286 четения

За Катя Буланова реставрацията е начин на живот и възможност да спасиш бъдещето

НА 75 ГОДИНИ, КАТЯ БУЛАНОВА ОСТАВА ЕДИН ОТ НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ И ТЪРСЕНИ РЕСТАВРАТОРИ В БЪЛГАРИЯ. Тя продължава да се труди ежедневно, консултира, съветва и се грижи миналото да запази своето величие и очарование. „Знаеш ли колко унизителни реставрации съм виждала. Представяш ли си уникален бабтистериум, реставриран със съвременна синя мозайка за баня! Лошата реставрация може да унищожи паметника и няма връщане назад“, разказва тя. Работното й място в момента е маса в двора на манастира „Света Богородица“ в Арбанаси. Там пред очите на гостите човърка милиметър по милиметър икона на няколко века и се опитва да върне оригиналния й облик.

Буланова е била в екипа на археолозите в Балчик, когато намерили в буца пръст главата на император Адриан. Оставила е душата си в Плиска, в Арбанашкия манастир „Св. Богородица“, в търновската църква „Св. Константин и Елена“ и признава, че именно това е обектът, който е най-близо до сърцето й. През 2005 г. се пенсионирала, но не спряла да работи.

„Не е въпросът да оставам анонимна. Аз също описвам какво съм направила и един вид оставям отпечатък, надпис за следващите поколения. Но когато ми кажат, че реставрацията ми не си личи, значи съм проявила уважение към поколенията преди мен и към тези след мен“, казва още Катя, за която реставрацията е и начин на живот, и възможност да спасиш бъдещето.

СИНЪТ Й ПЕТЪР СЪЩО НЕ Е ПОЕЛ ПО НЕЙНИЯ ПЪТ, ТАКА ЧЕ ТЯ СЕ НАДЯВА НЯКОЙ ДЕН ЗАНАЯТЪТ ДА СТАНЕ ЖИВОТЪТ НА ВНУЦИТЕ Й. „Аз цял живот наблюдавах майка ми, която беше художничка. Живеехме добре благодарение на нея, защото рисуваше и взимаше за труда си яйца, кокошка, сирене, каквото й дадяха хората. Баща ми не искаше да ставам художничка, затова с него водихме битки за всяка четка и за всяко рисувателно блокче“, спомня си Катя. И разказва, че майка й, германка по произход, се омъжила за българин. Катя е родена в Лайпциг и баща й Петър, носител на Хумболтова стипендия, много искал цялото семейство да остане да живее в Германия, за да може той да си завърши докторантурата за икономиката на България. Обаче руснаците го върнали в България, за да строи социализма.

И докато родителят й строял социализма, Катя взела, че се влюбила в химията. „Ученик на Асен Златаров ми беше учител по химия и този обаятелен човек успя да направи химици голяма част от випуска ни. „Когато завърших и се върнах в Търново, ме назначиха за техник, защото нямаше място за технолог, в „Реставрация” АД”, разказва Катя Буланова.

Тръгнала да обикаля цяла България с реставраторите и по едно време сама станала реставратор седма степен, което е най-ниското стъпало в тази професия. Такова било и заплащането и Катя дълго време взимала заплата, по-малка от тази на зидарите например. Започнала да се самообразова. Четяла книгите, които леля й пращала от Германия, и крадяла от старите реставратори, които ревностно криели знанията си. Докато не попаднала в екипа на Лозинка Койнова.

„Игнорираха ме, все ми повтаряха, че нищо не зная, че си въобразявам, че мога да бъда реставратор, че съм си повярвала прекалено, обаче палачинката се обърна. Институтът за паметници на културата се разпадна на разни дирекции и за малко, по времето на Ема Москова, просъществува Център за реставрация и консервация на художествени ценности. Хората се разпиляха и останах аз да търся обекти за реставраторите. Това беше повратната точка за мен“, въздиша Катя и дълго изброява обекти, на които е била реставратор през тези години, в които институтът съществувал.

Арбанашкият манастир „Света Богородица“ е един от обектите, които тя никога няма да забрави. Посланичката на Великобритания видяла манастира, влюбила се в мястото и дала пари за реставрацията му. „Остави тогава 700 000 лв., нямаш си и представа колко пари бяха тогава! Но както често се случва, в най-хубавите моменти стават обратите. Нулите паднаха и парите останаха 700 лв. Стигнаха точно за един месец работа“, спомня си тя. Японска фирма пък предложила идея да финансира реставрацията на „Св. Никола“ в Арбанаси, за да може после със стенописите да си направи лого.

После Катя се впуснала да спасява живописната украса на църквата „Свети Георги“, която е строена през 16 век. Тя работила заедно с още петима експерти, за да възстанови стенописите на храма, и това остава най-сложният обект, в който тя е реставрирала. „Каква тъжна история има този храм! С 50-годишна давност при това. През 1971 г. Министерството на културата възлага на италианеца Серджо Пигацини да обнови уникалните фрески и да научи българите на занаята. Дали му 250 000 долара и той се развихрил. Одрал фреските от стените така, че за голяма част дълго време се смяташе, че са необратимо увредени. Слава богу, ние успяхме да се справим с голяма част от поразиите на този гений“, разказва Катя. И признава, че заради реставрацията е трябвало да преглътне твърде много лични болки, но пък благодарение на реставрацията е видяла чудеса. Като например разкритията в Плиска, за които науката още смята, че са с ранга на гробницата на Тутанкамон. „Гледах как отварят един гроб и видях погребания в него. Тялото, представи си го триизмерно, се спихна за секунди пред очите ни, въпреки дългата предварителна подготовка и внимателното отваряне на саркофага. И тялото, и дрехите просто изчезнаха“, разказва Катя и признава, че за нищо на света не заменя професията си и ако може да започне отначало живота си, пак така би го изживяла. Защо не и в Арбанаси, където дядо й е бил кмет и където купил къща за баба й, която искала да идва тук всяко лято на курорт. Курортът обаче излизал твърде скъпо и затова съпругът й решил, че семейният бюджет ще пострада по-малко, ако просто купи къща в това прочуто българско село.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!