1324 четения

Първият учебен ден в миналото: През 1882 г. във В. Търново за пръв път въвеждат униформи с различен цвят за отделните класове

От десетилетия първият учебен ден е сред най-вълнуващите празници за малки и големи. “Гледаш ги, нарамили чанти на малки гърбенца, говорят си, подхвръкват към училището. За какво ли приказват те, малките школници? За учителите, за книгите, за игрите си, за песните и за всичко, що е само чисто и хубаво. Очите на всички светят от радост, а бузките им горят като слънчеви пламъчета.” Така преди повече от осем десетилетия местните хроникьори представят настроението, завладяло старостоличани на 15 септември. В същото време от страниците на периодичния печат търновските журналисти приковават вниманието на обществеността върху куп тревожни въпроси, некореспондиращи с празничното настроение на първия учебен ден: “Всички тия малки палавници имат ли храна? Имат ли всички в домовете си светлина? Имат ли достатъчно въздух…, достатъчно радост, тъй потребна за възрастта им? Где ще стигнат тия българчета, нямали щастието да бъдат деца на заможни родители?”

Тези проблеми изпъкват с особена острота през 1930 г., тъй като Законът за народното просвещение задължава всички деца от 7- до 14-годишна възраст да посещават редовно учебните занятия. Освобождават се само болните, и то след представяне на медицинско свидетелство, а също така и “признатите за луди, глухи, слепи и напълно парализирани”. Родителите, спрели неоснователно чедата си от школото, се наказват с глоба или със затвор. Според новите разпоредби “причини като бедност, нямане на обуща, храна, пособия и учебници” не извиняват отсъствията на децата от училище, а техните близки, допуснали непосещаване на занятията, се санкционират с цялата строгост на закона.

През 30-те години на миналия век броят на бедните ученици в старата столица е твърде голям. Най-тревожно е положението във Втора прогимназия “Ил. Макариополски”. Там учат над 60 деца, които вкъщи живеят при крайно мизерни условия. Мнозина от тях твърде често гладуват, а някои дори припадат от изтощение. Според съхранените до наши дни архивни документи узнаваме, че при откриването на учебната 1932/1933 г. в най-вълнуващия момент – биенето на първия школски звънец и посрещането на учениците с китка здравец, Милена Стоименова припада, тъй като в продължение на два дни гладува. Случката помрачава празника и дава повод за сериозна равносметка. Оказва се, че около 30-ина семейства не само не разполагат със средства за нормално съществуване, но и нямат възможност да отърват затвора, защото не могат да платят предвидената от закона глоба за спиране на децата си от училище. За да облекчи тяхната участ, учителският съвет решава да се открие безплатна трапезария. Благородната идея се подкрепя от редица търновски банки, фабрики, дружества, организации и много граждани, които даряват средства за оцеляването на бедните ученици. Мнозина от столуващите се впечатляват силно от месните ястия, сервирани дори и в делнични дни, тъй като семействата им рядко можели да си позволят мръвка на трапезата, даже на големи празници. Звучи невероятно, но е факт, че децата остават най-доволни от жеста на дружество “Здравец”, което осигурява пасти на стойност 150 лева. Някои от учениците именно тогава за първи път в живота си опитват сладкото лакомство. По-късно в спомените си В. Георгиев споделя: “След като стъпих на краката си, посъбрах парици и обиколих не само българските градове и паланки, но и чужбината, а винаги, където отивах, си купувах и пасти. Ала такива чудни на вкус, каквито ядох в ученическата трапезария, никъде не намерих.”

Въпреки проявената от старостоличани хуманност много ученици от града остават “извън борда”. Затова и неслучайно по повод първия учебен ден през 1934 г. един от местните вестници отправя актуалния и до днес призив: “Пътя до училището нека посипем с цветя! На този ден всички да викнем “ура” за нашите деца и за училището! Да не ги оставяме! Нека ги подкрепим! Где да знаем? Може би из средата на тия бедни дечица ще израснат наши бъдещи учени, бъдещи благодетели на рода ни. Кой знае?”…

 

ЛЮБОПИТНО

* През 1882 – 1883 г. директорът на търновската Девическа гимназия Никола Бендерев въвежда униформено облекло – едноцветни рокли (но с различен за всеки клас десен), към които девойките задължително носят кокетни бели престилки. Официално Министерството на народното просвещение въвежда ученическата униформа в девическите гимназии през 1898 г., а в мъжките – през 1902 г.

* Ефрем Попхристов е най-известният търновски книжар, издател и печатар, втори в страната по обем и качество на книжна продукция след Христо Г. Данов. Той е най-големият издател на учебници във Велико Търново, а същевременно и автор на някои от тях.

* Преди десетилетия най-богатият избор на канцеларски материали, ученически пособия, педагогически ръководства за учители, книги за деца и юноши, цветни карти на България, Европа, света и др. може да се направи в книжарница “Отец Паисий” – Велико Търново. Предлаганите там материали напълно задоволяват изискванията за осъществяване на пълноценно нагледно обучение и при това се продават на сравнително достъпни цени.

* През 30-те г. на ХХ век в началото на първия школски звънец във всички търновски училища се организира разпродажба на стари учебници и помагала. Интересен е фактът, че в акцията се включват и деца на заможни родители, за които купуването на нови пособия не е проблем. Страхът от разпространяването на инфекциозни болести, както и вероятността да се вземат повредени учебници, са сред малкото, но съществени възражения, които някои родители и учители имат към тогавашната ученическа борса.

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *