„Търновската царица” излиза за първи път във вестник „Борба”

Точно преди 40 г. във Велико Търново е сниман филмът „Търновската царица“ по едноименната повест на Емилиян Станев. Но старата българска столица и околностите са били снимачна площадка за още два филма по негови произведения – „Крадецът на праскови“ и „Иван Кондарев“.

През 2007 г., когато старата столица чества 100 г. от неговото рождение, във вестник „Борба“ излезе поредица за работния процес по тези три ленти. Тогава в специално интервю за в. „Борба“ своите спомени за участието си в „Търновската царица“ разказа и Камелия Тодорова.

Да си припомним заедно историята на снимките за „Търновската царица“, „Крадецът на праскови“ и „Иван Кондарев“.

Търновци се редели на опашка, за да си купят броевете с повестта

ДЪЛГИ ОПАШКИ СЕ ВИЕЛИ ПРЕД БУДКИТЕ ЗА ВЕСТНИЦИ, ДОКАТО „БОРБА” ПУБЛИКУВА „ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА”. Това се случило през 1971 г. „Търновци чакаха с нетърпение всеки следващ брой на вестника, за да прочетат продължението. Те познаваха хората, които Емилиян Станев описваше в повестта, макар и под различни имена”, връща се към това време Христо Медникаров. Тогава той работел като шеф на културния отдел във вестника и пряко отговарял Емилиян Станев да не закъснява с ръкописа си.

Повестта излизала на трета страница в продължение на година, но с прекъсвания. „С края имаше някакви проблеми. На едно място казва, че точно така е трябвало да свърши повестта. На друго място, че смачкал края и той не се получил така, както искал”, казва още Христо Медникаров.

В спомените на тогавашния главен редактор на в. „Борба” Илия Манев този епизод изглежда така: „През 1969 г. зачестиха посещенията на Емилиян Станев във Велико Търново. Веднъж в редакцията на в. „Борба” каза, че пише книга за Велико Търново по време на Балканската война, за една слугиня, която била много хубава и когато минела през пазара да купува месо, всички се подавали на вратите и мълвели: „Търновската царица”. Веднага предложихме да почнем да я печатаме. Помислихме си, че тя ще предизвика подчертан интерес, защото беше от по-близкото минало на града. Сюжетът, обществено-политическата атмосфера ни се сториха близки до „Крадецът на праскови”. А известна беше популярността на тази повест.

Бяхме уверени, че писателят ще ни я предостави за печат. В този жест той виждаше една своеобразна отплата за любовта на съгражданите му, които вярваха в изключителния му талант. На доводите ни, че престижът на вестника ще порасне, ще се увеличат читателите, че пак в Търново ще почнат снимки и градът отново ще заживее с онова чудно настроение, когато на Царевец беше направена цяла градина с праскови, а мнозина търновчани с вдъхновение участваха в масовите сцени, отговаряше с усмивка. Мина повече от година без резултат. Настояванията, молбите продължаваха, докато в един юнски ден получихме първите тридесет страници, написани на машина, където грижливата ръка на Надежда Станева беше оправила някои грешки. На 1 юни 1971 г. във в. „Борба” излязоха първите страници от повестта”.

Илия Манев е описал всички тези свои преживявания в книгата „Аз съм тук”, в която е съавтор със съпругата си Мария Манева. Подробно са описани и всички дни, в които Емилиян Станев е искал от редакцията на търновския вестник различни справки, за да бъде точен и достоверен в своята „Царица”. Молбите му да променят примерно името на героя му „Лапаймайка” в „Папаймайка” или пък Маринка да стане Марина.

ВЕСТНИКЪТ ТЪРЖЕСТВУВАЛ, ЗАЩОТО ТЪРНОВЦИ НАИСТИНА ЧАКАЛИ С НЕТЪРПЕНИЕ ВСЕКИ СЛЕДВАЩ БРОЙ. Разпознавали свои съседи и улици, места, къщи, хотели, които авторът назовавал с истинските им имена. Но още в края на юни, когато в „Борба” излязла осма глава, където се разказва за раздвоението на Старирадев между Марина и Елеонора, печатането било преустановено. В редакцията запристигали десетки писма с въпроси какво става с Марина. Чак през септември Емилиян Станев пратил още четири глави. Последните пристигнали през декември.

Преди това започнали да се появяват и рецензии, коментари, в които упреквали Емилиян Станев, че е прекалено натуралистичен. „Книгата започва да го отегчава. А неговите планове бяха да я развие по-пълно, да я разгърне като роман, защото беше създадена великолепна основа”, пише по-късно Илия Манев. И още: „За „смачкания” край на „Търновската царица” по онова време се вдигна много шум. Наистина, всеки можеше да разбере, че повестта е някак набързо завършена, претупана и както казваха някои, придобила е характер на обикновена хроника.

През октомври 1973 г. в редакцията на в. „Борба” се състоя среща с писателя. На въпроса какво работите сега, той между другото каза: „Поправям „Търновската царица”. Виждам, че в края много съм я „смачкал”, че събитието е изключително за нашия народ. И като проучих тази епоха, тази война, видях една характерна черта за нашия народ – да си загубва акъла”.

След дълги колебания, след няколко финала, които е пращал и после молил да му бъдат върнати, „Борба” публикува последната глава от повестта на 18 юли 1972 г.

10 години по-късно режисьорът Янко Янков пише сценария и снима филма. Сценографът Атанас Велянов получава награда за своята работа. Премиерата на лентата е на 12 февруари 1981 г., което също е отразено във в. „Борба”. Репортери на вестника са присъствали на снимачните площадки и на „Крадецът на праскови”, и на „Иван Кондарев”.

ДОСТА ГОДИНИ ПРЕДИ „ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА” ВЕСТНИКЪТ ЗАПОЧНАЛ ДА ПЕЧАТА В ПОДЛИСТНИК И „ЛЕГЕНДА ЗА СИБИН, ПРЕСЛАВСКИЯ КНЯЗ”. Това било през 1967 г. „Илюстрациите бяха от великотърновския художник Григор Спиридонов. Преди да бъдат отпечатани, Емилиян Станев ги одобри. Харесали му бяха. Почувствах как трепна радостен блясък в очите му. Беше доволен, че художникът го е разбрал, почувствал го е. Печатането на „Легендата” бе предшествано от съобщение и оформено с портретна снимка на писателя”. Това са част от спомените на Илия Манев. Той и неговата съпруга Мария Манева дълги години са били сред най-верните приятели на Емилиян Станев. Посрещали са го във Велико Търново, придружавали са го в неговите срещи. Тяхна е била задачата винаги да му запазват стая в хотел „Янтра”, където той е отсядал задължително при всяко свое завръщане в родния град. Г-жа Манева е може би една от малкото търновки, която продължава да съхранява в спомените си всички тези срещи и образа на Емилиян Станев. Тогава тя е била председател на Окръжния съвет за култура.

Във в. „Борба” излизат и откъси от романа „Антихрист”, за написването на които Емилиян Станев няколко пъти е идвал във Велико Търново. Първият откъс бил поместен с автографа „На читателите на в. „Борба” – с най-добри пожелания. В четири броя през септември 1976 г. вестникът отделя място и на незавършения разказ „Неприятна история” и по-късно на „Язовецът”.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА