Водещи новиниОбщество

Спряха германци да проучват находище на кварц край камъка на Крали Марко в Еленския Балкан

Министър Теменужка Петкова оттегли разрешението, издадено на „Каолин” ЕАД

 

МИНИСТЪРЪТ НА ЕНЕРГЕТИКАТА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ОТТЕГЛИ ИЗДАДЕНОТО НА „КАОЛИН“ ЕАД – ГР. СЕНОВО, РАЗРЕШЕНИЕ N 519 ОТ 13 ЮНИ 2019 Г. ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ на неметални изкопаеми в местността Раюв камък в Еленския Балкан.

Разрешението е дадено след провеждане на неприсъствен търг съгласно Закона за подземните богатства, на който дружеството е класирано от тръжната комисия за спечелило процедурата. Тя пък е проведена, тъй като в този район още през седемдесетте години на миналия век има регистрирано находище на подобни изкопаеми. С протоколно решение на Министерския съвет от 8 май 2019 г. е одобрено издаването на разрешение за проучване на „Каолин” ЕАД.

Община Елена и Местният съвет по туризъм възразиха веднага с мотива и опасенията, че ще бъдат нанесени вреди на един от най-атрактивните райони от туристическа гледна точка. Евентуален добив на неметални полезни изкопаеми край Раюв камък, и то на немалка площ от 15 кв. км, би бил пагубен не само за туризма, но и за екологията в Еленския Балкан.

ПОСЛЕДВАХА И КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ НА ОБЩИНАТА И НА ХОРАТА. Със свое решение Общинският съвет изрази официалната си позиция срещу инициативата за проучване и я изпрати до четири министерства и до „Каолин“ ЕАД. Община Елена и Местният съвет по туризъм обжалваха във Върховния административен съд разрешението на министъра на енергетиката с мотивите, че проучването би нарушило уникалността на района и би се отразило негативно на основния поминък на населението. От своя страна „Каолин“ изпрати до Общината писмо, в което изрази уверения, че няма да предприема никакви действия, без да са обсъдени и съгласувани предварително с общинското ръководство. С молба до министъра на енергетиката кметът поиска тристранна среща за обсъждане на въпроса и тя се проведе на 11 септември миналата година. Представителите на Общината, Министерството и дружеството тогава постигнаха съгласие проблемът да се реши в интерес на района и хората, още повече че съществува законова възможност министърът да отмени разрешението със съгласието на титуляря, за който е издадено.

Запознати припомнят, че именно в Елена през социализма бе направен голям завод за стъкло, който използва същите суровини. Впоследствие обаче предприятието фалира и бе разпродадено, а находищата стоят непокътнати. Любопитен детайл е, че районът, богат на минерали, е като магнит за туристите и там се намират няколко огромни камъка, които въпреки внушителните си размери се крепят на други – по-малки, а местните легенди ги свързват с един от подвизите на Крали Марко. Според една от тях, бродейки по нашите земи, героят стигнал и до връх Острец в Еленския Балкан. На пътя му се изпречил огромният камък. Юначният българин с титанична сила се опитал да го отмести с крак, но камъкът бил добре закрепен. Тогава той го грабнал с ръце и запокитил през долове и ридове към днешното възвишение. С няколко огромни крачки исполинът се озовал на мястото, преди да падне камъкът. Подложил няколко по-малки, върху които стъпил големият. Наранил си обаче леко малкия пръст на ръката и потекла кръв, от която хората все още виждат следи върху камъка. Раюв камък пък се намира в края на платото и от него се открива просторна гледка към язовир „Йовковци“. На един от камъните тук е издълбан древният български символ – IYI.

Известно от народното творчество по цялото българско землище е прозвището на Слънцето като Райко или Раю/йо, откъдето вероятно идва и името на природния феномен.

НАША СПРАВКА ПОКАЗА, ЧЕ КОМПАНИЯТА ЗА ДОБИВ И ПРЕРАБОТКА НА ИНДУСТРИАЛНИ МИНЕРАЛИ „КАОЛИН“ Е СОБСТВЕНОСТ НА ГЕРМАНСКАТА QUARZWERKE, макар да се свързва с един от най-имотните и авторитетни българи – Иво Прокопиев. „Каолин“ е най-големият производител на индустриални минерали с общо осем фабрики в страната. Компанията има производство също в Сърбия и Украйна, а оборотът й за последната година е близо 200 млн. евро. Тя е и основен доставчик на керамичния завод в Севлиево.

Екип „Борба”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *