Водещи новиниОбщество

Керамика и монети, важни за датировките, намери Иван Църов в Никополис ад Иструм

МОНЕТИ, МНОГО КЕРАМИКА, ЕДИН МЕТАЛЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА ПИСАНЕ ВЪРХУ ВОСЪЧНА ДЪСКА, ПОЗНАТ КАТО СТИЛО, СА ЧАСТ ОТ НАХОДКИТЕ, на които археологът д-р Иван Църов се е натъкнал в първите две седмици от разкопките в Никополис ад Иструм. Там той работи с финансиране от Министерството на културата, което е в размер на 21 165 лв.

„Монетите винаги са добра находка, защото помагат за датировката, а това е една от задачите на тазгодишните разкопки. Съсредоточил съм се върху изясняването на стратиграфията, т.е. това е порядъкът на напластяванията на този обект. Това е важно, за да бъдат изяснени периодите на строителство и разрушаване и времето, в което в римския град е кипял от живот и какво се е случило, докато градът е бил населен“, разказва д-р Църов. И уточнява, че сред находките най-често излиза керамика, защото това са пространства, които са били изравнявани с пръст от градските сметища. А на тези сметища хората са изхвърляли всякакви неща, затова и точно в тези боклукчийски ями има интересни предмети за археолозите.

В югозападния ъгъл на форумния комплекс на Никополис ад Иструм работи и това лято директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов. На това място е бил разположен малък перистил. „Перистилът е П-образна колонада с открит площад, който е бил застлан с плочи, чиято големина е около 10 на 13 метра. В центъра на този почти квадрат, както установиха проучванията, е имало монумент. Дали статуя, или колона, не може да се каже, защото всичко това е било демонтирано още в Античността и на практика ние откриваме само следите от строителството“, обяснява Иван Църов.

Още три фрагмента от надпис, който той разкрива вече няколко лета, е намерил археологът за двете седмици работа във форумния комплекс. Намерените надписи от миналите археологически сезони вече са разчистени и разчетени от епиграфа Николай Сираков. Новите фрагменти допълват старите надписи. „Още има какво да научим за тези надписи и от тях, но това е процес, който отнема доста време. Знаем обаче, че надписите са от II – III век. Най-любопитният остава този на иконома на града „конкордия”. За да стане по-ясно какво значи иконом на града, бихме могли да сравним този конкордия със съвременните секретари и домакини на нашите общини. Или това е бил човекът, който, ако се поръчва статуя на императора, той отива, намира скулптора, пазари се за парите, после търси бригада, която да докара готовия монумент от ателието до мястото, където ще бъде поставен. Осигурява и подаръците за важните гости, които посещават града“, обяснява Иван Църов и припомня, че надписът бележи олтар, изработен в чест на богинята Тюхе. Това е богиня на съдбата и покровителка на римския град и някога хората са вярвали, че тя може да бъде и добра, и лоша, и когато е била добра и е помагала, благодарните хора са й правили олтар. Такъв олтар е издигнал и Конкордиан.

Над 680 епиграфски надписа са открити в Никополис ад Иструм само до 70-те години на миналия век и новите, които Иван Църов разкрива, допълват историята на града. „Надявам се следващото лято да приключим разкопките в този сектор. След това той да бъде експониран и да направим анастилоза, т.е. да повдигнем и поставим архитектурните детайли по местата им. А ние имаме една вече доста добра колекция с архитектурни детайли, които включват всички елементи от архитектурния ред – като се започне от стъпалните блокове, които стоят най-ниско в конструкцията, базите върху тях, върху базите са шестметровите колони, капителите. Капителите завършват с фрез, над него има корниз и най-отгоре – покрив. Той се е допирал и е бил прикачен към западната стена на одеона – малкия покрит театър, който е събирал около 250 – 300 души“, разказва д-р Църов.

На изток от одеона е бил главният градски площад с магазините и градската базилика. Цялата южна страна на форумния комплекс, според археолога, е дело на един архитект. Северната част още не е проучвана, затова и остава непозната за археолозите.

НА ОКОЛО 280 ДКА СЕ ПРОСТИРА ГРАДСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ, ЗАЕДНО С ЖИЛИЩАТА ИЗВЪН КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ, НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ Е БЛИЗО 500 ДКА. Трудно е да бъде изчислено точно колко население е живеело на тази територия, но е възможно жителите да са били между 5 и 10 000. „И това без робите. Днес ние смятаме, че робите са работели на полето или в строителството, но всъщност обичайно те са били домашни прислужници. Освен това през лятото градската аристокрация е живеела в своите имения, които ние днес наричаме Вила рустика. През годините, когато тук работеха и британски колеги, заедно с тях сме установили поне около 200 такива земевладелски имения, най-вече по долината на Росица, но и на север към днешната Дунавска равнина. Вилите са фиксирани по следите върху терена, но не са проучвани“, коментира Иван Църов, който ще проучва форумния комплекс още около две седмици.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *