По десет старинни къщи губи всяка година Велико Търново

Добросъвестни собственици и облекчения от общината и държавата могат да са ключът към спасението на старата част

ПО 10 ОТ СТАРИТЕ КЪЩИ, КОИТО ПРАВЯТ ХАРАКТЕРНИЯ ОБЛИК НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ГУБИ ВСЯКА ГОДИНА СТАРАТА СТОЛИЦА заради липсата на законодателство, което да облекчава режима по реставрацията и опазването им. Това каза миналата вечер главният експерт в дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ в Търновската община арх. Донка Колева, която вече 40 години живее с проблемите на Стария град. Ако тенденцията се запази, след 50 години архитектурния резерват няма да го има, показва статистиката. „Добрата новина е, че младите хора, които сега купуват къщи в района, започнаха да ценят богатството, което имат. През последните няколко години младите собственици искат да си направят комфортни жилища в тези сгради и не искат да ги разрушават, нито пък да ги препродават. Тези млади хора идват при мен, интересуват се, питат и когато успея да споделя с тях интересни факти за имота, който са си купили, очите им светват, започват да се чувстват творци на историята на Велико Търново“, коментира арх. Колева.

680 СА СТАРИТЕ КЪЩИ В ТЪРНОВО. ВПИСАНИ В РЕГИСТЪРА СА И ВСИЧКИ ЦЪРКВИ, НЯКОЛКО МОСТА И НЯКОЛКО ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ. Собствеността е различна, някои от къщите са отписани по Закона за културното наследство, но дори и да не са в ансамбъл, къщите остават ценност и история на града. „За съжаление, няма програма, която да стимулира собствениците, освен в Закона за културното наследство. Няма и програми на общинско или държавно ниво, които са насочени към физическите лица. Надеждата ми сега е в новия план за Стария град, който вече повече от седем години разработваме. Очаквам скоро да бъде утвърден и тогава ситуацията да се промени“, казва още арх. Колева.

„Съгласувателните, проектантските, изследователските, регистрационните и още куп други процедури са толкова дълги, че могат да откажат човек да се занимава с паметник на културата. Този безкраен режим е тежест в съвременния изключително динамичен и обгърнат с хиляди норми за печалба свят. Това на практика лишава хората от възможността да бъдат инициативни и тяхната инициатива да бъде реализирана достатъчно навреме“, обяснява и арх. Йордан Нурков, шеф на търновските архитекти, и признава, че заради всичко това и заради неработещото законодателство рискът сградите да паднат остава много сериозен.

„Съгласен съм, защото виждам, че в Стария град има доста срутени места. За щастие, ние имаме документация и можем да поправим тези щети. Но истината е, че Велико Търново в старата си част като цяло е запазил характера си. Сега обаче ще разширя малко темата, защото тепърва ще идват големи строителни картели. Важно е да се запази не само Старият град, а цялата пейзажна атмосфера на града, в това число и зелените хълмове, да няма високи сгради и нелогични решения за географския терен тук. Слава богу, че се справихме с тази идея в новия център да се появят няколко кули. Ние като гилдия се противопоставихме на това, въпреки че се харесваше на общината, и спечелихме“, включва се в разговора и председателят на Съюза на архитектите в България проф. д-р арх. Тодор Булев, който миналата вечер беше във Велико Търново, за да презентира новия брой на сп. „Архитектура“, този път посветен изцяло на старата столица.

Арх. Булев уточнява и това, че за разлика от много други градове, Велико Търново все още остава разпознаваем, специфичен и неповторим. „Градът е запазил историческата си автентичност и така Велико Търново остава велик пример в нашата архитектура и градоустройство. Защото сме свидетели на странни архитектурни решения, натискът е силен, трудно се справяме с инвеститорите. Всъщност това не е само въпрос на закони, а е и естетически проблем. Когато става дума за естетика, нещата имат само пожелателен характер. А когато е така и няма императив, архитектът трудно може да се противопостави на предприемача“, признава проф. Булев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА