46 години по-късно за паметните мачове на етърци с „Интер“ през погледа на ветерана Ангел Лулчев

46 години се навършиха в петък от първото участие на „Етър“ в Европейските клубни турнири. През далечната 1974 г. “виолетовите” срещат италианския гранд “Интер” (Милано). По онова време синьо-черната фланелка носят куп звезди, като легендата Сандро Мацола, вратарят Бордон, голмайсторът Роберто Бонинсеня, капитанът на „Скуадра Адзура“ Джачинто Факети, Габриеле Ориали – световен шампион през 1980 г…

Старши треньор е опитният Луис Суарес, който пристига в България четири дни преди мача заедно с техническия директор Умберто, за да разузнават неизвестните българи. По онова време събирането на информация за футболен съперник, особено пък зад „желязната завеса“, си е бая трудна работа.

Футболистите на „Интер“ отсядат в хотел “София”, а ден преди мача с чартър кацат на летището в Г. Оряховица и са настанени в мотела на Света гора, където десетки фенове ги атакуват за автографи и снимки.

За двете срещите на етърци с италианците е писано много, но има и някои моменти, които са интерпретирани разнопосочно в медиите.

Ангел Лулчев в двубой с Роберто Бонинсеня

На 18 септември 1974 г. на стадион “Ивайло” пред 27 000 зрители за „Етър“ играе неговият родственик Ангел Лулчев. Именно той се свърза с в. „Борба“ от Австрия, където живее от почти четвърт век, и с писмо поиска да бъде изяснена истината около неговото участие в двубоя.

„Апостол Чачевски фигурира като треньор в двата мача с „Интер“. Той е с принос за четвъртото място в първенството 1973/74 година, но след това напусна. Същото се отнася и за многоуважавания от мен Стефан Величков. Есента на 1974 година „Етър“ бе воден от Атанас Цанов с помощник Петър Шатров, а пролетта от Илия Панев“, пише ни Ангел Лулчев.

„Добре си спомням мачовете с „Интер“. Те играха с Факети като либеро, в средата обезличеният от Велино – Мацола без ляво крило, Николи в средата и ляв, централен нападател Бонинсеня. Наложи се в този тактически дуел да играем често с две либера – Чакъров и Грозданов, умело подсигуряващи се и безгрешни през 90-те минути. Много често Бонинсеня се забиваше при мен и Жоро (Велинов) ми помагаше с Николи“, разказва в писмото си Ангел Лулчев.

В репортажите за двубоя на „Ивайло“ четем, че в началото на мача Иван Петров три пъти опасно стреля към вратата, докато италианците залагат на тяхното “катеначо”. В 44-тата минута Иван Петров е повален в наказателното поле на гостите, но турският рефер Хилми Ок не отсъжда очевидната дузпа. В 69-ата минута пък Стефан Чакъров от 30 метра праща топката в дясната сглобка на вратата на Бордон. Прословутият “Интер” предпочита да се брани, като за цял мач създава само две положения чрез Бонинсеня и накрая се радва на точката.

“Съдията не отсъди чиста дузпа за събарянето на Петров. Ние бяхме по-активният отбор и победата щеше да ни приляга. Ще се представим достойно и на реванша в Италия”, заявява тогава наставникът на етърци Атанас Цанев.

В реванша на знаменития “Сан Сиро” пред 40 000 зрители “Етър” губи с 3:0. Следват голове от засада и дузпа, която не се приема, последвана от два червени картона на Грозданов и Ст. Коцев, и се стига до крайното 3:0.

„След единоборство с мен в наказателното поле Роберто Бонинсеня падна, а аз върнах топката на Пешо (б. р. вратаря на етърци). Нереално бе това 0:3 в Милано!!! Испански треньор и съдия?! Два червени картона, подарена дузпа и гол от 30 метра. Нашата вина – два дни „тренировки“ по магазините“, завършва писмото си до редакцията Ангел Лулчев.

Ето и съставите на двата отбора за мача на стадион „Ивайло“ на 18 септември 1974 г.

“Етър”: П. Петров, Ангел Лулчев, Ст. Чакъров, Митов, Ст. Грозданов, Г. Велинов, Ив. Петров, Г. Василев, Д. Цеков, Ст. Коцев, Г. Илиев (80 П. Кирилов).

“Интер”: Бордон, Феделе, Ориали, Кателани, Джубертони, Факети, Мариани (77 Мораро), С. Мацола, Бонинсеня, Бертини, Николи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *