Във Велико Търново е единственият музей на писателя Емилиян Станев
Открит е през 1987 г. по проект на Въло Радев и е първият с аудио-визуална технология
ЛИЧНИ ВЕЩИ НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ, МНОГО СНИМКИ И АБСОЛЮТНО ЦЯЛАТА БИБЛИОТЕКА НА ПИСАТЕЛЯ се пазят днес в къщата музей „Емилиян Станев”. Тя се намира на Самоводската чаршия, на мястото, където е била родната му къща, и все още остава единственият музей на този автор в България. Музеят притежава и авторските права върху разказите, повестите и романите на търновския класик.
Въло Радев е автор на проекта за експозицията. Шест години е продължила работата по изграждането на първия аудио-визуален музей в страната ни. Търновският дом на писателя е разположен в две сгради една срещу друга. Архитектурният проект на къщата музей е на арх. Христо Коев от град Елена. Другата сграда е фонд към музея. В нея се съхраняват архивът на Емилиян Станев, библиотеката му, лични вещи, има салон за срещи и административна част. Къщата музей е построена на родното място на писателя, където той е живял от раждането си през 1907 г. до 1922 г., когато семейството му се преселва в Елена. Нищо от автентичния й вид не е било съхранено. Днес само на първия етаж е запазено архитектурното разпределение, за да бъде отделена рождената стая на големия майстор на словото.
РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ Е ПЪРВОТО НЕЩО, КОЕТО ПОСЕТИТЕЛИТЕ ВИЖДАТ В МУЗЕЯ. Откроява се и мястото на Никола – Емилиян сред Хълбювския род, от който произлиза.
ОЧИЛАТА, ЛИЧНИЯТ БЕЛЕЖНИК СЪС ЗАПИСКИ В НЕГО ЗА „ЛЕГЕНДА ЗА СИБИН, ПРЕСЛАВСКИЯТ КНЯЗ” са част от най-скъпите за поколенията и времето вещи, които пази музеят. Посетителите могат да видят и пишещата машина, на която е работил Емилиян Станев, а преди него и Светослав Минков. В нея е останал и последният лист от дневника на твореца. В къщата все още е часовникът на писателя, спрял в 9:30 – часа, в който на 15 март 1979 г. ни е напуснал авторът на „Търновската царица”, „Крадецът на праскови”, „Иван Кондарев”…
Има диапозитиви от кориците на неговите книги, както и много филми – всички игрални ленти, които са правени по негови произведения, и документалните филми за него. В музея е съхранен и цвят на петуния, гравиран в кристал, защото тя е била любимото цвете на Емилиян Станев. „Крадецът на праскови” е филмът, който уредникът на музея Радка Пенчева най-често прожектира. Децата го искат, защото произведението се изучава в училище и им е по-лесно да го видят на кино, отколкото да го четат. Учебната програма на българското школо е една от причините и това да е най-преиздаваната книга на писателя.
ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ КЪЩАТА МУЗЕЙ СЕ ОКАЗВА ИСТИНСКО БОГАТСТВО. Тук те могат да прочетат неговите архиви и дневници, както и да видят книгите, които е притежавал. Повече от 3000 заглавия са съхранени в личната му библиотека. В момента върху творчеството на търновеца работят проф. Румяна Йовева, проф. Иван Сарандев, проф. Чавдар Добрев. Много дипломанти от чужбина търсят помощта им. И най-често българисти от Полша пишат върху Емилиян Станев.
Самата Радка Пенчева също изследва творчеството на търновския писател. Заровила се е в „Иван Кондарев”, която, според нея, е най-интересната му книга, защото това е вероятно един от най-успешните политически романи в българската литература. Книгата разказва за септември 1923 г., събитие, което разделя България на две завинаги. Но Емилиян Станев не пропуска и Деветоюнското въстание. А за него той пише, без да го назовава директно, че не е било бунт на комунистите, а дело на анархистите от нашия район. Всъщност писателят извършва един сериозен труд на историк. В романа си писателят описва и левия, и десния вариант на политическата идеология, които, стигнали до крайности, стигат и до извращения. Затова и двамата герои – теснякът Иван Кондарев и Христакиев, всъщност са еднакви. Две лица на един и същи човек. Но дори и романа да го разглеждаме само откъм семейно-битовата му част, той пак е чудесна книга за описаните фамилии.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА