Емилиян Станев е гледал търновската премиера на „Иван Кондарев” в кино „Искра”

Първите си оценки за филма писателят споделя във в. „Борба”

 

„Иван Кондарев“ е третият филм по произведение на Емилиян Станев, сниман в региона на Велико Търново. За снимките на „Търновската царица“ и „Крадецът на праскови“, за които вече ви разказахме, режисьорите са избирали улици, квартали и забележителности във Велико Търново. Сагата за Иван Кондарев е снимана в Елена и Златарица. Режисьор на филма е Николай Корабов, а оператор – Емил Вагенщайн. Премиерата на филма е през 1974 г. и Емилиян Станев гледа първата прожекция заедно с търновци.

„В ГРАД ЕЛЕНА ЗАПОЧНАХА ПОДГОТВИТЕЛНИТЕ РАБОТИ ПО ЗАСНЕМАНЕТО НА ФИЛМА „ИВАН КОНДАРЕВ” ПО ЕДНОИМЕННИЯ РОМАН НА ИМЕНИТИЯ ПИСАТЕЛ ЕМИЛИЯН СТАНЕВ. Значителна част от снимките ще бъдат направени в малкия подбалкански град, с който са свързани голяма част от събитията в романа и съдбата на неговите герои.

Подготвителната бригада от строителни работници вече работи в къщата на Джупуните и подготвя снимачната площадка. За снимки се подготвя и къщата на другата героиня на романа – Христина.

Режисьор на филма ще бъде Николай Корабов, а оператор – Емил Вагенщайн. Работата по заснемането на филма ще започне към 12 септември.”

Това е първото съобщение във в. „Борба” за втория филм по произведение на Емилиян Станев, който е сниман във Великотърновска област. То излиза на 26 август 1972 г. След това вестникът публикува репортажи и снимки от снимачните площадки, както и интервю с Емилиян Станев, в което той споделя какво харесва и какво не във филма.

СНИМКИТЕ ЗАПОЧВАТ В КРАЯ НА СЕПТЕМВРИ. „Първите кадри се снимат в Джупуновата къща. През една от почивките режисьорът Никола Корабов бе любезен да сподели: „Безкрайно съм доволен от отзивчивостта на еленчани, от помощта, която ни се оказа от БКП и ГНС. Във вашия тих балкански град ще снимаме филма два месеца през есента и два месеца през пролетта.”

В големия двор на Джупуновата къща е приседнал в очакване на снимки популярният актьор Стефан Данаилов в ролята на Костадин Джупунов. С готовност той споделя: „След многосерийния филм „На всеки километър” за моя изненада ми бе предложено да участвам във филма „Иван Кондарев”. Ролята ми в този филм е много по-различна от досегашните. Костадин Джупунов е един изключително сложен образ и едно голямо постижение за своя автор. Дано съумея да го поднеса такъв и на зрителите. В Елена идвам за първи път и мога да кажа, че е един от малкото градове, запазил българското, с много красиво географско разположение и исторически ценности.” Това е част от следващия репортаж във в. „Борба”, отпечатан на 14 октомври 1972 г.

 

ЕЛЕНА И ЗЛАТАРИЦА СТАВАТ СНИМАЧНИ ПЛОЩАДКИ НА ФИЛМА

 

В ЕЛЕНА И ЗЛАТАРИЦА СА ПРАВЕНИ ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ СНИМКИТЕ НА ФИЛМА. Премиерата му излиза през 1974 г. „Емилиян Станев по принцип беше много критичен към филмите и се отнасяше към тях с недоверие. Харесваше без забележки само „Крадецът на праскови”, може би защото този филм беше направен точно по повестта му”, споделя покойният вече поет и журналист във в. „Борба“ Христо Медникаров, един от хората, останали близко до Емилиян Станев. Претенциите на писателя са били най-вече към образа на Кондарев – ролята на Антон Горчев. Стефан Данаилов изпълнява ролята на Джупунов. Във филма участва и Катя Паскалева.

За този роман Емилиян Станев неведнъж е казвал, че това е „еленски спомен“, и по този повод писателят неведнъж е казвал: „Аз си спомних тогава за тия комунисти и анархисти, които познавах и бях виждал в Търново, ония, които бях виждал в Елена, за един мой учител Грънчаров, загинал през събитията. Спомних си за моя живот в града, за хората, които познавам, обществените сили, различните обществени слоеве, смесих го с Нова Загора и малко с Търново и направих град К.”

 

ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ОБРАЗИТЕ В „ИВАН КОНДАРЕВ“ СА ЕЛЕНЧАНИ

 

ЕМИЛИЯН СТАНЕВ ПРИЗНАВА, ЧЕ ЗА ПРОТОТИП НА ИВАН КОНДАРЕВ Е ПОЛЗВАЛ АНАРХИСТА ПЕТЪР МАЗНЕВ ОТ ДЕБЕЛЕЦ. В анкетите, които Иван Сарандев издава, писателят му разказва, че е описвал своя учител Йордан Грънчаров, а еленчани казват, че у Иван Кондарев има черти и от учителя Иван Кършев. Така че в образа на тесняка има три реално съществували личности. Христо Медникаров прави проучвания върху тези образи и събира в книга това, което е открил – „По следите на Емилиян-Станевите герои”. А докато прави проучването си, той е успял да се запознае задочно и с тримата.

„Разбрах, че Йордан Грънчаров е бил учител в Елена през 1915 г. След като избухва Първата световна война, е заминал за фронта, като предварително минал през школата за запасни офицери. В 1917 г. той е бил в състава на 27-и пехотен Чепински полк. Назначили са го за командир на картечна рота, след това е повишен от офицерски кандидат в чин поручик. След войната отново е бил учител в Елена, но след 9 юни 1923 г. е уволнен заради комунистическите си идеи, които го и погубват. В паметта на хората той обаче е останал „най-доблестният човек в града”, разказва преди години Христо Медникаров. И с точност описва общите черти между Кондарев и Грънчаров – те произхождат от бедни градски семейства, участват в Първата световна война, водят си дневници, пишат писма от фронта, учители са, участвали са в Септемврийското въстание и загиват в него.

Петър Мазнев също е участвал в Първата световна война. Бил се е при Дойранското езеро, където боевете са били жестоки. Завръща се от фронта през 1918 г. с оформени анархистки убеждения и става инициатор за учредяване на анархистка група в Дебелец. Умира от туберкулоза.

Еленският учител Иван Кършев и Емилиян Станев добре са се познавали. Иван Кършев е роден в Елена, но е учил в Търновската гимназия заедно с Константин Кисимов. През 1923 година го арестуват и измъчват, бит е до смърт в шлеповете на Дунава. Няколко години след това си е възстановил учителските права и се е върнал в Елена.

Голяма част от епизодичните образи в „Иван Кондарев” също са еленчани – д-р Христо Момчилов, който е станал прототип на д-р Янакиев, Никола Георгиев, влязъл в романа като бившия учител на Иван Кондарев – Георгиев. Никола Агънски е прототип на Корфонозов. Той е роден в Дебелец, учил е във Военното училище, после в Берлинския университет. Сега това вече няма значение, но навремето е било изключително важен фактът, защото неговото име е стояло редом до тези на Георги Димитров и Васил Коларов.

В своята книга за прототипите на Емилиян Станев Христо Медникаров е посветил специално място и на Димитър Мирянов от Разпоповци. В романа той е Тодор Мирянов. „Аз помня този селянин, а и моят баща имаше една собственоръчно написана от Димитър Мирянов автобиография”, обяснява сантиментите си към този герой г-н Медникаров.

 

КОГАТО ФИЛМЪТ Е ГОТОВ

 

ЕДНА ОТ ПРОЖЕКЦИИТЕ НА ФИЛМА „ИВАН КОНДАРЕВ” ЕМИЛИЯН СТАНЕВ Е ГЛЕДАЛ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗАЕДНО С ИЛИЯ И МАРИЯ МАНЕВИ. Неговите верни приятели са разказали това свое преживяване в книгата си „Аз съм тук”. Гледали са филма в кино „Искра”. Това се е случило ден след като писателят за пореден път се е отбил в редакцията на в. „Борба” и е дал поредното си интервю. То е отпечатано под заглавието „Един час с Емилиян Станев” и следния анонс:

„На 3 ноември гост на редакцията бе големият наш писател Емилиян Станев. Както винаги, почетният гражданин на старата столица бе любезен да отговори на въпросите, поставени му от редакционните работници”.

Всъщност почти всички въпроси са за филма „Иван Кондарев”, един само касае открития наскоро Калоянов пръстен. Ето и тази част от разговора, която е свързана с филма.

– Вероятно вече сте гледали филма „Иван Кондарев” и не може да нямате отношение към него?

– Разбира се. Сценарият на филма е направен по моя роман. Обаче, да се представи цялото съдържание на романа с всичките конфликти и действащи лица, това значи да се направи в най-добрия случай телевизионен филм с много серии. Струва ми се, че в желанието си да поберат филмовия материал в определените часове за двете серии романът е доста „пооскубан”. Боя се, че много от епизодите и конфликтите ще останат малко неизяснени за зрителя. Казано фигуративно, щом орехът е висок, и прътът трябва да е дълъг. Щом сценарият се прие такъв, какъвто го представиха, филмът трябваше да стане в три серии.

Но въпреки всичко смятам, че това е едно постижение както за Николай Корабов, така и за нашата кинематография. Радвам се, като чувам, че на XII фестивал на българския филм във Варна „Иван Кондарев” е получил голямата награда „Златната роза”, че е бил харесан и в Москва. Чакам с нетърпение да чуя как ще го посрещне широката публика. Защото истинската мярка за значителността на едно произведение е оценката на читателя и зрителя.

– Как оценявате образа на Христина в изпълнение на актрисата Катя Паскалева. Тя ли е изградила най-сполучливия образ във филма?

– Да, тя наистина е постигнала един образ, който е задоволителен. Доста сполучлив е и образът на Костадин Джупунов, пресъздаден от Стефан Данаилов. Това е един от най-сложните образи. Добър е и образът на Колю Рачиков и този на Христакиев. Въпреки и епизодичен, много добре е изграден и образът на Манол Джупунов. Не мога обаче да приема поручик Балчев. Така, както аз съм го нарисувал в романа, това е един фанатизиран, озлобен и надменен фашистки офицер. Във филма той не е получил такова покритие.

– А какво ще кажете за Антон Горчев, който изпълнява главната роля във филма „Иван Кондарев”?

– Аз малко по другояче си представям Кондарев. Неговият първообраз е анархистът Мазнев от Дебелец – една много силна личност. Имал съм предвид дори негов портрет. Снимката го представяше прав, с цигара в ръка и другата в джоба, на главата с шапка с подгънати краища. Наш, селски интелигент, с голяма вътрешна сила. Кондарев е представител на оная народна интелигенция, която се върна от фронта и напълни клубовете на партията. Войната, гладът и куршумите бяха направили тези хора болшевики. Така както стана с Руската социалдемократическа партия. Болшевизацията се извърши на фронта. Все пак, така както е показан във филма, Кондарев ме задоволява. Приемлив е.

Искам да кажа още, че Николай Корабов е вложил много усилия и разбиране и е успял да създаде атмосферата от онова време – 20-те години.

Като изказвам тия мисли, трябва да кажа, че те са породени от гледането на филма преди окончателното му завършване. Сега ще го гледам отново, вече като завършен, и може би ще добия по-пълни впечатления за по-вярна оценка.”

СЛЕД КАТО Е ВИДЯЛ ФИЛМА, ЕМИЛИЯН СТАНЕВ НЕ Е ПОЖЕЛАЛ ДА ПРОМЕНИ НИТО ДУМА В ДАДЕНОТО ВЕЧЕ ИНТЕРВЮ. Рецензиите, които по-късно са започнали да излизат, почти напълно са се покривали с оценката, която писателят е дал на филма.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.