1389 четения

С Независимостта във В. Търново преименуват трите най-хубави улици и залесяват Трапезица

Лъвът пред Царевец е първият траен паметник, посветен на бележитата дата

 

На 16 септември 1908 г. Министерският съвет съобщава на княз Фердинанд І “окончателното си и безвъзвратно решение да задържи линиите (Източните железници) и да провъзгласи княжеството в царство на 21-ви, неделя, в Търново”. На следващия ден монархът потвърждава пристигането си за тържеството, но пожелава то да се състои на 22 септември. До тази дата се взема единодушно решение актът да остане държавна тайна.

На 22 септември 1908 г. към 10 часа царският влак, изпратен от София в Русе, пристига във Велико Търново. Междувременно по време на престоя му в с. Две могили премиерът Александър Малинов написва Манифеста за обявяване на Независимостта. С наближаването на старата българска столица влакът намалява ход и спира на гара Трапезица. Оттам през Долната (Асенова махала) князът тръгва сам за църквата “Св. 40 мъченици”. На гражданите, дошли на гарата за посрещането на височайшите гости, се съобщава да отидат при храма – светия за всяко българско сърце. Все още никой не знае, че в този ден ще се извърши велик исторически акт. В двора на църквата княз Фердинанд І дочаква пристигането на файтоните с министрите и другите официални лица. След като се покланя и целува светия кръст, князът влиза след духовенството в църквата, следван от министрите, свитата си и множество видни търновци. Той застава прав във владишкия трон, а от двете му страни се нареждат: премиерът Александър Малинов, министрите Такев, Мушанов, Салабашев, Кръстев, Д. Николаев, А. Ляпчев, председателят на ХІV ОНС Христо Славейков, тайният му съветник Ритгер фон Флайщман, началникът на тайния му кабинет Добрович и генерал-адютантът му Марков. Княз Фердинанд І изважда изпод мундира си и с тих и бавен глас прочита Манифеста към българския народ, в който се казва: “Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕПТЕМВРИЙ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно с народа си дълбоко вярваме, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. ДА ЖИВЕЕ СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД! Издаден в старата българска столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 година…”

В този тържествен момент председателят на ХІV ОНС Христо Славейков, син на известния търновски книжовник и държавник Петко Р. Славейков, а след него и министър-председателят Александър Малинов, предлагат на княза да приеме титлата “Цар на българите”, което той прави с огромно удоволствие.

От храм-паметника на българското величие и слава “Св. 40 мъченици” процесията се отправя към старата митрополитска черква “Св. св. Петър и Павел”. В нейния двор воините от 18-и Етърски и 20-и Добруджански полк преминават в церемониален марш, след което царят влиза в храма и престоява няколко минути на колене пред олтара. Празненството завършва с обявяването на 18-и Етърски полк за царски, а 20-и Добруджански – за полк на княз Кирил.

След този вълнуващ момент официалните лица се отправят с файтони към крепостта „Царевец”, изпълнена до краен предел с ликуващо гражданство. Пред специално построената и окичена с разкошна зеленина арка от името на царя министър-председателят Александър Малинов отново прочита Манифеста.

Вестта за провъзгласената на 22 септември 1908 година в старата българска столица Независимост на България се разнася из всички български кътчета. За това допринася направеният на гарата още по обяд на знаменателната дата от търновския кмет Иван Вителов първи препис на Манифеста. От него се препращат екземпляри из всички български селища, „за да се възвести на целокупния народ за това, що става в древната столица на България”. Ценният за историята ни препис се съхранява в Регионален исторически музей – Велико Търново.

Известно е, че ръкописният вариант на Манифеста се намира в Централния държавен архив. На него личат и несъществените корекции, които прави Фердинанд I на текста, подготвен основно от министър-председателя Александър Малинов и одобрен от членовете на кабинета.

Само три дни след провъзгласяването на Независимостта на редовната си сесия Градският общински съвет начело с кмета Иван Вителов одобрява и гласува предложенията на общинските съветници Евстати Мартинов и Никола Ст. Георгиев живописните улици „Фердинанд”, „Съборна” и „Митрополска” да се преименуват на ул. „Цар Фердинанд I”, а ул. „Булевард” – на ул. „22 септември”. Това на практика е първата проява не само в старата столица, но и в България, ознаменуваща събитието.

Търновският лесничей предлага да се избере подходящо място в града за залесяване, което „вовеки веков да напомня на българите за това, що е станало в старопрестолнината”. В извънредна сесия на 1 декември 1908 г. общинските съветници одобряват предложението и преценяват, че най-подходящ за целта е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града и е достъпен за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековната столица.

На 22 и 23 септември 1909 г. във Велико Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна достолепност и пищност, отговарящи на значимостта на събитието. За целта Общинският съвет гласува сумата от 1800 лв. От тях се предвиждат по 200 лв. за направата на арка и павилион на Царевец; 800 лв. за купуване на флагове, гирлянди, осветление (фенери, факли); 200 лв. за файтони, предназначени за официалните лица, и 400 лв. за други разходи, необходими за празничното отбелязване на бележитата дата. Рекапитулацията на изразходваните средства сочи, че в крайна сметка използваната сума възлиза на 3500 лева.

За първото честване на Независимостта в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски и Министерският съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня „Св. 40 мъченици”, празненства на крепостта „Царевец” и посещение на Преображенския манастир. В чест на царската двойка в читалище „Надежда” Общината дава пищен банкет. За спомен от събитието Общинският съвет подарява на царицата килим на стойност 350 лв., изработен от ученичките в Държавното килимарско училище в града.

Изхождайки от мястото и ролята, които Велико Търново играе в новата история на България, на 4 ноември 1909 г. Градският общински съвет отправя към XIV Обикновено народно събрание искане за отпускане на ежегодна субсидия в размер на 30 000 лв., която да се използва за организиране на национални тържества. Сред тях изпъква преди всичко честването на Независимостта. В писмената си обосновка общинските съветници заявяват искрената си убеденост, че отбелязването на първата годишнина от обявяването на бележитото събитие е само началото на „вълнуваща и запомняща се поредица от празненства, чийто център и в бъдеще ще бъде старопрестолно Търново”. За съжаление, поради финансови съображения XIV Обикновено народно събрание не удовлетворява искането на старостоличани.

В чест на знаменателния Търновски акт през 1912 г. се емитират две златни монети с номинална стойност от 20 и 100 лева, които са и първите мемориални монети, увековечили името на старата столица и провъзгласената в нея на 22 септември 1908 година БЪЛГАРСКА НЕЗАВИСИМОСТ.

Интересно е да се отбележи, че още на 2 август 1912 г. във връзка с 25-годишнината от възшествието на цар Фердинанд I на българския престол над олтара на църквата “Св. 40 мъченици” се поставя мраморна плоча със следния текст: “Този храм е създаден в името на светите 40 мъченици в 1230 г. подир Р. Хр. от българския цар Йоанна Асеня II за спомен на неговата победа над гърците. Обърнат в джамия при заемането на Търново от турците, а освободен на 25 юния 1877 г. при дохождането на нашите освободители русите. На 22 септември 1908 г. в това свето и историческо място Н. Ц. В. Фердинанд I-й, княз български, провъзгласи България за независимо царство и прие титула “Цар на българите”. Като много други исторически паметници, и този е силно пострадал от фаталното за града земетресение през 1913 година.

Споменът за обявяването на Независимостта остава жив в паметта на родолюбивото търновско гражданство. Доказателство за това са издигнатите през годините редица трайни паметни знаци: скулптура на лъв, поставена от лявата страна на входа на Царевец, паметник пирамида и павилионите „Независимост” и „Цар Калоян”, възпоменателен надпис, изсечен на отвесната скала по пътя от Централна гара Велико Търново за Света гора.

След абдикацията на Фердинанд I тържествата, свързани с Независимостта, загубват своя блясък, а от септември 1944 година празникът не се отбелязва.

Денят на Независимостта се възстановява като официален празник на Република България едва през 1998 г. със закон, приет на 10 септември с. г. от XXXVIII Обикновено народно събрание. Инициатори за придаване официален статут на датата 22 септември са Общински комитет „Васил Левски” – Велико Търново, Общобългарски комитет и фондация „Васил Левски”, неправителствени организации, Областна управа – Велико Търново, и група народни представители от старата столица.

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

2 коментара за “С Независимостта във В. Търново преименуват трите най-хубави улици и залесяват Трапезица

  • 22.09.2020 в 14:40
    Permalink

    Честит празник и благодаря за интересните факти!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!