците, обаче никой от тях не води диалог. Всички искат да са ментори, да наставляват, да поучават, да доказват, че са прави. А демокрацията се гради не върху истината на един човек, а върху два стълба – любовта и свободата“, казва д-р Генков и признава, че политиката е голямата му страст напоследък, защото тя е на практика приложена философия. „Виждаш ли, ако философията не ражда политика, тя нищо не ражда. И няма нищо грешно в това, ако повече хора се интересуват и говорят за политика. Нищо, че у нас, като кажат, че всички разбират от политика и футбол, го казват с ирония, обаче човекът е политическо животно. Аристотел го е казал, не съм аз. Така че, ако не се интересуваш от политика, значи не се интересуваш от себе си. Само в полиса – организацията, която обаче е изградена не върху грубата сила и преходните ценности, човек може да осъществи добродетелите, които са нашата същност, категоричен е психиатърът, според когото сред съвременните политици няма кой знае какви оратори. Може би Петър Дертлиев беше един от последните добри оратори, социалдемократът Атанас Москов – също. Лютфи Местан също говори добре и на прекрасен български език, ама напоследък и той нещо се промени, вдига рамене Генко Генков.

СЕДЕМ ПАРТИИ СА ДОСТАТЪЧНИ, НЕ САМО ЗА ПАРЛАМЕНТА, ЗА ПОЛИТИКАТА ИЗОБЩО. Седем са цветовете в спектъра на светлината, толкова са и идеологиите. Най-вляво са червените – комунистите, после са социалдемократите, социаллибералите, еколозите, земеделците, либералите, консерваторите и националистите. Те отговарят точно на дъгата, обяснява д-р Генко Генков, който е описал тези си идеи в есето си „Шокова политика“. „Оказах се актуален, като гледам какво се случва в България. А сега основните въпроси са четири – за партиите, за цветовете им, за идеалната държава и за модерна съвременна държава без столица. Смятам, че за да бъде една организация партия, тя трябва да има идеология. Идеологията не е мръсна дума, това е система от идеи за света. Какъв лидер ще бъдеш, ако нямаш идеи за света и живота ни в него“, признава г-н Генков и отново се връща съм цветовете и светлината и за да подкрепи собствената си вяра, че освен идеологията и цветът трябва да определя една партия, той цитира Платон, който някога е казал, че светлината, това е сянката на Бог. „За идеалната държава ти казах – нужни са само двата стълба – любовта и свободата. Сега да ти кажа защо не ни е нужна столица. Когато един град е обявен за столица, той има привилегии, става по-главен от другите. Като при хората. Като дадеш на един човек една привилегия повече, той вече се смята за богоизбран. Това не е демокрация, защото, както е казал Достоевски в „Братя Карамазови“: „Една сълза руши цялата световна хармония“, категоричен е психиатърът.

ГЕНКО ГЕНКОВ Е ОТ СЕВЛИЕВО И ДЪЛГИ ГОДИНИ Е РАБОТИЛ КАТО ДИРЕКТОР НА ПСИХИАТРИЧНАТА БОЛНИЦА В ГРАДА. Когато се пенсионирал през 1999 г., за кратко започнал да работи в дрогерия. Но най-вече учи. Шест години е учил за медицина, после пет години богословие и четири магистратури – по медицина, богословие, социална философия, където дипломната му работа е била за изкуството на диалога при политиците при проф. Мариета Ботева и екзистенциално споделяне.

„Какво друго да правя? Чета, пиша есета – това е съществуването – да намериш себе си. Екзистенциалното споделяне е интересна тема, защото засяга умението ни да общуваме. Трудно се споделят някои неща, като това, което си преживял например и те е наранило, това, което има смисъл, което има значение. И най-трудно се споделя вината. Нали помниш историята на Адам и Ева, които съгрешават и спират да виждат Бог. Тоест, когато се чувстваш виновен, не виждаш“, казва д-р Генков. И веднага се хваща за темата „Христос“. „Намерил съм сигурно 14 прилики между смъртта на двамата велики мъже Сократ и Христос. Единият е човек, другият е и богочовек. И двамата не са писали нищо, и двамата са осъдени несправедливо, единият е жертва на мисълта – той даже смъртта премисля. Когато ги рисуват, рисуват Сократ легнал, Христос изправен на кръста – като връзката между земята и небето“, усмихва се г-н Генков и признава, че всъщност не Сократ му е любимият философ. Има си любима триада – божествения Платон, Кант и блажения Августин.

От тях, а и от дългогодишната си практика той научил, че светът е антитеза и всяко нещо си има своя антагонист. „Затова човек не бива да избира между ума и емоциите, не бива да се отказва от едното или от другото, а да им намери средата. Казах ти, че политиката ми е голямата страст, затова аз пак за нея ще приказвам – средата е важна и в политиката. Когато не живеем в крайности, можем да избираме. Та аз смятам, че от тази ситуация ще ни спасят само изборите. И политиците трябва да имат мандатност. Това го пише в Конституцията, не съм го измислил аз. След като президентът има право да е такъв два мандата, защо народните представители са вечни. Веднъж като влязат в парламента – до живот, сякаш няма по-добър от тях. Но така се спира развитието на демокрацията“, категоричен е психиатърът, който вече е магистър по екзистенциално споделяне.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *