Въло Радев „отвлича” Невена Коканова, за да я снима в „Крадецът на праскови”
На Царевец, на Света гора и в Арбанаси били разположени кинаджиите
КОГАТО ЛИТЕРАТУРНИЯТ МАТЕРИАЛ БИЛ ОДОБРЕН, РЕЖИСЬОРЪТ ЗАПОЧНАЛ ДА ТЪРСИ АКТЬОРИ ЗА РОЛИТЕ. „Започвайки работа върху „Крадецът на праскови”, аз вече си бях набелязал някои имена. Първо – Наум Шопов. Второ – Невена Коканова. Още когато пишех сценария, си представях нея в ролята на Елисавета. Раде Маркович не бил първият избор на Въло Радев. По-скоро режисьорът си мислел за Душко Яничевич – около 30-годишен, с нарязано от шарка лице, с големи, учудени очи. Изключително излъчване като физика: висок, строен, подвижен. Реакцията в киностудията въобще не била възторжена. Всички казали на Въло Радев, че е по-добре да търси артисти от родната действителност. Но режисьорът заминал за Белград, за да се види с Душко Яничевич, с Бата Живойнович и Любиша Самарджич.
Въло Радев обаче претърпял пълно разочарование от Душко Яничевич. И другите двама се оказали неподходящи за ролята на Иво. Раде Маркович, който бил просто идея за режисьора, бил чак в Дубровник. След дълго издирване в градове и хотели двамата се чули по телефона и си уговорили среща за следващия ден. „Много по-късно, през 1974 г., когато снимахме филма „Осъдени души”, нашият колектив мина по маршрута, по който онази нощ предстоеше да пропътува Раде, за да се срещне с мен. Едва тогава, със задна дата, ми стана ясно какво значи да се изминат тези 500 км, през планини и долини. А аз му пожелах „лека нощ”.
„ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ЖИВОТА СИ ПОЕМАМ АНГАЖИМЕНТ, БЕЗ ДА СЪМ ПРОЧЕЛ СЦЕНАРИЯ. ОТ ЕДНА СТАНА МИ Е ЛЮБОПИТНО – ще снимам в България, от друга е хубаво, че вие сте дебютант. От дебютантите можеш да очакваш или нещо значимо – те се хвърлят на всеоръжие и това е интересно за актьора, или се провалят, което така и се случва в нашия занаят. Считайте, че съм дал съгласието, си, ще дойда при вас, щом се освободя.”
Раде Маркович пристигнал след две седмици в България. Приели го, но отсекли, че могат да платят само в български пари, и то по нашите тарифи. Сръбският актьор дълго мълчал, но накрая отсякъл: „Добре, не е толкова важно”, пише в спомените си Въло Радев.
С НЕВЕНА КОКАНОВА СЪЩО НЕ БИЛО ЛЕСНО. В студията поискали режисьорът да направи пробни снимки и на други актриси, дори му подсказвали правилните имена. И той започнал с пробите, но този път снимал с Раде Маркович. Снимал всички, които в киностудията поискали, снимал и Невена Коканова. Бил убеден, че тя е най-добрата, но съветът утвърдил Виолета Минкова. Тя била в разцвета си тогава, играела в театъра и съвсем епизодични роли в киното. Въло Радев отстъпил за първи и единствен път в кариерата си на режисьор.„Коканова бе постъпила отскоро в Сатиричния театър и беше в много добри отношения с директора Боян Дановски. Сигурна, че ще играе, тя се беше освободила от представления, а за репетициите й бяха сложили дубльорка. Само чакаше кога ще започнем. От съвместната ни работа в „Тютюн” бяхме останали с хубави чувства един към друг – то е особено, взаимно проникване – съучастие в еднакво скъпо и за двамата дело.
Как сега да й кажа истината? Извиках я в Киноцентъра. Заедно гледахме пробите. „Венче – започнах аз, – всички ми доказват, че в тебе има нещо момичешко, че няма да се вържеш с този пленник, а още повече с Мишо Михайлов. Аз не съм в състояние нищо да направя, филмът трябва да се снима, закъсняваме.” Коканова ме слушаше с наведена глава. Отначало се обаждаше с по някоя дума, след това млъкна. А аз говорех и говорех, опитвайки се да й докажа, че взимането на друга актриса не е предателство от моя страна. Без да отрони повече дума, Невена излезе от залата и се затича по коридора. Гледах я как се отдалечава и така, разстроен, заминах за Търново.”
СНИМКИТЕ ТРЪГНАЛИ И ЕКИП НА ВЕСТНИК „БОРБА” БИЛ НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА ОЩЕ В НАЧАЛОТО. „Сега до Висшия педагогически институт „Братя Кирил и Методий”, откъдето се вижда целият град, се правят снимки на новия филм. Неголяма площ – „Градината на полковника”, е обградена с бодлива тел. Тук са се настанили операторът, режисьорът, артистите, техническите работници. Може би това, че са толкова наблизо, ги кара да вършат работата си спокойно, без много шум.
– Домашна обстановка, нали? Дано да е за хубаво! – смее се другарят Въло Радев.
Лъчите на морното есенно слънце посипваха с блясъци накичените по дърветата едри, сочни праскови. Погледнати отдалече – и дърветата, и плодът по тях – всичко е така естествено. Нищо не издаваше, че дърветата са тук от няколко дни, че много от прасковите майсторски са направени от картон, други естествени, фино забодени на клоните.
Репортажът е правен в първите снимачни дни, затова и във вестника, когато са изброени актьорите, в ролята на Лиза е записана Виолета Минкова.
НО СЛЕД ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО ДНИ, КОГАТО ВЪЛО РАДЕВ И ОПЕРАТОРЪТ ТОДОР СТОЯНОВ ГЛЕДАЛИ ЗАСНЕТИЯ МАТЕРИАЛ, НЕ БИЛИ ОЧАРОВАНИ. Виолета не носела физическото и емоционално излъчване и Елисавета не се получавала така, както Въло Радев си я представял. И той решил – спира снимките и сменя актрисата. Отишъл в София, събрал съвета и им пуснал материала. Всички харесали Раде, за актрисата казали, че е скована. Въло Радев отсякъл, че сменя актрисата.
„За нищо на света не бих се съгласила да започвам отново, ако не разбирах, че Лиза е моя героиня, усещам го с цялото си същество. Аз съм я изстрадала тази роля, искам да я направя. Ще дойда да се снимам, но ти трябва да уредиш освобождаването ми от театъра, лично аз не вярвам това да стане лесно”, казала тогава Невена Коканова и била права. Разни важни хора се изредили пред кабинета на Боян Дановски да молят той за втори път да я освободи от театъра. Но и той бил обиден от пренебрежението към нея в началото и казал – не. За да я има за снимките си, Въло Радев стигнал чак до зам.-министъра на културата, но и той се провалил.
ТОГАВА ВЪЛО РАДЕВ ПРЕДЛОЖИЛ НА НЕВЕНА КОКАНОВА ДА ИЗБЯГАТ ЗА ТЪРНОВО И ТЯ ПРИЕЛА. Обадила се само на Методи Андонов, с когото репетирала тогава, за да не вдигне тревога, че я няма. На снимачната площадка пък Раде Маркович показал яда си, че трябва да започват всичко отначало заради Невена Коканова. Първата сцена, която снимали заедно, била тази със залавянето на войника с откраднатите праскови. И понеже режисьорът искал да снима в естествена среда, а не в декори, а есента напредвала, се наложило да закрепват клонки от по-млади дръвчета върху другите дървета. „Връзвахме и праскови, пробивахме ги с тънка тел и ги закачвахме по дърветата, бяхме заредили в хладилните камери на Горна Оряховица десетки касети с плодове.”
Снимките тръгнали, отношенията между Раде Маркович и Невена Коканова се стоплили и тъкмо тогава директорът на театъра разконспирирал актрисата си. Не я освободил от работа до края на снимките, а напротив – натоварвал програмата й с представления. Затова снимките в Търново приключвали до обяд, тя тръгвала за София, а вечерта в 11 поемала по обратния път. По разбитите шосета тогава разстоянието София – Велико Търново се взимало за 5 часа. От умората тя спяла права, седнала, на стълбите в къщата в Арбанаси, където снимали, докато я приготвяли за снимка. Но спяла така и защото в свободните си нощи осъмвали с екипа или само с Раде Маркович в новооткрития бар на хотел „Янтра”, който тогава бил Клуб на кинаджиите.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
