207 четения

Гладиаторска сцена на 20 века откриха в Никополис ад Иструм

Д-р Иван Църов: „При нас са се правили битки и с диви животни на арена от дърво”

 

РЕЛЕФ НА ГЛАДИАТОРИ В БИТКА НАМЕРИ ПРИ РАЗКОПКИ В НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ АРХЕОЛОГЪТ Д-Р ИВАН ЦЪРОВ. Сцената е украсителен фриз на мерителна маса, а находката от това лято е вторият фрагмент от съоръжението, на което д-р Църов попадна преди две години.

Находката е изключително рядка, в България има не повече от десетина подобни изображения и още толкова са надписите, свързани с гладиаторските битки, уточнява Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново. През този сезон той проучва пространство под ходовото ниво на перистилния комплекс заедно с колегите си Калин Чакъров и Михаела Томанова.

Сегашният фрагмент е лявата част на тази мерителна маса. Двете сцени са съединени засега само във виртуалното пространство като фотоколаж, но предстои реставраторът Руен Хаджиниколов да възстанови цялата маса. „Двете части на сцената представляват на практика един ден, в който са били организирани гладиаторски игри. Сцената е динамична и показва битката между класически гладиатор и ретиарий – два от поне 15-те различни категории гладиатори, които са съществували в онези години. Различавали са се по оръжията, които са използвали в битките. Класическият гладиатор е излизал на арената с къс меч, ретиарият – с тризъбец и меч. Филмът „Гладиатор“ онагледява чудесно гладиаторските игри и всички, които са го гледали, могат да си представят сцената, която излезе в Никополис ад Иструм“, казва Иван Църов. И признава, че нашата представа за гладиаторските битки, създадена ни от Холивуд, изобщо не се покрива с реалността.

„ЕДИН ТАКЪВ ДЕН НА ГЛАДИАТОРСКИ БИТКИ Е ЗАПОЧВАЛ ПО ИЗГРЕВ С ПРЕДСТАВЛЕНИЕ НА ЛОВНИ СЦЕНИ. След това на сцената в амфитеатъра са излизали леките категории гладиатори и в късния следобед се е случвало истинското зрелище. Гладиаторите са били добре тренирани и скъпоплатени спортисти, взаимно са се пазили и по-скоро са играели битка, отколкото наистина да се бият. Случвало се е да има ранени и убити, но това са били изключения“, разказва д-р Църов.

Релефът е датиран към IIIII век и дава представа за живота, който са водили някога в Никополис ад Иструм. Въпреки че градът е бил в една от елинистичните провинции, а гладиаторите са типично римско зрелище, очевидно, че и тук са били устройвани такива забавления. Доказателство за наличието на гладиаторски битки тук са и още няколко паметника от Никополис ад Иструм. Известни са още един съд с гладиаторска сцена и една покана от II век, в която главният жрец на града кани жителите да участват в двудневно представление на гладиаторски битки.

„Известно ни е, че един гражданин на Никополис ад Иструм с италийски произход е организирал десетдневни гладиаторски борби, в които са участвали 10 двойки гладиатори и 100 диви животни, които са убити на арената. Тук възниква въпросът къде е бил амфитеатърът на Никополис ад Иструм, защото от това, което знаем за града до момента, няма данни, че е съществувало такова голямо съоръжение. А тези съоръжения са елипсовидни, с амфитеатрално разположени седалки и с арена, посипана с пясък. Вероятно съоръжението е било от дърво и през следващите векове следите от него са изчезнали напълно“, уточнява д-р Църов.

И допълва, че този род мерителни маси обичайно са били разположени на градския площад. На плота им е имало мензура – отвор с обем, посредством който властите са контролирали и търговците на зърно, а и всички останали търговци. В края на IV век след времето на Юлиан Отстъпник, последния император, опитал да възстанови езическите религии наред с християнството, голяма част от езическите паметници са били умишлено разрушени.

„И това разрушаване е било доста варварско и грубо. Паметниците са били буквално направени на парчета, които са се пръснали, и ние така открихме двата фрагмента на осем метра разстояние един от друг. Обаче покрай сегашния фрагмент намерих и крак, който е вероятно е кракът на масата. Каменният блок е оформен като животински бут. Липсва, за съжаление, лапата, която обичайно е лъвска лапа с нокти.

РЯДКО СРЕЩАНА МОНЕТА МЕДАЛЬОН И ДВЕ ЦЕЛИ ЛАМПИ СА ДРУГИТЕ ИНТЕРЕСНИ НАХОДКИ НА ИВАН ЦЪРОВ ОТ ТОВА ЛЯТО. Монетата е около 16 грама, бронзова, с много висок номинал и никога не е влизала в обращение. „Този вид монети наподобяват днешните наградни плакети. И някога са били раздавани на заслужили граждани. За последните години имаме още една такава монета медальон, което си е много добра находка“, признава Иван Църов.

Още около 80 монети са излезли това лято на обекта. Преобладаващата част са от IV век, има пет – шест от III или II в., но предстои Михаела Томанова да започне да работи над всички монети.

Пет седмици са продължили разкопките това лято и са били финансирани с 21 000 лв. от Министерството на културата. За това време екипът на Иван Църов е успял да проучи около 300 кв. м площ. „Постигнахме основната цел – изясняване на архитектурата на югозападния ъгъл на форумния комплекс на Никополис ад Иструм. Но за съжаление, не изяснихме абсолютните датировки, което налага да се копае поне още един сезон. И се надявам догодина вече да съм изяснил целия площаден комплекс, който заема четири квартала.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!