178 четения

Три филма са снимани във Велико Търново и околностите на града по произведения на Емилиян Станев

И това са „Търновската царица“, за чиято история ви разказахме миналия петък. Другите два филма са „Крадецът на праскови“ и „Иван Кондарев“.

През 2007 г., когато старата столица чества 100 г. от неговото рождение, във вестник „Борба“ излезе поредица за работния процес по тези три ленти. Тогава в специално интервю за в. „Борба“ своите спомени за участието си в „Търновската царица“ разказа и Камелия Тодорова.

Да си припомним заедно историята на снимките на трите филма. Ред е на една от най-красивите любовни истории в българското кино – „Крадецът на праскови“.

Следващия петък очаквайте разказ за снимките на филма „Иван Кондарев“.

 

 

Как Въло Радев получава правото да снима „Крадецът на праскови“

 

БЕШЕ МИ БЕЗПРЕДЕЛНО ЯСНО, ЧЕ ВСИЧКО В СЛУЧАЯ ЩЕ ЗАВИСИ ОТ ЛИТЕРАТУРНИЯ МАТЕРИАЛ, ВЪРХУ КОЙТО ЩЕ СЕ ОПРА. Започнах да прехвърлям: сценарии, разкази, повести, романи, мемоари. И така, в общия ред стигнах до Емилиян Станев. Бях чел „Крадецът на праскови” скоро след като повестта бе издадена. Бях я погълнал на един дъх, без много да се замислям над истинската й стойност. Когато я прегледах отново, ми стана ясно, че в нея лежи нещо значимо, „мое”. Отидох веднага при Георги Йовков (тогава директор на Студията за игрални филми, бел. на редакцията) и споделих намеренията си. Той се замисли: „Тук нещата са сложни…”.

Повестта вече била включвана в плановете на кинематографията. След успеха на филма „В тихата вечер” писателят сключил договор за екранизацията и на „Крадецът на праскови”. Опитвал разни варианти. Ръкъводството на Студията за игрални филми считало, че материалът още не е готов за производство. Емилиян Станев пък отрязал: „Аз повече нищо няма да пиша”. Накрая, по добросъвестност (има такава практика), договорът бил прекратен.

Йовков позвъни у Емилянови вкъщи: „Такъв и такъв оператор, заснел еди-какво си, иска да постави Вашата повест”.

Емилиян Станев ми насрочи среща на „Венелин” 31, в градското си жилище. Споделих с него онова, което вече си бях нафантазирал. Просто първи режисьорски хрумвания, но имаше водеща мисъл, която остана непроменена до завършването на филма. Той ме изслуша с проучващ поглед, а накрая рече: „Интересно разказваш, ама ми го донеси черно на бяло, да го прочета аз”.

ТАКА ЗАПОЧВА ЗА ВЪЛО РАДЕВ РАБОТАТА МУ НАД ФИЛМА „КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ”. ЗА НЕГО ТОВА Е РЕЖИСЬОРСКИ ДЕБЮТ. Въло Радев разказва всичко това в лекциите си пред студентите от НАТФИЗ. След това тези спомени са включени и в книгата му „Изгубени пространства”. Това е филмът, който Емилиян Станев харесва много, въпреки че не е имал вяра на киното. Не е харесвал обаче един от героите в лентата. „Емилиян не харесваше Невена Коканова, защото не е със сини очи и дълга, руса коса – каквато е неговата Елисавета”, разказва Въло Радев.

Пред студентите той казва още, че при първата си среща с Емилиян Станев поискал от него повестта, защото книгата вече трудно се намирала. Писателят поровил известно време в библиотеката си и открил една-единствена бройка от първото издание. Подарил я на Въло Радев, без да отвори дума, че си я иска обратно, дори му написал автограф. А в нея имало бележки на Емилиян Станев.

„Седнах – не спях, не се хранех – има такива мигове в живота на всеки човек. Съчиних на един дъх либре, около десетина страници. Емилиян Станев ги прочете: „Добре, интересно ги виждаш образите, започвай!”.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!