447 четения

„Житената питка” обикаля за девети път стражишките ниви

Деветото издание на фестивала „Житената питка“ се провежда до 30 октомври на територията на цялата община Стражица. Стартът на форума, който носи името на една от най-прекрасните творби на родения в Стражица писател Ангел Каралийчев, започна в Международния ден на хляба и прехраната – 16 октомври. Предвид епидемиологичната обстановка тази година фестивалът има нова концепция. Житената питка ще се търкулне по нивите в общината и ще посети всички участници. Културните събития, част от фестивала, се провеждат в населените места с участието на читалища, пенсионерски клубове, кметства, детски градини и училища. Идеята е да се покаже великолепното съчетание от живописна природа и уникално културно наследство, защото храната е не само жизнена потребност, месенето на обредните пити е и свещен ритуал, белег на определено историческо развитие и светоглед, етнически и културен маркер, който наред с празниците и носиите определя и спецификата на различните етнографски и етнически групи население. Фестивалът ще запази конкурсния си характер и журито ще оцени цялостното представяне, пресъздадените обичаи, кулинарните шедьоври на участниците. „Никой не е по-голям от хляба” и въпреки ситуацията ще спазим изконните традиции, свързани със замесването на обредни хлябове. Ще възродим обичаите, свързани с Житената питка, а тя ще ни свърже с неугасващата българска традиция, ще посее зрънцето надежда за добри бъдни дни, здраве и сили за успех“, коментират организаторите от община Стражица.

В НОВА ВЪРБОВКА. За участие във фестивала „Житената питка” от селото бяха избрали Петковден – деня на света Петка. В християнската митология света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. И това личеше по украсата на селската чешма и трапезата – сръчни ръце бяха изработили покривки, възглавници, черги – запазили и до днес уюта на българската селска къща.

Но на този ден по традиция жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата.

В КЕСАРЕВО. В битовия кът на читалището в селото читалищните дейци пресъздадоха два обичая, свързани най-вече със здравето, от което имаме най-много нужда и то с нищо не може да се замени.

Св. Прокопий (8 юли) и св. Харалампий (10 февруари) са противостояща двойка в нашия народен календар – летния и зимния ден на пчелите, пчеларите и меда като лек за всички болести. Чумата се е смятала за най-голямото зло. Според народното поверие се родила на Атанасовден и започнала да мори хората. Свети Харамалпий я заловил и вързал с девет вериги.

От житията на светците знаем, че силната молитва, която е дълбока и искрена, може да измоли здраве в тежка болест или да се преодолеят сериозни трудности. Българинът вярва, че св. Харалампий имал толкова силна молитва, че лекувала дори чумата.

ВЪВ ВЛАДИСЛАВ. В уютния малък салон на читалището в селото бе подреден пищен кът, посветен на един от най-хубавите празници – Великден. Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден. Великден се празнува три дни.

В БАЛКАНЦИ. Много питки, нагиздени като млади моми, баници наложени, точени, щирници, бабина баклава и още торти, мъфини, кекс „Роза”, кошнички, ябълков сладкиш и т. н. Много се бяха потрудили бабите от с. Балканци – истински кулинарни магьосници, за да участват подобаващо в деветото издание на „Житената питка”.

В МИРОВО. Според българските традиции и обичаи на Бабинден почитаме „бабите“, които навремето са помагали при раждането на децата, както и младите жени, които са раждали, а обичаят бе пресъздаден в село Мирово. Поновому го отбелязваме на 8 януари, а на 21 януари се отбелязва Денят на родилната помощ. Празникът се е запазил през годините, а през Възраждането е бил на изключителна почит. Въпреки че с течение на времето Бабинден губи част от обредните си обичаи, смисълът му се запазва и до днес – почит и уважение към възрастните хора. Обредността му е подчинена на уважението към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.

В СУШИЦА. „Житената питка” спря своя път в една от житниците на община Стражица – китното село Сушица. Кулинарната изложба за фестивала бе разположена на синиите, покрити с везани кърпи и събрали цялото богатство на сушишките ниви. Лично място на трапезата заемаше погачата – Житената питка, до нея бе поставена вита баница с царевично брашно, соленки, мъфини, козуначени кифлички, крушки, орехчета. Така на една софра се видяха и традицията, и нововъведенията в нашата кухня. Трапезата и тук бе украсена с плодовете на есента – ябълки, орехи, праз, лук, чесън, люти чушки, пушена сланина, ракия и бъклица с вино – от всичко по много. Самодейките от Сушица демонстрираха някои от старите женски домашни занаяти – предене, тъкане, чепкане на вълна…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!