4222 четения

Методи Петров – човекът, който 20 г. се грижи за вечния дом на търновци

Звън на телефон от ковчег е сред най-лошите спомени на бившия учител по история

 

МЕТОДИ ПЕТРОВ СЕ ГРИЖИ ЗА ВЕЧНИЯ ДОМ НА ТЪРНОВЦИ ВЕЧЕ 20 ГОДИНИ. Така тази година усмихнатият мъж празнува два юбилея – личен (50-годишнина) и професионален. Бившият учител по история в Хуманитарна гимназия попаднал на тази работа случайно през 2000 г., когато Общината обявила конкурс за директор на вече преобразуваното в търговско дружество общинско предприятие „Обредни дейности”, а той видял обявата във в. „Борба”. Мераклиите за поста били седем, а конкурсът минал през три етапа, като имало и специална комисия, която изслушвала кандидатите. Последно било гласуването в зала на Общинския съвет.

Методи Петров, който по това време бил и виден седесар, получава поста. Заради бунтовете в зората на демокрацията учителят дори вървял пеша от Присово, където живее, за да отиде на училище. За онова време си спомня с носталгия, но не му се говори за сегашната „въстаническа” обстановка.

Уж за малко педагогът сменил попрището, но вече 20 г. отговаря за сватбите и погребенията в общината. Офисът му е на гробищния парк и той основно се грижи за това място. Категоричен е, че вероятно не би останал толкова дълго на този пост, ако не е бил оставен да работи спокойно, както от предишния търновски кмет д-р Румен Рашев, така и от настоящия Даниел Панов.

 

ПАРКЪТ ОТ 200 ДКА СЕ РАЗШИРЯВА, СЕГА ИМА 40 000 ОБИТАТЕЛИ

 

РАЗЛИЧНИ ЧОВЕШКИ СЪДБИ НАМИРАТ СВОЯ ПОСЛЕДЕН ДОМ И ВЕЧЕН ПОКОЙ ТУК. СЕГА ГРОБИЩНИЯТ ПАРК Е РАЗПОЛОЖЕН ВЪРХУ 200 ДКА, а преди 20 години са били 150 дка. В момента вървят процедури по изкупуване на още 20 дка частни ниви над полигона към Беляковец. В момента гробовете са 18 000, а в тях са погребани близо 40 000. Санитарният минимум е осем години, като в някои гробове има по двама или трима близки върху предишни погребани. Дружеството със сто процента общински капитал се самоиздържа и последните приходи са от 400 000 лева. От тях около 20 000 лева на година отиват за поддръжка, като напоследък тревите основно се пръскат с препарати. За погребенията се грижат седем гробари, които разполагат и с техника.

На гробището има 12 чешми, които са само от дарители. Въпреки това всеки близък на покойник би трябвало сам да се грижи за вечния дом на роднината си. Всъщност обаче има доста парцели, които дори нямат паметник, потънали са в бурени и никой не знае кой лежи в земята.

ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА ТУК СА ПОГРЕБАНИ ТРИМА ОТ ДЕСЕТТЕ ПОЧИНАЛИ. Най-драматично е било погребението на 19-годишния Христо Денев. Още по-страшна е била гледката с ексхумацията на тялото от екип на столични следователи и медици.

„За тези 20 г. ексхумациите са били много малко. За този период не повече от пет, сред които и тази на момчето. Последната преди тази е отпреди три години заради съмнения за убийство заради имот, но аз не знам развитието на историята. Мога да кажа само, че всичко това тук аз го преживявам трудно и не мога да съм безразличен, дори и да искам. Всяко погребение си е драма и всички ние, които работим на гробищния парк, сме съпричастни, дори и да не искаме. Мъката на близките се отразява и на нас и не бих казал, че с времето се свиква с човешката болка и мъка”, разказва Методи Петров.

Директорът коментира и новата тенденция телата да се кремират. Заради това във В. Търново има урнохранилище, а кремация вече се прави във Варна и Пловдив освен в София. В столицата обаче крематориумът не смогвал, тъй като бил единственият допреди три години не само у нас, а и на Южните Балкани, понеже в Гърция крематориум няма.

„В София имаше голям наплив от гърци и се чакаше седмици. Сега се работи лесно. При нас в момента има около 20 заети урноклетки, но голям процент от хората имат гробни места, където също може да се полага урната. За полагане на урна в гроб имаме малко парцелче за около 50 покойници, но са положени 15. Тук не става дума за мода, а за практичност, защото допреди няколко години Наредбата на здравното министерство не разрешаваше съхраняване на урната в домашни условия. Сега обаче може да си носиш урната у дома или да я разпръснеш, където искаш, като по филмите. Но практичното за мен е от друга гледна точка – опираме до въпроса за регламента на вечния гроб и това не може да се протака безкрайно. Никъде по света няма „гроб за вечни времена” без срок! Може да е за 50 или за 100 години, но има срок. При нас това е на ниво предложения и обсъждане…”, споделя Методи Петров.

ПРИ НАС ИМА ХОРА С ПО НЯКОЛКО ГРОБНИ МЕСТА, ДОРИ ПЕТ, КОИТО ОБАЧЕ НЕ СЕ ПОДДЪРЖАТ. Гробовете стоят, не се ползват, но са откупени за вечни времена. Парадоксът е още, че близките в крайна сметка погребват починалия в новата част на парка и няма кой да им забрани това. Заради това глобалният въпрос за цялата страна е да се въведе такса от 12 лв. на година за гробно място, което във В. Търново би означавало по един лев на месец за 18 000 гробни места. Точно по тази тема в момента върви проект, който обаче е един от многото по темата, която за никого не е свързана с имидж, но не можем да я игнорираме, дори и добре да живеем…

Този път тази идея е лансирана от Столичната община за разлика отпреди, когато в темата са се месили частни погребални агенции. Когато стигаме до тях в нашия разговор, Методи Петров ги брои на пръсти и те се оказват девет. За м. г. във В. Търново са направени 670 погребения, от които 270 са на общинското дружество. Всъщност дали си наемаш частна агенция за ритуала, или ползваш услугите на общинската, няма значение, защото гробът е само в общинския гробищен парк.

КАТО ДЪЛГОГОДИШЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕТО НА ОБРЕДНИТЕ ДОМОВЕ У НАС МЕТОДИ ПЕТРОВ е обходил доста държави. Дори и да не му е на сърце, той винаги е търсил да види и научи какво правят другите за вечния дом за своите близки. В Струмица например плащали 10 евро на година за гробно място.

„ЗА МЕН БЕЗ ТАКСА У НАС НЯМА ДА СТАНЕ. ИДВА ТЕЗИ ДНИ ЕДНА ЖЕНА ПРИ МЕН И КАЗВА, ЧЕ ГРОБИЩЕТО БИЛО ЗАПРИЛИЧАЛО НА ПУСТИНЯ, преди това са казвали, че прилича на джунгла. Имаме седем гробари, техника, на година харчим за поддръжка 20 000 лева, а хората не плащат за това. Приходите ни са около 400 000 лева. При нас най-скъпият ковчег е 1500 лева, а най-евтиният е 90 лева. Но парите на хората не са от значение – има богати, които дават малко пари, и сиромаси, които вземат кредити за сносно изпращане. От няколко години имаме и ВИП зона, в която е доста скъпо, но и това зависи от гледната точка…”, споделя още Методи Петров.

 

НАЙ-ЛОШИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ – ТЕЛЕФОН ЗВЪНИ ОТ КОВЧЕГ, МАГАЗИНЕРКА ПРИСВОЯВА 12 000 ЛЕВА

 

СРЕД НАЙ-ЛОШИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА ОБРЕДНИЯ ШЕФ Е БИЛО ПОГРЕБЕНИЕ НА ЖЕНА ОТ БУРГАС, ЗА КОЯТО БЛИЗКИТЕ ТВЪРДЕЛИ, че е… жива и от ковчега звъняла от мобилния си телефон. После пък казали, че това не бил нейният гроб, при положение че дъщерите на покойницата платили гробното място за вечни времена. После тръгнали проверки, но така и нямало данни дори за нарушение от страна на управителя или негови служители. Всъщност срещу Методи Петров през всичките 20 г. не е имало жалба за каквото и да е. За сметка на това той самият обаче е уличил магазинерка в присвояване. Жената дори е била осъдена за 12 000 лева, но вече години общинското дружество не може да си прибере въпросната сума.

„В началото на моето ново поприще засякох далавера с фалшиви фактури. Вървяха две дела за по 6000 лева. Тя бе осъдена, но сега си живее в Алеково, а ние не можем да си вземем парите. Пак в началото, когато започнах на тази работа, лъсна проблем с продажба на гробни места. Тогава имаше длъжност на отговорник на картотеката. Главната счетоводителка хвана служителката с фалшив кочан с фактури. На хората се дава фактура за 50 лв., че са си купили гробно място, но парите не се осчетоводяват. Иначе срещу мен не е имало оплаквания или сигнали за нещо нередно”, споделя управителят.

Как такава работа променя човека и какво научаваш за себе си? С живите се оправяш по-трудно, ставаш по-мъдър и събираш мъката на много съдби, дори и на приятели и познати, които идват завинаги тук. „Дори и да нямаш пряк допир с едно погребение, ти преживяваш, особено когато става въпрос за дете или млад човек. Тогава го приемам много лично…”, не може да скрие влагата в очите си Методи Петров.

 

РАЗТОВАРВА СЕ НА СЕЛО, ИМАЛ Е 16 ДКА СЪС СИНИ СЛИВИ

 

СЕМЕЙСТВОТО ЖИВЕЕ В ПРИСОВО И ДЪЛГИ ГОДИНИ МЕТОДИ И СЪПРУГАТА МУ, която е агроном, са гледали овощна градина от 16 дка сини сливи с 900 дървета. Грижили се за нея осем години и накрая я продали за 50 000 лева преди две години, с които и още малко отгоре купили апартамент във Велико Търново. Иначе той е ловец, но не ходи на лов. Вместо това се е занимавал усилено със земеделие, което било част от разтоварването му след работа. Овен сливите имали и оранжерии, от които сега оставили само една от 120 кв. м. Освен това Методи Петров обича да пътешества по света и винаги намира време да отиде на гробищния парк, за да направи сравнение с този, за който се грижи във Велико Търново…

Нели СУКОВА

Един коментар за “Методи Петров – човекът, който 20 г. се грижи за вечния дом на търновци

  • 18.09.2020 в 9:15
    Permalink

    Този мъж е мн харизмаричен и красив!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!