Мая Иванова и археологията – любов от пръв поглед и за цял живот

Семейните съботи в музея на Горна Оряховица го направиха един от най-посещаваните

 

ДА БЪДЕ АТВОКАТ – ТОВА БИЛА ДЕТСКАТА МЕЧТА НА МАЯ ИВАНОВА, КОЯТО ИЗПЪЛНЯВА ДЛЪЖНОСТТА ДИРЕКТОР НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Но съдбата се намесила и животът на Мая поел в съвършено различна посока.
„Не че не положих усилия да сбъдна мечтата си. Завърших хуманитарен профил „История, български език и литература и философски цикъл“ в СУ „Георги Измирлиев“ и четири години се подготвях да се явя на изпитите по история и български език във Великотърновския университет, за да уча право. Обаче не ми достигна балът, въпреки че оценките ми бяха чудесни. Приеха ме археология на първо, второ и трето класиране“, връща се назад Мая Иванова. И признава, че замисълът бил, ако не я приемат право, тя да се запише история.
„Историята ме съпътства през целия ми живот. Може би, защото имам историци в рода от страната на майка ми. И двамата чичовци на дядо ми са били запалени историци, макар само единият да избрал историята за своя професия и все още се занимава с нея. Когато видях класиранията, си казах, че с историята вече съм на ти. Археологията ми се стори по-интересното предизвикателство. Нищо не знаех за тази наука и си казах: „Защо не!“, усмихва се Мая.
Записала се археология с идеята, ако не се чувства добре там, да се прехвърли или история, или право. Но, когато завършила първи курс и настъпил моментът да смени специалността, Мая била вече безвъзвратно влюбена в археологията. Вероятно и заради това, че имала шанса да участва в разкопки и на Трапезица, и в Хотница.
На Трапезица Мая попаднала в ръцете на обаятелния проф. Константин Дочев, а на праисторическата могила в Хотница, работила под ръководството на доц. Чохаджиев. „Когато стъпих на Трапезица, имах чувството, че вече съм била там. Много странно усещане за дежа вю, необяснимо е, но вече знаех, че ще се занимавам само с това и с нищо друго. След Хотница нямаше сила, която да ме премести в друга специалност. Бях си на мястото“, разказва Мая Иванова.
ЧЕТИРИ ГОДИНИ МАЯ УЧИЛА И ХОДИЛА ПО РАЗКОПКИ, ЗАВЪРШИЛА И… станала безработна. Затова решила да запише магистратура в съвършено различно направление – Регионално развитие. Обаче изкарала един семестър и затворила вратата зад себе си. Било й тежко, безинтересно, скучно и знаела, че никога няма да работи това, което учи, затова поела риска да остане без работа. В мига, в който напуснах университета, сякаш камък ми падна от сърцето, спомня си днес Мая.
Няколко месеца по-късно колелото се завъртяло и тя започнала да работи в Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец. Взели я по програмата на Бюрото по труда „Старт в кариерата“ и само за шест месеца. „Това беше първият ми досег с музейната работа, а тя се беше превърнала в някаква фикс идея за мен. Казах си, че искам да работя в музей и никъде другаде. И ми беше интересно“, признава Мая, която след изтичането на срока на програмата, отново останала без работа. И въпреки че изживяла две особено трудни години, тя не се отказал.
И… попаднала в музея в Горна Оряховица. „Кръгът се затвори и аз се върнах в родния си град, за да работя това, което най-силно искам. Тогавашният директор Пламен Мадемов събираше екип и ме покани на интервю. Бяха ме препоръчали моите преподаватели в университета. Представяш ли си колко горда се почувствах тогава! Отидох, разговаряхме и на 3 януари 2014 г. започнах работа в музея“, уточнява Мая, която в момента е директор на същия този музей, след като Пламен Мадемов прие да стане зам.кмет на Горна Оряховица.
СЕМЕЙНИТЕ СЪБОТИ В МУЗЕЯ ПРЕВЪРНАХА МУЗЕЙ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА В ЕДИН ОТ НАЙ-ПОСЕЩАВАНИТЕ ОБЕКТИ В ОБЛАСТТА. Мая и нейните колеги работят над тази програма вече шест години и успяха да привлекат стотици деца от региона и от съседни области. „Работата с децата е интересно предизвикателство. Те вярват в историите, в приказките, в легендите, включват се в игрите, които им предлагаме, приемат да играят роли и водят възрастните в музея след себе си. Така се случи в музея в Горна Оряховица, така се случи и това лято в Долна Оряховица, където за първи път направихме подобна образователна програма“, разказва Мая, която миналата учебна година работи и с учениците от СУ „Вичо Грънчаров“ по проект, подготвен от учителя по история Росица Петрова. Проектът увлякъл повече от 300 деца от 5 до 7 клас, които провеждали часове по история в музея и правили възстановки.
НАЙ-ЩАСТЛИВА И НАЙ-СЕБЕ СИ МАЯ ИВАНОВА СЕ ЧУВСТВА, КОГАТО Е НА РАЗКОПКИ. Тя работи на крепостта Ряховец от самото начало на проучванията там. Започнала като помощник ръководител на експедицията, която в първите години ръководи археологът от Регионалния исторически музей Илиян Петракиев. Сега Мая вече е водещ археолог, при това по нейна инициатива вече няколко лета на крепостта се провежда и Лятна ученическа археологическа академия. Мая учи тийнейджърите да правят първите си крачки в археологията и вече има последователи. Някои от първите й ученици са студенти по археология.
„На Ряховец се чувствам добре. Нищо че съм кална, прашна, чорлава и разнасям кирки и лопати. Това е моето призвание, когато веднъж го разбереш, остава до живот. Където и да ходя, каквото и да правя, първо съм археолог“, казва Мая. И признава, че с удоволствие би се включила в археологическа експозиция някъде в Италия и особено Гърция, където има тракийска археология, която е и голямата страст на Мая. Готова е да стегне куфари и да тръгне и за Египет, и за Америка, особено, ако става дума за обект в Южна Америка.
ВЪПРЕКИ ЧЕ Е УЧЕН, МАЯ НЕ КРИЕ, ЧЕ ОБИЧА ДА ГЛЕДА ФИЛМИ ЗА АРХЕОЛОГИЯ И ДА ЧЕТЕ ПРЕДАНИЯ И ЛЕГЕНДИ. Знае, че Холивуд преувеличава достоверността, за да бъде интересно на зрителите, но и знае, че съвременните обреди, които хората спазват, със сигурност лежат върху стари предания. Когато не е в музея и не копае кокали, Мая обича да се разхожда сред природата просто ей така. Макар че никога не е ей така, защото, дори и да опитва, почти не устоява на обещанието си да не гледа камъни, керамика и могили. Пък и приятелите й често я майтапят като й се обаждат от различни краища на България с новината, че са открили съкровища, пращат й снимки на любопитни неща, които са видели, носят й керамика. „Не ми е неприятно, напротив. Това че те се впечатляват, значи, че съм ги запалила и съм ги научила да бъдат любопитни“, казва Мая Иванова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА