Общество

Велико Търново става естествен декор за снимките на „Търновската царица”

Студенти и студентки причаквали Стефан Данаилов и Камелия Тодорова по ъглите на града

 

ЗА „ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА” СПОМЕНИТЕ СА ОЩЕ ЯРКИ. Филмът е сниман през 1980 г. изцяло във Велико Търново. Площадът на Самоводската чаршия, цялата чаршия, районът на Старата болница и пътят към Великотърновския университет са били основните снимачни площадки. Една изгоряла вече къща точно над къщата музей „Емилиян Станев” е била избрана да бъде родният дом на Старирадев. Публичният дом, който реално е съществувал във Велико Търново, също е пренесен на Самоводската чаршия. В действителност той е бил в къща по пътя за Самоводене. Днес там се помещава Евангелистката църква.

Янко Янков е режисьор и сценарист на филма. Преди обаче той да се захване с повестта, към „Търновската царица” проявява интерес и Иля Велчев. Той поискал от Въло Радев да му уреди среща с писателя и режисьорът на „Крадецът на праскови” направил опит на 1 март 1978 г. Този опит е описан в книгата на Въло Радев „Изгубени пространства” ето така: „Знаеш, че режисьорът е млад, сигурно още не е направил големия си филм, но е доказал, че има чувствително сърце. Би ли се съгласил да се срещнете и да разговаряте за „Търновската царица?”.

„Въло, ще бъда откровен, както винаги е било между нас. Хич не ме интересува дали един младеж е дебютирал успешно, или не. На мен ми е ясно, че в творчеството, особено в киното, човек може да се осъществи бързо, възможно е по пътя всичко да се случи. Аз отстъпих правата си над „Сибин” на Корабов и Тихолов. Представиха ми един сценарий, който не защитаваше изцяло идеите, залегнали в романа, поне както аз ги виждам. Въпреки това не бих се противил, ако не усещах, че зад тази екранизация лежи един, меко казано, странен поглед – много секс, много насилие. А аз нямам вкус към такива неща, дори когато са ми нужни, ги пиша сдържано. Отказах, заявих, че не желая така да се прави…

Водя целия този разговор, за да разбереш защо не ми се иска да се екранизира „Търновската царица”. Никъде не бързам, нищо не ми трябва. Или ако нещо ще се прави, то да бъде сериозно. Обясни му на момчето, нека да напише десетина странички – какво търси, как вижда нещата. Онази епоха за мен е интересна, сложна, епоха на кръстопът. Това е времето на Балканската война. Един народ е тръгнал в поход. Една интелигенция се е вдигнала – цялата – в името на национална идея. Трагичен е образът на младия лекар, дошъл от Европа, носещ нещо от културата й и попаднал в Търново, с тая Марина до него. Аз разбирам, че не трябва да се прави войната, но без влаковете, пълни с ранени, не може. Ако Иля се увлича от пикантерията – чешитите на града, публичния дом, не, няма да се разберем”.

ПОВЕСТТА Е ЕКРАНИЗИРАНА ГОДИНА СЛЕД СМЪРТТА НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ. Снимките във Велико Търново са били мащабни и за това свидетелства и в. „Борба” от 1980 г. Репортажът е публикуван в брой 5 на току-що започналото да излиза литературно приложение „Светлик”. „Невъзможно беше фотоапаратът да обхване всичко, което се запечатваше на хилядите метри филмова лента. За страничния наблюдател беше изключено чрез отделните кадри, „накъсани” между Самоводската чаршия, „Варуша”, улица „Гурко”, гарата, импровизираното „заведение” „Двата бели гълъба” и холерния лагер, да получи някаква представа за резултатите от работата на творческия колектив”, пише в статията на Веселин Долчинков. За да бъде достоверен репортажът му, той е предпочел да превърне видяното в свои спомени и е дал думата на Надежда Станева, Янко Янков, Стефан Данаилов и Камелия Тодорова.

НАДЕЖДА СТАНЕВА: „Някога аз не успях да спася трите последни глави на повестта, които Емилиян унищожи. Затова сега много се безпокоя как ще завърши този филм”.

ЯНКО ЯНКОВ: „Като сценарист и режисьор аз може би имам основание да запазя в тайна финала на филма, за да може после той да предизвика интереса на зрителите. Но нека не правя това – ето моето становище, което ще подлежи на доуточняване, докато завършим нашата работа. Образът на Марина съдържа в себе си най-прекрасните качества на нацията. И героинята извървява докрай пътя към саможертвата в името на народа си.

Обратно на нея, д-р Старирадев, който е френска присадка на един не съвсем здрав социален корен, идва в Търново с блясък, с вътрешен подем на нашата интелигенция, която се стреми към близост с народа. Но той постепенно деградира. Издънката рядко се отличава от своя корен. Ето този конфликт представлява философската същност на филма, неговата логична поанта”.

КАМЕЛИЯ ТОДОРОВА: „Образът на Марина е наситен с драматизъм и развитие. Аз не съм професионална актриса, но се възхищавам на нея и много бих искала да изиграя убедително тази роля. Защото, от една страна, героинята ми дава много от себе си, а от друга, колкото и да умее да се превъплъщава един актьор на екрана, той винаги пресъздава собствената си същност”.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ, светла му памет, тогава казва: „Възхитен съм от атмосферата на старото Велико Търново. И дано всичко това тук да бъде завинаги съхранено, тъй като, както сме започнали да осъвременяваме, ще дойде ден, в който не само няма да има какво да покажем на поколенията, но няма да има и един филм къде да направим. Убеден съм – моят доктор Старирадев би могъл да звучи истински само тук…”

СТЕФАН ДАНАИЛОВ И КАМЕЛИЯ ТОДОРОВА СА ЗВЕЗДИТЕ В ТАЗИ ЛЕНТА. „Тогава и двамата бяха много млади и красиви. Студентки на тълпи преследваха и причакваха Стефан Данаилов. А след Камелия Тодорова тичаха студентите”, казва Йордан Духнев, който тогава е заместник-директор на търновския театър. Освен това влиза и в ролята на фелдшера на стария доктор, когото Старирадев сменя, когато се връща в родния си град.

МАРИЯ КАСАБОВА, МЕРИ ДЖАМБАЗОВА, НЯКОГАШНАТА СУФЛЬОРКА ДУЧКА МИНЧЕВА са били проститутки в публичния дом „Двата бели гълъба”. Солистът на търновската оперета Момчил Каназирев също е участвал във филма, правен по едноименната книга на Емилиян Станев. При това имал реплики. Изявявал се като един от бандата на Джоко Росич и думите му били: „Търновската царица отиде в публичния дом”.

Снимките продължили една година заедно с периода за озвучаване на лентата.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

One thought on “Велико Търново става естествен декор за снимките на „Търновската царица”

  • Надявам се Велико Търново да продължи да бъде декор и за много други филми. Най- подходящата съдба за града е тази. Дано хората оценят в какъв приказен декор живеят и да възстановят с желание изоставените къщи. Пожелавам светло бъдеще.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *